Бр. 301. Божествено и човешко даване (из беседата „Както светът дава“ – 2 Март 1930 г.)

[Ани]

Божествено и човешко даване

(из неделната беседа „Както светът дава“ – 2. III. 1930 г.)

„Аз не ви давам, както светът дава.”

(Ев. Йоана 14: 27)

Даването е един от великите процеси на природата. Мечтите. надеждите, очакванията на всички хора, млади и стари, са отправени към този процес. Всеки очаква да му се даде нещо. От раждането си до заминаването си до онзи свят, човек все очаква да му се даде нещо. Всеки нов ден е ден на очакване.

Христос прави сравнение между начина, по който светът дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Аз не ви давам, както светът дава. И едното е даване и другото е даване, но има разлика в даването на света и в даването на Христа. Светът дава, но после взема всичко с лихвите. Ако светът ти даде десет хиляди лева на заем и не ги върнеш на време, ще платиш двойно. Ако са ти дали 10, ще ти вземат 20; или ако си взел 10, ще дадеш 20. Ако станеш министър в света ти вземаш един пост, за който, след време, ще платиш двойно. Майката дава живот на детето си, за което ще плати двойно. Бащата възпитава сина си, но след време плаща двойно.

Светът дава едно, взима две. Бог дава и нищо не взима.

В това седи съществената разлика между даването на Бога н даването на човека т. е. на света. Ще възразите, че Бог дава живот на човека и после пак го взима. Не, Бог не взима живота на човека. Човек сам губи живота си. Ако живее неразумно, в няколко години човек може да изгуби живота си или да го разруши. Веднъж е дал животът на човека, Бог го е направил пълен господар. От човека зависи да запази живота си, или да го загуби.

Човекът не постъпва като Бога. Като тури яйца под някоя квачка, да се измътят пиленца, човек започва да се грижи за тях, дава им храна, докато израснат. Един ден той взима нож, влиза в курника, избира една от тлъстите кокошки, туря ножа на врата й и казва: Аз ти дадох живот, аз имам право да го отнема. Ти трябва да платиш с живота си за това, което ти дадох. Човек се грижи за вола си, но в замяна на това волът цял ден оре на нивата — плаща на господаря си. В това отношение светът е най-умният господар: една кожа дава, две взима. Който не вярва в моите думи, все ще дойде ден да опита учението на света.

Христос казва: „Аз не ви давам, както светът дава“. Сегашният човек се намира между две давания, между двама господари. И двамата господари са умни. Господарят на света е умен, защото от една кожа взема две кожи. Той е човек без капитал, с неуредени работи, но оттук взима, оттам взима, с цел да уреди материалното си положение, да се замогне. Засега господарят на света все още успява да балансира своите приходи и разходи, но престане ли да ги балансира, той ще фалира. За да не фалира, човек трябва да бъде разумен, да разбера законите и условията, при които живее. Ако господарят на света е разумен, колко по-разумен трябва да бъде Господарят на цялата вселена! Той дава без да взима. Това е една от проявите на Великата Разумност. Някой се хвали, че дава много. Питам този човек: Как даваш ти? — като света, или като Бога? Като даваш, взимаш ли? — Това не е важно. — Щом не е важно, това показва, че ти даваш, както светът дава: едно даваш, две взимаш.

В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта, — закон на света; закон на свободата — закон на вярата; и закон на любовта — закон на Бога. Омразата, недоволството, завистта са последствия от закона на света. Когато даваш пари на някого, ти си внимателен към него, разговаряш се сладко, указваш му пълно доверие, казваш, че познаваш майка му, баща му и на края и двамата се почерпите с кафе. Ако този човек не върне парите ти на време, или съвсем не ги върне, ти започваш да го мразиш, наричаш го изедник, лъжец и т. н. Ти казваш: Едно време имах добро мнение за тебе, но сега изменям мнението си. Не предполагах, че ще бъдеш толкова нередовен човек.

Като се намерят в затруднения, хората казват, че трябва да бъдат умни като света. Наистина, един от двамата трябва да бъде по-умен: или човекът или светът. Вие сами трябва да си отговорите, кой от двамата трябва да бъде по-умен: свинята ли трябва да бъде по-умна, или господарят й. И двамата. Господарят й е бил умен, затова е турил свинята в кочината. Сега е ред на свинята, тя да бъде умни, да напусне кочината и да отиде в гората на свобода. Остане ли в кочината, тя е глупава свиня. — Ама условията на живота били такива, че трябвало да се живее в кочина. Ако условията на живота въвеждал. човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той да бъде толкова неразумен, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бъдат последствията на този живот? Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря си. Два дни преди Колела господарят ти ще застане пред тебе с дигната пръчка във въздуха и, като капелмайстор, ще започне да те управлява. Ти ще запееш нова, миньорна песен — песен на прощаване с живота. Влезе ли тази пръчка в сърцето ти, и песента престава. Не е лесен животът в кочината, не е лесен животът в затвора.

Следователно, за да се освободят от миньорните песни на живота, хората трябва да го разбират, да имат ясна представа за него. Те трябва да освободял, живота от примесите в него, да разплетат заплетените конци. Не направят ли това, те ще се движат между две области — между областта на лъжата и областта на истината, между вероятните и невероятните неща. Вероятни и невероятни неща има и в религията, и в науката и в изкуството, и всичко това трябва да се отдели, вероятното да се тури на една страна, невероятното на друга. И тогава, попадне ли човек на едното или на другото, да знае точно, кое от тях какво представя. Това не значи, че ония, които с работили в областта на науката, на религията и на изкуството, са имали лоши намерения към хората и живота, и съзнателно с внесли примки. Без да искат, те сами са се натъкнали на примесите в живота и, като не са знаели как да се освободял, от тях, оставили са ги като второстепенни, странични елементи.

Защо съществуват примеси в живота, кой ги е внесъл, не е важно. Важно е живота да се освободи от чуждите примеси Примесите в живота не са нищо друго, освен камъни, поставени на пътя, от дето минават много хора. Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще удари крака си. Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя да се удрят, хората в него? Няма ли надзор тук? Няма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тези работи? Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури на страна и ще продължи пътя си. Всеки може да бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме да очисти живота от ония примеси на които сам се натъква.

Светът се нуждае от разумни хора, от разумни семейства, от разумни общества и държави, от разумни народи. Как постъпва съвременната държава по отношение на престъпника? Като хване някой престъпник, държавата го дава под съд за извършеното престъпление и го осъжда на няколко годишен затвор. В този случай престъпникът струва на държавата много повече, отколкото е открадна д. Тази мярка не е разумна Това не значи, че престъпниците не трябва да се наказват, но държавата трябва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престъпникът да научи урока си и втори път да не върши престъпления. Държавата трябва да вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага закона на икономиката; с най-малки разходи по възможност по-големи придобивки. Как постъпва Бог с престъпника? Като види. че някой греши или прави престъпление, Бог не го съди, но казва: Стани, върви напред, и повече не греши. Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободен. Затова е казано за Бога, че е всеблаг и всепрощаващ. Най-големите грехове и престъпления на човека струват по-малко, отколкото енергията, която Бог би изразходвал за негово го изправяне.

Съвременните хора се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Той е изпратен на земята да учи, да вземе участие в строежа на великата сграда на бъдещия живот. На земята човек е работник. Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден. Защо е дошъл на земята, какво се иска от него, нищо не знае.

И тъй, за да бъде строител на света, човек трябва да изпълнява волята Божия. За да я изпълнява, той трябва да знае какво значи изпълнение на волята Божия. Ще кажете, че изпълнението на волята Божия се заключава в правенето на добро. Какво значи да направи човек добро? - Само онзи може да прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на ръката, на цялото му тяло. Не е ли написано доброто върху целия човек, той не може да прави добро. Той не разбира доброто. Щом не го разбира, не може и да го прилага. За да прави добро, преди всичко човек трябва да приложи доброто към себе си, към своето тяло. Щом го приложи към себе си. той може да го приложи и към окръжаващите

Христос казва: „Аз не давам, както светът дава“. Сега и вие очаквате нещо да ви се даде. Какво очаквате? Живот. Кой може да ви даде живот? Само Онзи може да ви даде живот, от Когото животът произлиза. Светът не може да даде живот на хората. Светът означава отношение между хората, т. е. особен строй на нещата. Човек трябва да намери мястото си в света и да бъде полезен за другите и щастлив за себе дотолкова доколкото е способен да се бори с окръжаващата среда. Не може ли разумно да се бори с окръжаващата среда, човек ще се намери в положението на параход, който се люшка от морските вълни на една и на друга страна, няма ли човек нужната разумност, морските вълни ще го погълнат. Хората постоянно се разочароват от живот и не искат да живеят. Защо се разочароват? Защото не са достатъчно разумни да се справят с мъчнотиите си.

Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на живота. Коя е тази канара? Любовта е канарата на живота. Казано е, че Бог е любов. Въпреки това, някои се оплакват от живота, казват, че колкото да се молят на Бога, молитвата им не се приемат. Кой е причината за това? Самият човек. Има нещо, което той не е изпълнил. Ако ученикът работи върху задачите си, но учителят му остава недоволен от него, причината е в самия ученик. Той не е работил редовно през годината, вследствие на което не може да задоволи учителя си. Ред години той е пропущал уроците си. Той няма основа, върху която да гради. Ще кажете, че задачите ви са мъчни. На всеки ученик се давал задачи според силите му. Ако ученикът е в първи клас, дават му се съответни задачи. Как могат неговите съученици да решават същите задачи? Тъй щото, намерите ли се в затруднение, не търсете причината вън от себе си. Вгледайте се в себе си и вижте, какао ви липсва. Всеки ден си има своя програма. Ако ученикът изпълни програмата на този ден както трябва, той може да изпълни добре програмата и на целия си живот.

Някой иска да бъде само добър, а друг — само лош. И едното и другото е невъзможно. Животът се проявява между два полюса: тъмнина и светлина, зло и добро, електричество и магнетизъм. Ако човек не разбира отношението между противоположностите или полюсите на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъм? Като дойдете до магнетизма и електричеството в науката, като сили, вий много нещо знаете. Обаче ако разглеждате тия сили в живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпреки това, често се произнасяте за хората, казвате, че един човек ви привлича, а друг ви отблъсва. Този. който привлича, е мек, добър човек, защото няма повече магнетизъм в себе си. Онзи пък, който е остър, сприхав по характер, ви отблъсква, защото има повече електричество в себе си. За първия човек казваме, че е магнетична натура, а за втория, че е електрична. Ако искате работа от човека, търсете електричния. И в електричния и в магнетичния човек има нещо добро и нещо лошо. И тук имаме положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Когато отрицателния магнетизъм преодолява в човека, той е осъден на психическо гниене. За да избегне отрицателните прояви на вътрешните сили в своя организъм, човек трябва да изучава себе си; не само теоретически, но и практически, да следи всяка своя проява. Само по този начин той ще провери истината в себе си. Когато силите на човешкия организъм вървят в съгласие със законите и силите на природата, човек се чувства вътрешно самоуверен. Каквито мъчнотии да срещне на пътя си, той никога не губи своята самоувереност.

Какво трябва да прави човек, за да не губи своята самоувереност? Той трябва да изучава живота и природата не само отвън, както очите му виждат, но и вътрешна, с помощта на своите вътрешни сили и възможности. Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че космосът е изпълнен с разумни, възвишени същества, подчинени на тази Разумност. Той разбира, че светът е в ръцете на разумните същества, каквото става вън и вътре в нас, нищо не е случайно. Може ли при такова разбиране на природата и на света, човек да губи своята самоувереност? Той е стъпил на канара, която нищо в света не може да разклати и разбие. От това гледище, целият космос е населен с разумни същества, които се различават едно от друго по степента на своето развитие. Значи, няма неразумни същества в света, но има същества от низка и от висока степен на развитие.

Като наблюдавате някой човек, казвате, че е неразумен. Защо? Защото не се е изявил към вас. Този човек не е неразумен, но е затворена книга за вас. Ония, които разбират законите и силите, по които всеки човек е построен, могат да четат и в затворена книга и да се произнасят, доколко даден човек е добър и разумен. Лицето, главата и тялото на човека са книги, по които ученият чете и разбира. Човек е построен според своите вътрешни сили. Каквито са вътрешните сили на човека, така е построен неговият организъм. Когато слушате някой да казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна на която водата лесно се изчерпва. Обаче, ако е извор, той никога няма да осиромашее. Колкото и да тече, той никога няма да обеднее. Ако пък човек е извор и съзнателно се подпуши, да не дава, той сам се излага на катастрофа. Той се отбива от пътя си. Щом се отбие от пътя си. човек се излага на голямо страдание.

За да не се отклони от правия път на живота си, човек трябва да дава.

Каквото и да прави на земята, човек всякога дава и взима. Няма човек в света, когото Бог е оставил да осиромашее. Ако някой осиромашава, той сам е виновен за положението си. На всеки човек е дадена възможност да бъде извор и река, която да се влива в голямото море на живота и отново да се пълни. Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и, щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно.

Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост.

Съзнателният човек не греши, затова и не остарява.

Като се говори върху тия въпроси, хората не могат да са ги обяснят научно, вследствие на което се разделят във възгледите си: едни от тях гледат на живота и на всички живи същества като на неща, произволно създадени; други — като на неща, създадени от една Велика разумност. Първите гледат на Бога като на едно отвлечено същество, което няма отношение към земята. Вторите гледат на Бога като на Велика разумност и реалност. Бог е Великата реалност, която изпълва цялата вселена. Докато си свързан с него, ти го чувстваш и животът ти се осмисля. Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те заобикаля.

Празен е животът на човека без Бога.

С Бога ли е, човек има всичко: здраве, богатство, сила, любов. Всички хора търсят любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена. Отдалечи ли се тази реалност от човека, и любовта му изчезва. На това се дължи безлюбието между хората. След всичко това човек очаква спасението си от своите ближни. Може ли да те спаси човек, който е изгубил любовта си, или който не я е още проявил?

„Аз не ви давам, както светът дава“. Наистина, сегашните хора не дават както трябва. Който дава, не дава както трябва, който взима, и той не взима както трябва. Кой е по-умен: който дава, или който взима? По-умен е който дава. Въпреки това, повечето хора гледат да взимат, за даване малцина мислят. По този начин човек иска да надхитри природата. Той се лъже. До сега никой човек не е надхитрил природата. В края на краищата човек си е платил дълговете на общо основание, вследствие на което не е постигнал това, което душата му желае. Следва ли законите на природата, човек постига своите желания. Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна.

За да влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва да изучи всички сили на природата, както и тия, —     които действат в неговия организъм. По този начин само той може съзнателно да ги използва при възпитанието на младото поколение и при своето самовъзпитание. Човек трябва да знае, какво представят светлината, топлината, електричеството и магнетизма. Той трябва да знае състава на различните храни и влиянието им върху неговия организъм. Човек трябва да познава свойствата на своите мисли и чувства, както и тия, които идат отвън. Като знае свойствата на мислите и чувствата, той може да се предпазва от ония, които действат като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които имат свойството да избухват, не ги пипайте. Ако са чужди, не ги приемайте в себе си, оставете ги вън от вас, да не предизвикат някакво разрушение в организма ви.

Има мисли и чувства, които са в състояние да разрушат живота на човека.

Какви по-страшни бомби можете да търсите от омразата, от завистта, от лицемерието? Даже и ангелите се пазят от тях. Те ги хващат внимателно с щипци, и така ги пущат настрана.

Сега, като наблюдавам хората на пръв план виждам тяхното безверие и невежество. Ще кажете, че всички хора си приличат. Не! Всички хора не си приличат. Има отделни хора, които коренно се различават от обикновените хора с непробудено още съзнание. Те работят усилено върху себе си, да се освободят от ония отрицателни качества на своята нация, с чиято дреха са се облекли. Всеки човек, който е дошъл на земята, се е облякъл с материя, взета от неговия народ. Като българи, вие носите дреха, т. е. плът, изтъкана от българска материя. Следователно, като българи, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от ония недъзи, свойствени на българската материя или почва. Като човеци пък всички хора имат общи задачи, да преодоляват в себе си някои общочовешки качества. Запример, като човек, никой не трябва да лъже. Истински човек е онзи, който се е отказал абсолютно от лъжата.

Разумният човек се учи и от растенията. Запример: от житото човек учи закона на жертвата. Щом приемем житото като храна, чрез кръвта то прониква в мозъка ни и по този начин ни учи на закона на жертвата.

Истинската жертва има за основа любовта и свободата, а не дълга и насилието.

Който се жертва, той никога не умира. При това, когато се жертва човек трябва да знае точно времето, определено за жертва. Значи, не е безразлично, кога трябва човек да се жертва. Казано е в Писанието, че за всяко нещо е определено време, когато трябва да става.

Съвременните хора не спазват времето, което е определено за извършване на дадена работа, и след това се запитват, защо нямат успех в живота си. Много естествено. Те не спазват закона, който определя точно момента за всяка работа. Запрамер, ако човек става сутрин в пет часа, работите му ще се наредят по един начин; ако става в шест часа, работите му ще се наредят по друг начин; ако става в седем, осем, десет часа, работите му ще се наредят по трети начин и т. н. Аристократите, за пример, стават след десет часа, но работите им остават все недовършени. Защо? Защото не спазват закона за времето.

Съвременните хора трябва да лягат вечер най-късно в десет часа и да стават най-късно в пет часа.

Ако могат да стават в три или четири часа, още по-добре. Който иска да живее хигиенически, да бъде здрав, трябва да ляга и да става рано. Също така той трябва да се храни сутрин след изгрева на слънцето, а вечер — преди залязване на слънцето.

Сегашните хора изразходват всичката си енергия за придобиване на храна, облекло, но не мислят, че трябва да се приготвят за служене на Бога. За всичко мислят и се суетят, но за служене на Бога не мислят. Преди всичко човек трябва да се запознае с основния закон на любовта, във всички нейни прояви. Любовта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недъзи. Има ли някакъв недъг в себе си, това показва, че човек не е дошъл още до положението на истински човек. Разумност се иска днес от майката и бащата, от учителите, от всички хора. Не е ли разумен, човек носи отговорност, както за себе си, така и за бъдещото поколение, което излиза от него. Много от недъзите, които децата имат, се дължат на родителите. Ако майката и бащата са живели нередовно и са допущали в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца. Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат да се освободят. Каква полза имат родителите и обществото от такива деца? Те носят недъзите на своите родители, на своите деди и прадеди и, вместо да допринесат нещо ценно, те сами се разрушават.

Съвременният свят се нуждае от нов морал, от ново разбиране на живота, от нов начин за възпитание на младото поколение. Нови пътища има към истината, мъдростта и любовта. Нови пътища има към живота, свободата и званието. Човек трябва да направи крачка напред и да потърси тия пътища. Ако на едно и също място тъпче, той нищо няма да постигне.

Когато шестата раса дойде на земята, положението на хората ще се подобри. Тя носи голям запас от енергия за създаване на нови форми, в което някои от сегашните хора са призвани да вземат участие. Това са хората, които ще създадат нещо велико в света. Това са хората, които ще приложат идеята за братство между човеците. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света. Това са хората на вечния мир, на реда и порядъка в света.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Божествено и човешко даване