Бр. 309. Движение в природата (из беседата „Движение в природата“ – 2 Май 1943 г.)

[Ани]

Движение в природата

(из неделната беседа „Движение в природата“ – 2. V. 1943 г.)

Ще говоря за един предмет който с достъпен, понятен на хората. Това е движението в природата. Обикновено, в миналото и сега, на него се е обръщало твърде малко внимание. Всеки казва: това е нещо е естествено. Под думата естествено движение, аз разбирам, че в света има три закона, които регулират това движение: първо, движението в природата има разумен произход, то идва като резултат на един разумен потик. Второ, туй движение трябва да засега всички хора и неща хармонично, то не трябва да бъде в противоречие с живота. И най-сетне, то трябва да дава добри резултати.

Ако светлината не се движеше, тя щеше да бъде недостъпна за нас. Ако звукът не се движеше, ако неговите вълни не влизаха в нашите уши, ние нямаше да чуваме, речта щеше да остане за нас непонятна. Ако храната която дъвчем, не се движеше, ако тя би останала на едно място, човек не би могъл да се храни. Някой път някоя хапка се заинати, не иска да влиза вътре и човек се задушава. Често и хората страдат от заинатяване. Те казват: не искаме да се движим, не искаме да възприемаме новото. И тъкмо тогава идат най-големите страдания в света.

Човек може да се заинати да не мисли, защото и мисълта е движение. Човек може да се заинати, да не чувства, а и чувството е движение. Волята също така е движение. Само че волята се занимава с механическите процеси в природата. В движението на волята разумността е отвън.

Трябва да знаете, че никога не можете да изразите една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка без едно красиво движение. Туй е невъзможно. Когато ние говорим за идеална красота, разбираме туй съчетание на красивия ум. красивото сърце и красивата воля. Тогава имаме едно красиво лице и хората казват: този човек е красив. Това е хармоничното съчетание. В красотата има три качества: светлина, топлина и ритъм. Умът придава на движението светлина, сърцето му придава топлина, а волята му при да за ритъм. Във волевите движения има ритъм. Някой път този ритъм е низходящ, или. казано другояче, той бива от периферията към центъра, или от центъра към периферията, т. е. движение надолу или нагоре. Значи, имаме низходящи и възходящи движения.

Аз съм срещал много учени и религиозни хора, главната спънка за които е в неправилното движение. Те не знаят как да си движат езика. А ако не знаеш как да си движиш езика, ще си създадеш големи неприятности. За изяснение на това ще ви кажа следния анекдот: един българин изпратил сина си във Франция да се учи. Един ден той получил писмо от него, с което син му искал пари. Понеже бащата не знаел да чете, минавайки покрай един касапин, той му казва: момчето ми пише нещо, виж какво казва в това писмо. Касапинът взел писмото и прочел много грубо: татко, да ми изпратиш пари. — Виж го ти, казал бащата, иска да ми заповяда. Няма да му пратя. След това минава покрай един хлебар и него помолва да му прочете писмото. Хлебарят прочел меко: татко, моля те да ми пратиш пари. — А, тъй ли? Моли се значи. Тогава ще му пратя.

За човека е естествено да говори меко. Да говориш грубо, това е болезнено състояние. Цигулар, който свири хубаво, е майстор, онзи. който свири грубо, не е майстор. В него музиката не е развита.

Някой казва, че не може да ходи правилно. Гледам, религиозни хора, ходят като биволи, кретат. Човек, който стъпва на петите си, като че тресе цялата земя, той не може да бъде религиозен, не може да има любов към Бога. Като влиза в една къща, той трябва да върви леко, никой да не го усети. Съзнание трябва. Българинът, особено, обича да стъпва на петите си. А с удрянето на петите се губи голяма част на енергията. Излишна енергия се губи. В грубите думи се харчи също така много енергия. И в грубото ходене се харчи много енергия. А природата изисква енергията да се пести, защото мъчно се добива. Веднъж изхарчена, енергията не се добива лесно.

Един учен човек е направил едно изчисление, според което, за да се добие един грам от първичната материя, от която е бил създаден света, трябва всички фабрики на земята да работят три хиляди години. Но с този грам вие можете да направите чудеса. Ако имате този грам всичко можете да направите.

Някой мисли, че хубавите работи лесно се добиват. Не, не се добиват лесно. Човек, който не знае как да се движи, който не знае как да управлява ума си, който не знае как да управлява очите си, обонянието си, слуха си, езика си, краката си, ръцете си. какво може да направи той? Като стане сутрин от леглото си, той казва: все ми е едно на коя страна спя. Не е така. Умните хора никога не спят на гърба си. Който спи на гърба си волевите нерви се притискат и човек не може да диша свободно. Свободните, разумните движения са, които дават потик на ума, на сърцето и на волята. Те са основа на здравословното състояние на човека.

Мнозина лекуват охтиката по различни начини, но няма по-добро лекарство за нея от волевите движения, от потика, на ума и сърцето. Разумните движения, продиктувани от волята, от ума и сърцето, могат да излекуват охтиката само за няколко месеца. Охтичавите хора умират обикновено от страх. Те не знаят, че човешкият ум е една толкова силна батерия, която най-добре може да им помогне. Умът на човека представлява такава грамадна сила, която изтича из мозъка, че ако съзнаваме това и ако изпратим това електричество, чрез съзнателно волево усилие в дробовете си, всички микроби ще бъдат премахнати. С тази мозъчна енергия човек може да се освободи, само да не е страхлив. Страхът е, който парализира човека. Човек, който иска да се лекува, трябва да бъде без страх. Но ще кажете: дали Господ иска това? — Господ иска да бъдем живи. Той не се нуждае от умрели хора. Той иска живи хора. Господ не се интересува от стари хора. Той иска млади хора. — Ама остарях. — Остарял си, защото не знаеш да се движиш. Това остаряване се дължи на внушението, което редица минали поколения са оставили във вашия ум: остарях, остарях. Под думата „остаряване“ разбираш по-малко да се движиш, искаш другите да ти помагат, това донеси, онова донеси, вода донеси, хляб донеси, а ти стоиш на стола. По едно време краката почват да се свързват. Казваш остарях. Някой път старият човек трябва да се сплаши, за да се подмлади. Като го стреснеш, подмладява се.

Преди години вестниците предадоха един факт. В една болница в Южна Америка имало двама паралитици, които вече двадесет години били там. Те си казват: „Тук ще умрем.“ Лекарите ги изоставили вече като нелечими да чакат смъртта си. Веднъж една голяма змия от рода на боата, влязла в града и като я подгонили от всички страни, за да се избави, влиза в болницата и се вмъква в стаята на тия паралитици. Като се показва в стаята им, те забравили, че са паралитици – и бързо се намерили навън. Като видели змията, избягали навън. После казали: „Благодарим на Господа, че пратил тази змия да ни излекува.“ Това именно аз наричам страх Божий. Страхът Божий се състои в това да забравиш препятствията и да кажеш: имаш право да ходиш, да се движиш. Ти трябва да знаеш, че не си осъден да страдаш и че можеш да се освободиш.

Тези са практически правила, който всеки трябва да приложи. Сега по някой път вие вървите и казвате: не мога да ходя. То е едно самовнушение. Когато хипнотизират човека, може да начертаят пред него една черга с тебешир, и като дойде до нея, той не може да я мине, счита, че е голяма преграда. Това е хипнотизация до трета степен. Щом мине в четвърта, пета степен, освобождава се от туй състояние, от тази илюзия.

Ние, съвременните хора, и целия свят сме се спрели на третата степен на хипнозата. Всички казват: не може. Сега трябва да дойдат четвъртата и петата степен. Някой казва: Аз съм сиромах човек. То е илюзия, че си сиромах. — Болен съм. - Ни най-малко не си болен. Аз съм привеждал този пример, и сега ще ви го приведа. Един американски богаташ, милионер. много богат човек, ял, пил, ходил по всякакви удоволствия и, като опитал всичките блага хванала го ипохондрия. Като опитал всичко в света, нямало какво повече да го интересува. Той изгубил всякакъв интерес към каквото и да било, и намислил да се самоубие. Но бил страхлив и все не се решавал. Той ходил при много лекари и най-после отишъл при един лекар в Ню Йорк, комуто казал: ти си последния лекар при когото отивам, и ако ти не ми помогнеш, ще се самоубия! Лекарят му казва: аз ще ти помогна, но с условие, че ще платиш 50,000 долара - те са пет милиона български лева доста голяма сума — Но ще направим договор, че какъвто метод употребя, няма да протестираш за начина, по който ще те лекувам. Онзи му казва: готов съм, стига да ме излекуваш, няма да протестирам за нищо. Отива в болницата и лекарят казва на хирурзите да отрежат крака му на 20 см. от коляното: като се събужда от упойката, той вижда крака си отрязан и почва да крещи: осакатихте ме. Едно време аз яздех на кон, ходех по балове да играя, посещавах концерти, разни представления, на разходки ходех, а сега какво ще правя? Той почнал да ругае хирурга. Ругал го цяла седмица, а после започнал да плаче. Най-после казал, или да го извадят от това положение, или да го убият. Направили му тогава отличен гумен крак, приспособили го и той можел да ходи с изкуствения си крак. От тогава насетне той вече никога не помислил да се самоубива и не считал, че няма смисъл да се живее.

Вие трябва да знаете, че природата употребява този метод спрямо хората. Когато тя им е дала всичко, а те не само че не са благодарни, но не оценяват никак тези блага които имат и са недоволни, тя слага в ход страданията. Страданията не са нищо, освен средство да ни възвърнат към правия път на движението ни Някой изгуби правия ход, като стане кахърен, той се навежда, свива гърдите си, започва да се образува кривина на гърба му. Той гледа към земята, че какво ще добие от земята? Нищо няма да добие. Ще гледате към слънцето. Старият и на 120 години като стане, да бъде като свещи прав. Младата мома, старият човек, свещеникът. Учителят, като свещ прави трябва да бъдат. Щом като се изкривиш . не можеш да приемеш светлината правилно, не можеш да приемеш силовите линии на волята си.

Сега като ме слушате, не обръщате внимание вие как ходите, но този и онзи как ходели. Аз съм наблюдавал мечката как ходи, вълкът как ходи, кучетата, котката птиченцата, щъркелът как ходят. Наблюдавал съм славеите като ходят. Всички те имат различни начини на движение. Каква е разликата в движението? Преди всичко, ако няма ритъм, туй движение не е правилно. В ритъма има известна хармония, необходимо е ума да присъства във всяко движение. Отиваш някъде — в туй движение трябва да присъства и ума ти, да вземе участие и сърцето ти, да вземе участие и волята ти, тогава това движение е благословение. Ти се движиш в един свят, който Бог е създал, затова има какво да гледаш. Гледаш едно дърво, което Бог е създал, гледаш едно облаче, което Бог е създал, гледаш слънцето, което Бог е създал, възприемаш светлината му. Тия неща са станали за вас много обикновени.

Вие казвате, че светлината се движи бързо. Светлината се движи разумно. Колкото по-бързо е движението, толкова по-разумно е то. Светлината за нашия свят е най-голямата бързина. Какво ще кажете, ако ви кажа, че в другите светове има движение три квадрилиона и шестстотин милиона км. в секунда? За такова едно движение този обширен свят е само една разходка. Учените казват, че от далечните слънца на вселената светлината идва до нас за петстотин милиона години, а за туй движение е само една разходка. За него няма далечни места. Някой хора мислят: как така Господ може да бъде навсякъде. Да, Бог е навсякъде, в един момент Той присъства в цялото битие. Той се движи толкова бързо, че никой не може да забележи това движение. Ние ще благодарим, че той може да се движи така бързо, защото в тази бързина е неговата сила. Туй, което се движи най-бързо, то е най-разумното в света. Туй, което се движи най-бързо, то е най-любещото и най-свободното. Бързината дава свободата, дава светлината, дава топлината, дава и живота. Туй движение дава живот, знание и свобода на хората.

Сега някой казват, че Христос пак ще дойде. Ако аз веднъж премина през опитността на Христа, има ли нужда втори път пак да минавам? Има ли нужда Христос да умира втори път? Трябва да се прекъсне със старите вярвания и движения. Когато Христос дойде на земята, движенията на хората бяха много лоши. Да се движиш в един свят, в който хората не те обичат, няма по-тежко нещо от това. То значи да си натоварен с 100 кг. на гърба и да ти кажат да ходиш право. В един свят на безлюбие всичките хора са тромави. Щом като хората са тромави, има безлюбие. Не се позволява на човека да носи такъв голям товар ма гърба си.

Един ангел гледал как Господ съсредоточил погледа си на земята и внимателно наблюдавал нещо. Ангелът помислил, че Господ е обърнал внимание на някой голям светия. И казал: Господи, моля ти се да ме изпратиш при туй същество, на която ти си обърнал внимание. Ангелът слязъл и видел един идолопоклонник, прегърнал един идол, плаче и се моли на камъка, моли се от сърце и плаче. Господ обърнал внимание на този именно идолопоклонник. Като дошъл ангела, той го научил на правото верую. Казал му: Господ не е в камъка. Светлината, която ангелът му дал, му помогнала и от тогава насетне той се освободил от този идол. Освободете се и вие от вашия камък, който до сега сте прегръщали. Трябва да дойде по един ангел при вас, само така ще можете да се движите свободно. Всеки да ви познава, че носите една божествена идея на светлината, всеки да ви познава, че носите едно божествено чувство, дето любовта присъства, че носите една божествена воля, която произтича от вашата душа. Аз понякога замествам волята с красота. Душата е красива, а който е красив, е мощен. Красотата е резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешката воля. То е божие благословение.

Туй, за което ви говоря, наистина не е лесна работа. Училище трябва, учители трябват, много добри учители, пълни с любов. Да ви научи човек да ходите, трябва знание. Да ви заповядва като военен, никак няма да ви научи. Като тръгне той, ти да го гледаш как той ходи, да каже: аз както ходя, така и ти ходи.

Всяка сутрин Бог изпраща по един ангел от небето, който идва, поздравява ви и се връща. Ако вие сте разположени, ако слушате, ангелът остава за по-дълго време, ако любовта е по-голяма, по-дълго време остава. Колкото любовта е по-малка, толкова по-малко време остава. Този ангел, който всяка сутрин идва, той е като изгряващото слънце. Както слънцето изгрева, така и един ангел идва с изгряването на слънцето и носи божието благословение. Ако сте готов, ще ви даде своите наставления, ако не си готов, ще си отиде и на другата сутрин пак ще дойде.

Казвам: използвайте движението на ангела. Движете се. Обикнете Господа, благославяйте Господа, че имате крака, благославяйте го, че имате ръце, за пръстите, за очите, за носа, за ушите, за устата, за ума, за всичко това, което имате, да благодарите. Благодарете, че можете да пеете, да говорите че можете да направите добро. Услужвайте си и се обичайте, това е новия живот. Както ангелите помагат, така и ние трябва да се учим да помагаме. Не да разсъждаваш, но веднага изпълни волята Божия. Може да кажеш, че времето не е добро. Да те не спъва времето. — Светът е такъв. Да те не спъва светът. Ангелите нищо ги не спъва. Идат и си заминават. Да започнем с нашия живот, с онова мощното, което създава света. Мощното в нас е разумния живот. Четири неща са потребни за човека: доброта в сърцето, справедливост в ума, красота в душата, и разумност в духа. Като ги приложи, той е човек на новото. Той влиза в света на новото движение, на новия говор, на новото гледане, на новото служене, чрез което всичко можем да постигнем.

Нека не ни обезсърчава сегашния живот, който имаме. Плодородието на Египет се дължи на реката Нил, която донася кал от планините и го наторява, за да се ражда най-хубавото жито. По някой път и нашия живот донася тази тор. Да не считаме, когато има наводнение в нашия живот, че то е нещастие, не, то е едно благо.

______________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Движение в природата