Бр. 312. Създаде небето и земята (из беседата „Създаде небето и земята“ – 20 Юни 1943 г.)

[Ани]

Създаде небето и земята

(из неделната беседа „Създаде небето и земята“ – 20. VI. 1943 г.)

Понятията за вселената в Стария и Новия завет са различни. Когато Мойсей е писал своето откровение, човечеството е било в едно състояние. Когато Йоан е писал, човечеството е било в друго състояние.

Ние, всичките съвременни хора, сме в едно голямо стълкновение. Някои казват: „Едно време хората живееха по-добре“. Едно време като едно време, а днешните времена — като днешните времена. Ние предполагаме, че хората едно време живееха по добре. Пък някои мислят, че сега живеем по-добре. Обаче и едно време са живели добре, и лошо са живели. До едно време европейските народи живееха сравнително добре. Сега някаква болест ги е хванала, и всички боледуват. Една чума е минала през Неапол и за 24 часа има 10,000 души измрели. Казвам: чумаво време. Стане земетресение. Кой е виновен? Дойде някоя буря, съборят се къщите, кой е виновен? Кой ще съди бурята, кой ще съди земетресението? Бият се хората, — кой ще ги съди? Тия неща са извън човешкият порядък. Ние не можем да съдим едно общество, един народ или човечеството, за престъпленията им. Един народ може да създаде закон да съди човека за някое малко престъпление, но един народ, ние, хората, не можем да го съдим.

В природата, обаче, има закон, по който и народите биват съдени и осъждани. Много народи са изчезнали от лицето на земята. Много допотопни животни са изчезнали като ненужни. Природата казва: няма за какао да живеете. Има мамонти, които са изчезнали от физическия свят, но желанията да бъдем големи като мамонта, да бъдем богати, още живеят в нас, в ума ни, в сърцето ни.

„В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше неустроена и пуста“. Значи, когато искаме да направим някое добро, често в нас се явяват противоречия. Апостол Павел се оплаква, че като искал да направи добро, лошо излизало. У нас, в. нашето съзнание, има нещо останало от първичния потик, когато се е създавала земята от тази. материя. Та сега всичките наши несрети се дължат на този първият потик на не организираната материя. Ние сме създадени от Бога но има закон, и този закон постоянно ни моделира. Следователно, безпорядъка на земята се дължи на този първичния потик. Кармата, това е неустроения живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта. Небето е място за Бога, земята е място за човека. Човешкият свят е неуреден. Засега дълги години ще бъде така, докато се уреди. Като се уреди, тогава ще дойде Царството Божие така, както е горе на Небето.

В Господнята молитва се казва: „Да се освети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята“. Сега името Божие на земята не се освещава, и закона Божий не се освещава и волята Божия не се изпълнява. Има човешки закон, но човешкият Закон не е в състояние да преобрази света. Роденото от плътта, плът е, а роденото от духа, дух е. Според буквалното разбиране, човек умира. Обаче, „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Не е на неорганизираната материя, а на организираната. Значи, Бог започва да организира материята, като организира земята. Туй организиране става сега.

Защо трябва да се проповядва истината на хората? За да се организират. Хората не са свободни, трябва да се даде свобода. Хората нямат светлина. Трябва да се даде светлина.

Небето, това с Любовта, която се изявява сега на земята. Някой казва: „Да идем да живеем в оня свят“. Оня свят, това е любовта. Имаш любов, има оня свят, нямаш любов, няма никакъв свят. Ти си в този порядък, в този свят на безпорядъка.

Сега вие казвате: В оня свят ще се познаваме ли? — Ти в любовта ще се познаваш. Ако в любовта познаваш хората, и на земята ще ги познаваш Ако тук не ги познаваш, и на земята не ще ги познаваш. С любов навсякъде ще те познават, без любов никъде няма да те познават.

Сега някой пита: Ще бъда ли аз щастлив? Щастието с нещо много материално. Ти не можеш да бъдеш щастлив в един духовен свят. Можеш да бъдеш щастлив само в един материален свят. Щастието, така както го разбирате вие, е несъвместимо с духовния свят. За да се преведе щастието в духовния свят, човек трябва да има абсолютно справедливи постъпки и после, във всеки един момент да изпълнява всички неща от любов, без никакво принуждение. Този човек има една блага усмивка към всички — като ги погледне, усмихва се и му е приятно, че ги вижда. Той е готов да помага на всички, без никаква заплата. Това е духовното щастие. Тук, на земята, не е така. Тук на земята трябва да имаш един апартамент от 4-5 етажа или 25 етажа, както е в Америка, в големите здания. Ако имаш 3-4 апартамента, ще бъдеш богат. Ако имаш земя 300-400-500-1000 декара, ще си щастлив.

Един американец отишъл в Европа да взема уроци по музика от един професор. Професорът му казва: Моите уроци са много скъпи — 10,000 долара един урок. Американецът му плаща единия урок. Професорът му казва: Да ви дам втори урок. — .А, не, достатъчно е. Че 10,000 долара, това са близо един милион лева.

Казвам: Бъдете внимателни, защото уроците на природата са много скъпи. Често някой казват: Искам да видя Христа. Много скъпо е. Ти не можеш да видиш Христа както на театър — да платиш и да го видиш. — Искам. Че искаш, то е друг въпрос. Тази работа с искане не става. Ти не можеш да видиш Христа, ако Той не иска да те види. Следователно, трябва две неща да съвпаднат — да има желание Той да те види и ти да имаш същото желание: Ако в Него има желание да те види, пък в тебе няма, пак не можете да се видите. Казваш: Искам да Го видя. Може ако и Той иска да те види. Ако в тебе има любов и в Христа има любов, ако Христовата любов и твоята любов съвпадат, може да се видите. Без тази любов не може да се видите. Казвате: Аз се моля. — Оставете вашата молитва. Да се молиш е друг въпрос. То са човешки работи. В Божествения свят нещата съществуват по единствената причина на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина

По три причини можеш да добиеш някое нещо: извън любовта в Божествения свят нищо не можеш да придобиеш. Извън мъдростта нищо не можещ да добиеш, и извън истината нищо не можеш да добиеш. Когато говоря за истината, имам строго определено понятие, което съм проверил и което зная. Без истина ти нищо не можеш да придобиеш в света, целият ти живот на земята ще бъде едно нещастие за тебе. Без мъдрост целият ти живот ще бъде нещастие. Ти ще съжаляваш че си роден. Без любов пак ще бъдеш нещастен. Защо трябва любов, за да бъдеш щастлив? — Без любовта не може да има живот. В обикновения живот всеки твой ден ще бъде като на човек осъден на смърт, който всеки ден чака да изпълнят присъдата, да го обесят. Знаеш какво мъчение ще бъде цяла година да очакваш присъдата, последния си час.

Чудни са хората, които казват: като дойде Христос, какво ще ни научи? Христос не е едно човешко понятие. Христос е едно Същество, което има връзка с всички разумни хора на земята. С глупавите хора Христос няма никаква връзка. Сега вие чакате Христос да дойде на земята. Той няма да дойде и не може да дойде по начина, по който вие Го очаквате да дойде. Оставете вашите понятия за Христа. За Христа има доста картини във всяка църква. Има икони и за Христа и за света Богородица, целуват ги. То е друг въпрос. Единственият истински Христос е този, който слиза при нас всекидневно от небесата. Това е светлината, която слиза. То е светлата човешка мисъл, която обитава човешките умове. Това е Христос. То е един вътрешен процес, не можеш да го изнесеш навън.

Вие искате да видите Христа, казвате: Ето Го! Ето Го Христос! Такъв Христос няма То е сянка. Това са картини написани. Това са въображаеми неща. Мене ми е чудно, че толкоз години вие търсите Христа и сте нещастни. То не е съобразно с вярата, която имате. Или малко ви е дадено от любовта или много ви е дадено. Има майки, който хранят децата си 5-10 пъти на ден. Така те развалят децата си. 3 — 4, до 5 пъти е достатъчно. С туй пресилване ще осакатиш този човек. Ако вас ви хранят със захарин, в него няма никаква хранителност. Благите думи са забавление. Казвате: Ти ще бъдеш спасен, Господ мисли за теб. Това са заблуждения. Господ мисли за тебе, ако ти мислиш за Него. Ако ти постъпиш добре, и Той ще постъпи добре. Ако ти си добър, и Той ще бъде добър. ако ти си щедър, и Той ще бъде щедър, но ако ти си скържав, и Той ще бъде скържав. Ще постъпи точно тъй, както ти постъпваш. Казваш: Ама аз съм еди-кой си. Тия имена, които и да са, за Бога не важат. Дали ти си роден княз или просяк, или какъвто и да е, то са безразлични работи за Него.

Всички съвременни хора сме станали много упорити, своенравни — искаме да уредим преди всичко нашите работи. Че Бог не ни е пратил да уреждаме нашите работи. Има време и за това. Ние сме дошли на земята да уредим преди всичко нашето отношение към Бога — да послужим преди всичко на Бога. Да послужим на цялата вселена и на цялата слънчева система. Ще кажете: какво се нуждае слънцето от нас? Вие тогава имате детински възгледи. То е все едно да кажете: „Защо ми е „до“? — Някои песни започват с основния тон „до“. Вие казвате: „Не ни трябва „до“. Туй „до“ не само в началото на песента ще го срещнеш, но и във втората октава и в третата октава, на много места ще го намериш този тон „до“. Ако не знаеш да вземеш вярно този тон „до“, каква песен ще изпееш?

Някой казва: Мене музика не ми трябва. Вие не разбирате какво нещо е музика. Музиката е една мощна сила в света, която работи със седем принципа. Първият принцип е „до“, потик на движението от долу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои. Като влезе едно семенце, където и да е, ще израсте и плод ще даде. Вторият принцип е „ре“. Този принцип върви по праза линия. Човек, който не може да вземе добре „ре“, той не е прав човек, той не знае какво нещо е правото. Един човек, който не знае да пее „ми“, няма обхода той не знае как да се обхожда. Затова този човек да вземе да учи „ми“ — ден, два, три, четири, докато научи да го взема вярно. Като се научиш да вземаш вярно тона, ще знаеш как да се обхождаш. Казвате: Той е разпилян човек. Той не знае да взема „фа“. Ще се извинява, че бил нервен, това било, онова било, — той не знае „фа“ да пее правилно. Ако не знае как да се облича, ако е грозен, той не знае „сол“ да вземе правилно. Ако не знаеш да вземаш „ла“ добре, няма да разбираш истината. Щом познаваш истината, всичките хора навсякъде ще те познават, всички ще бъдете в акорд. Всеки от вас е създаден по известен тон, всеки си има своя тон.

Сега като ви позоря, във вас се заражда мисълта — дали това е вярно. Какво ще бъде, ако аз не зная да пея? Без пеене ти не можеш и да мислиш. Без песен ти не можеш да чувстваш, без песен ти не можеш да се помръднеш. Всяко помръдване е песен. Не само ти да пееш, но цялата природа да пее. Ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато ние сме здрави, това показва, че всичко около нас е хармонично. Щом изчезне тази хармония, започваме да чувстваме болки в краката, болки в гръбначния стълб, главоболие. — Какво трябва да правим? — Ще вземеш основния тон на любовта. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Божията мъдрост, ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на истината. Аз да ви ги кажа: „До-ми-сол-до“. Трябва да ги знаете.

Що е „до“? — Тон на любовта. Що е „ми“? — Тон на мъдростта. Що е „сол“? — Тон на истината. Според мен, те са основните тонове. Гдето и да ходя, аз казвам: „До-ми-сол-до“. Като кажа „До-ми-сол“, това значи, че зачитам закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината. Вие казвате: Без пеене не може ли?

Ако можете да пеете, ако можете да изпеете тия трите тона. веднага Небето ще се изясни. Сега не зная колко време трябва да пеете, и пак небето няма да може да се изясни. Казвам: любовта е необходима, за да могат да израснат Божествените неща, кои го са вложени в нас. Има Божествени неща, които са вложени, и ако не почнете да пеете, още малко време има, тия неща ще вкиснат. И после ще страдате.

Помнете едно нещо. Има един народ о света, който може да ви служи за пример: Днес гонят евреите. Туй гонене ще дойде и върху другите, и другите ще го опитат. Защо страдат евреите? Еврейският народ сграда, понеже прие Мойсея, прие пророците (някои от тях избиха), но като дойде Христос, не Го приеха. Казаха му: Ти си един самозванец. И 2000 години им се показва — самозванец ли беше Христос. Това е едно Божествено дело. На какво основание еврейският народ не прие Христа? Учението на Мойсея прие, учението на пророците прие, а учението на Христа не приеха.

Казвам: туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже неговата истинност. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това. което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но и хиляди поколения след вас. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ — Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям любовта да говори за себе си. Аз оставям мъдростта да говори за себе си. Аз оставям истината да говори за себе си. Божественият свят е, който пази своя авторитет. Ако един, който носи Божествената истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение на Небето, само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.

Сега вие не си правете оглушки. Казвате: той не говори вярно. Но аз ви казвам: Приемете любовта, най-малката любов. Приемете най-малкото Божествено знание, приемете най-малката Божествена свобода, най-малкия потик и ще почувствате колко е хубаво човек да служи на Бога. Ще почувстваш, че си свободен, мислиш свободно, чувстваш свободно. Целият свят е смутен, а ти си радостен.

Някой казва: Аз съм направен от Бога. Направен си от Бога да любиш. Сега в света иде творческата любов, която сменя нещата. Всичко в света ще се промени. Най първо ще имаме един свят, покрит със сняг. Като дойде пролетта този сняг се стопява и става кално. Тази кал не е приятна, защото лепне по обущата. Трябва, обаче, да почакаме водата да се оттегли. В тази почва ще израсне хубавата трева, всичките плодни дървета, ще имаме един устроен свят. Тогава наместо сняг ще се явят всичките плодни дървета, окичени със своите плодове. Реките ще потекат, животът ще се яви. По-напред беше затворено, сега всичко се отваря.

Не се мамете с мисълта, да останете затворени в себе си и за себе си. Когато светът се отваря пред нас, всички да заживеем наедно, тогава ний сме на правия път. Ние живеем в хармоничното проявление и съчетание на любовта, мъдростта и истината.

__________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Създаде небето и земята