Бр. 317. Той иде! (из извънредната беседа „Той иде!“ – 12 Юли 1944 г.)

[Ани]

Той иде!

(из извънредната беседа „Той иде!“ – 12. VII. 1944 г.)

Само когато човек е доволен от живота, той живее в реалността.

Какво ти недостига? Ти си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Стар си, искаш да бъдеш млад. То е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И то е заблуждение. Защото животът, любовта, носи всичко със себе си.

Един плод като го откъснеш от дървото и седи дълго време той изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Ние го държим дълго време откъснат и той се разваля. Затова нямаш право да държиш един плод откъснат. Щом го откъснеш, ще го вземеш в себе си и ще му дадеш най-почтеното място.

И тогава ще имаме следното сравнение: всички съвременни хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно божествено чувство от дървото на живота. Те не го ядат, т. е. не го прилагат, и то се разваля в тях. От това идват най-големите страдания в живота. Казвам ви: никога не късайте плода, преди да сте огладнели. Този плод като го откъснете, ще го изядете. От него нито трошица не трябва да падне. Единственото реално нещо в света, това е любовта. Когато ти чувстваш един малък потик в живота, това е любовта. Какво ти липсва тебе? Ядеш един плод, усещаш сладчината. Тази сладчина е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Ние казваме: тази сладчина я имаме, но трябват ни дрехи, шапка, обуща. По този начин ние разваляме сладчината на живота. Празни работи са това. Ти трябва да се радваш на живота при всички положения. Тия дребни неща не трябва да нарушават твоя душевен мир.

Ако вие разбирахте Божия закон, ако имахте такава любов към Бога, каквато е любовта на детето, животът ви щеше да бъде съвсем друг. Вие разбирате любовта, която носи противоречия. Обикне ви един ваш приятел и вие почвате да мислите, дали само вас обича, или обича и други хора. Много естествено, ако вашият приятел е мъж или жена, най-първо той ще обича майка си, после баща си, после братята си, сестрите си и т. н. Ти си дошъл най-после искаш само тебе да обичат. Това е неразбиране на любовта. Ти се радвай, че този човек обича баща си. Защото ако обича баща си, ще обича и тебе. Като обича майка си, ще обича и тебе. Като обича брата си, ще обича и тебе. Ти не считай, че си първият човек, когото той трябва да обича. Не считай също, че като срещнеш някого и го обикнеш, че за пръв път го обичаш. Това също е заблуждение. Единственият който пръв ни е обикнал, това е Бог. И първият, когото ти обичаш, това е Бог. Ако първом Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал, ти не можеш да имаш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената светлина, единствената свобода, с които можеш да разполагаш, произлизат от любовта, която Бог е имал към тебе. И ти можеш да приемеш любовта, светлината и свободата дотолкова, доколкото си обикнал Бога.

Има една песен „Иде, иде“. Някои са против тази песен. То е защото Този. който сега иде в света, погна онези, който не изпълниха Неговия закон. Те хукнаха да бягат, та повлякоха и нас, и ние бягаме. От любовта, която иде, всички бягат. Но аз ви казвам: понеже Той иде, сега всички трябва да излезем да Го посрещнем. Вие не сте Го видели още как иде. Вие видехте само ония, които дигат прах, те дойдоха, хвърлиха бомби, разрушиха каквото разрушиха и отминаха. След тях обаче, иде друг.

Онзи, Който сега иде в света, носи любовта, носи живота, носи светлината.

Онзи, Който иде сега в света, носи свободата за всички хора. Всички ще бъдат свободни в него. Не само хората, но и всички същества.

Ние сега се намираме в следното противоречие: един добър, разумен човек, усетил, че апаш бърка в джеба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джеба си. Ще ти дам повече, отколкото ти можеш да си вземеш с твоята ръка“. Не бъркайте в чуждите джебове. Не късайте от чуждите градини. Някои деца късат плодове от чуждите градини, и като видят, че още не със зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джебовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всека кражба, всека лъжа носят своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те с резултат на кражби, лъжи н престъпления в далечното минало.

Или, казано другояче: Всеки плод, изяден без любов, всека обувка, турена на крака без любов, всяко палто, турено на гърба без любов, носят нещастие. И обратно: всека шапка, турена на главата с любов, всяко палто, турено на гърба с любов, всяка ябълка, изядена с любов, всеки срещнат човек с любов, носят щастие. Такъв е законът.

И най-малкото нещо, направено с любов, носи щастие

Затова казвам: Ние хората сега сме призвани. Призвани сме към това щастие, което никой не може да ни отнеме. Щастието, което носи любовта. Този. който иде сега в света, който винаги идва със сутрешното слънце и заминава с изчезването на слънцето, той идва с чистия въздух, който дишаме и заминава с нечистия въздух. Той иде с бистрата вода, която пием, и заминава с мътната вода, която образуваме. Той иде с чистото ядене, което правим. и заминава с нечистото ядене. Той иде в най-малкото нещо, което вие можете да посрещнете и обгърнете с любов.

Вие седите някой път и искате да се самовъзпитавате. В какво седи самовъзпитанието? Дойде този. когото очаквате. Дойде този, който носи щастието за вас и за всички. А вие вземете че се скарате. Дигнете скандал. Ще намерите някой виновен в къщи. Ако сте женени, жената ще намери първия виновен — мъжът. Ако си мъж, ще намериш, че виновна е жената. Ако имате деца, майката ще намери някое дете за виновно. След децата идат слугите. Ще намерите някой от тях виновен. Причина ще се намери — ще дигнете скандал.

От хиляди години ние все търсим виновните. Мъжете бяха виновни, жените бяха виновни, децата бяха виновни, слугите бяха виновни, воловете, котките бяха виновни. Всички са виновни. Кой е тогава, който не е виновен, кажете ми сега ? Няма нито един.

Лесно е да кажеш обидна дума, но знаете ли колко мъчно е да се изтрие тя. Вие създавате една форма, която в невидимия свят не се приема. Да се изправи една погрешно казана дума, не е лесна работа. Понякога вие казвате нещо лошо. В случая може да има причини. Човешкият език се нагласява като струните. Те зависят от времето, от влагата. Като вземеш тона, не е верен. Нужно е едно малко нагласяване. В случая, любовта е този камертон, който ще ни помогне.

Що е любовта ? — Туй, което нагласява. Що е мъдростта? — Туй, което нагласява. Що е истината? — Туй, което нагласява. Ако ти не нагласяваш живота си съобразно с любовта, ако ти не нагласяваш мисълта си съобразно с мъдростта, ако ти не нагласяваш постъпките си съобразно с истината, ти не можеш да се проявиш като човек. Досега вий чули ли сте гласа Божий да ви осъжда заради нещо? Чули ли сте някой път Господ да ви хука ? Не. Единственото същество, което всякога говори благо, то е Бог. Като изгрее сутрин слънцето, напролет, когато времето е ясно, как вий чувате гласа на Бога? Тих е той. В природата понякога стават бури, но те се дължат на други същества. Гласът на Бога е туй, което създава. То е най хубавото нещо, което съществува. То е истинското благо на живота.

Сега вие искате Христос да дойде на земята. Христос не може да дойде на земята сега. Той е бит и две хиляди години не може да го забрави. Търпи той, това е великата любов Ние сега го викаме, но като помисли, че не са го приели, Той казва: малко по-далече от земята. Искате да дойде Христос на земята между вас, но Той ще намери тук раздор и крамоли. — Какво ще слуша онези, които крякат като жабите? Доста е слушал пението на жабите.

Същественото за нас е да бъдем доволни от живота.

Ти си доволен, когато имаш хубава мисъл, ти си доволен, когато имаш хубави чувства. Защото в хубавите чувства Бог се изявява. В хубавото разположение Бог се изявява.

Сега вие трябва да започнете. Новият живот в какво седи? Да прекарате един ден, без да се безпокоите. Казвам: Постарайте се днес да минете без вътрешни тревоги. И за какво се тревожите вие ? Да речем, вие се тревожите, че слънцето няма да изгрее. Вие се тревожите, понеже учените казват, че земята може да спре да се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие всички се смущавате от едно нещо, че можете да из губите любовта.

Единственото нещо, което не се губи в света, това е любовта.

Всичко може да се изгуби, но любовта не се губи.

Никой в света не може да се подмлади без любов. Това е основния закон. Ако питате — как? — значи вие се съмнявате. А то е невежество. Не мислете, че ако свършите всичките университети в света, ще знаете как да се подмладите. То не зависи от сегашното знание на хората.

Представете си, че в живота си никога не сте яли нещо сладко и не знаете какво нещо е сладко. На една сладка ябълка в какво се състои сладчината? Ако се съберат всичките учени професори да ви разправят, ще разберете ли, какво нещо е сладчината? Може само да си помислиш, че имаш понятие, но в същност никакво истинско понятие не ще имаш. Дайте тази ябълка на едно дете, веднага, щом я опита, то ще има истинско понятие за сладчината, без никакви професори.

Онова истинското знание, кое то търсим, което подмладява, не иде от професори. То иде от Бога. Туй, което иде направо от Бога, то подмладява. Туй, което иде от хората, не подмладява, то състарява. Хората създават старостта, а Бог създава младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Щом те погледне Бог, ти си млад. Как ще се подмладиш? — Като те погледне Бог. Как става това, не зная. Аз го зная как стана, но по човешки не го зная. По човешки то не може да се обясни. Като ям ябълката, познавам сладчината. Но то без опитване не може да се обясни.

Да оставим човешките неща настрана, да възприемем божието благо в нас. То е божественото. То е новото в света, което очаквате.

Хубавото иде от Бога. То идва направо. То идва вътре във вас. Затова не го очаквайте от хората, не го очаквайте отвън. Хората са само условие. Божественото иде направо до вас. За него няма да разправяте как е дошло. Туй, което иде от Бога. вие не можете да го разправяте никому. То е невъзможно. Някой път, гледам, искат да ми разправят някоя своя опитност — как са страдали. Това не може да се разбере. Някой казва: аз съм много радостен. Аз зная моята радост каква е, но неговата радост не зная. За онази радост, която иде от Бога, не говорете. Когато светлината огрее дърветата, тогава растат хубавите плодове. Вие като вкусите плодовете, знаете какво нещо е светлината.

Казвам: единственото нещо, което носи живота, то е любовта. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от мъдростта. Свободата не се придобива; всичките хора искат свободата, но тя иде от истината. За нея не разправяйте, не казвайте: Аз съм свободен.

По някой път вие се питате: Защо трябва да обичаме? За да се подмладите. Защо трябва да имате любов към мъдростта? За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това е истинското познаване на тия трите закона. Никога не трябва да се поставяте по горе от другите хора. Считай, че имаш толкоз право, колкото Бог ти е дал.

Няма да превишаваш правата си. Имаш един слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми послужиш, както Господ те е научил. Ако викам един шивач, ще му дам плата и ще му кажа: скрой дрехата, както Господ те е научил. Няма нищо да му казвам. Като ушие дрехата, ще я облека, както я е направил. Пък и аз ще му платя, както Господ ме е научил Жената да каже на своя другар: днес послушай ме, както Господ те е научил. Мъжът да каже на своята другарка: Послушай ме днес, както Господ те е научил. И на дъщеря си ще кажеш да те послуша както Господ я е научил. И синът да каже на майката да постъпи както Господ я е научил.

Три неща научете в света, които са невъзможни: животът ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да премахне. Свободата ви никой може да ограничи. Вий трябва да знаете това, защото Бог живее. Ако Бог ; не живееше, то е друг въпрос.

Първото нещо: днешния ден да благодарим на Бога за всичките добрини, които ни е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, доброто иде. Що е новото? — Любовта. Старото си отива. То са онези неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света. То си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцето от терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот.

Сега ще видите като дойде Господ в света. Той иде, и като дойде, мирът ще дойде в света. Той иде. Още не е дошъл. Още една стъпка като стъпи и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето па аеропланите, ще престанат бомбите. Една стъпка още и мирът ще дойде. Господ си е дигнал крака, и като стъпи, мирът ще дойде. Тогава всички ще го видите. Тогава ще бъде един от най-веселите дни.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Той иде!