2 септември 1923 г., неделя

[Ани]

2 септември 1923 г., неделя

(Изпит)

След обед отидох при Учителя и Той строго ми каза: „Утре ще донесеш беседите, аз ще ги дешифрирам.“

- Аз радостно казах: „Кога - сутринта?“

- В 12 часа.

- О, защо?

- Той каза: „Ти си непослушна, ти не се държиш честно с мен, съжалявам и ще скъсам всички връзки с теб. Няма какво да идваш повече тук. Връзките сега ще бъдат други. Ти развратстваш. Ето, имаш и знак на лицето си. (Учителя говореше много строго, виждаше се по лицето Му. И след като каза това, се отдръпна тъй рязко, че всички да видят и разберат. Аз се отдръпнах и реших вече аз няма да идвам при Учителя, щом Той се съмнява в моята вярност като ученик. Реших, ще се отделя, мене не ми е мястото в братството. Нямам нищо, защото Учителя ме отдели от братството.

Учителя каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик.“

(И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителя ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията

Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.“)