23 окт. 1923, сряда

[Ани]

23 окт. 1923, сряда[1].

Сутринта рано се запътих с най-добро желание в сърцето да изпълня поставената ми от Учителя задача, колкото ми е възможно по-добре. Задачата се състоеше в това да посетя една много бедна вдовица и да видя доколко тази бедна душа е отворена за Божественото зърно.

Най в края на града, в малка стая, чиста, но с изключение на едно дървено легло, празна, намерих вдовицата с осем деца. Беше семейство на просяци. Най - голямото дете беше на 18 години, а най-малкото на година и половина. Бяха едва облечени, само три от децата бяха там, останалите бяха на училище, а три търсеха работа. Самата жена изглежда беше доволна, защото почти не се оплакваше, което ми направи силно впечатление. Тя самата беше отраснала без родители на улицата, нямала си никого и просто отишла при един сляп просяк, които я приел. С този човек тя имала 8 деца и по нейните думи тя и децата живеели добре. Мъжът всеки ден ходел да проси и хранел и обличал семейството. Но пиел много и накрая умрял, обезсилен от пиенето, от студ. Жената и децата много се натъжили. Успях да разбера, че жената много обичала мъжа. Най-накрая той поискал от по-големите си деца да се грижат за майка си. Често говорел, че Господ Бог е добър. Направи ми голямо впечатление, че жената не е била официално омъжена и 18 години е живяла с него. Нито той, нито тя са искали да абортира някое дете. И двамата казвали, че Господ дава децата и ще се грижи за тях.

Докато говорех с нея. влезе едно чуждо дете и поиска хляб. Без да се замисля, бедната жена му даде парче хляб.

Най-накрая, когато и дадох една дреболия, тя не искаше да я вземе и ми благодари като на Господ. Тя не беше алчна и не просеше нищо.

Накрая ми каза: „Благодаря на тебе и на Господ Бог.“ Тръгнах си от жената с много дълбоко впечатление.

---

[1] В оригинала текстът е на немски език.