(1924-1926) - Дневник на Савка Керемидчиева

[Ани]

(1924-1926) - Дневник на Савка Керемидчиева.

1.I.1924 г. Евангелие от Матея, гл. 1, 2, 3. Битие, гл. 1, 2, 3.

Смисъл на моя живот е да обичам Бога.

2.I.1924 г. Аз трябва тъй много да обичам Учителя си, че никога да се не сърдя.

3.1.1924 г. Повече трябва да обичам Учителя си.

4.I.1924 г. Аз живея, защото обичам Учителя си.

6.I.1924 г. Учителю, искам да приложа твоето учение, за да изявяват навсякъде Тебе и само Тебе.

7.I.1924 г. Живея, защото имам Учител, но трябва да го пусна сега Той да живее в мен.

8.I.1924 г. В ума си трябва да имам само добри мисли, защото в мислите ми царува мисълта на Учителя ми. Сърцето ми трябва да е пълно с добри чувства и добри желания, защото Учителят ми изпълва сърцето ми. Езикът ми трябва да говори само добри думи, защото в езика ми лежи името на Учителя ми. Ръцете ми трябва да правят само добри действия, защото с ръцете си аз държа ръцете на Учителя си.

9.I.1924 г. Учителят изразява Истината, а ученикът слуша Учителя.

10.I.1924 г. Възторжена мисъл към Учителя.

11.I.1924 г. Трябва да служа на Учителя от Любов.

12.I.1924 г. Pessimistischer justand [1]

13.I.1924 г. Мисли за Учителя.

14.I.1924 г. Искам да обичам само Бога.

15.I.1924 г. Ще работя само за Учителя, а друго каквото става, да става.

16.I.1924 г. Мила привързаност към Учителя. Ще ида!

17.I.1924 г. Към Бога топло чувство и молитвен Дух за чистота и обич към Учителя.

18.I.1924 г. Сега имам тъй близо Учителя в мен.

19.I.1924 г. Самопризнание.

20.I.1924 г. Трябва да работя повече. Искам вече Учителят да види моята работа, а не мене - личността.

21.I.1924 г. Аз те обичам, Учителю. Аз ще бъда мъртва без обич към тебе.

23.I.1924 г. Моят Учител изпълни живота ми.

24.I.1924 г. Моят Учител е моят живот.

25.I.1924 г. Ако не съм при Учителя си, аз трябва да мисля за Него.

28.I.1924 г. Силна привързаност към Учителя си. Поднасям Ти сърцето и душата си, силата си и ума си.

29.I.1924 г. Аз трябва да бъда добра, иначе няма смисъл да бъда около Учителя.

31.I.1924 г. Подтик да бъда добра. Учителю, помогни ми, аз няма да бъда лоша.

1.II.1924 г. Аз ще слушам Учителя във всичко.

2. II.1924 г. Аз чувствам чрез своето сърце Учителя.

3. II.1924 г. Да не измениш никога любовта си към него.

6. II.1924 г. Молитва към Бога.

7. II.1924 г. Аз трябва да стана добра. Ще плета на Учителя ръкавици.

8.II.1924 г. Аз ще работя, няма вече да се обленявам.

11.II .1924 г. Любов към Учителя и Любов към Бога.

17.II.1924 г. Животът има смисъл само докато човек се повдига. Щом не се повдига, той е болен.

20. II.1924 г. Търпение, смирение.

23. II.1924 г. Ще постя дълъг пост!

24. II.1924 г. Аз трябва да имам някого, кому да служа. А това не може да бъде друг, освен моя обичен Учител.

25. II.1924 г. Ще любя Бога.

12.Х.1925 г. Свърших държавния си изпит в 1 часа на обед. Същият ден отидох при Учителя и благодарих. Сега искам вече да работя върху себе си.

1.Х.1925 г. В. Търново. Искам да живея по Бога.

2.Х.1925 г. София. Ще изпълня Волята на Учителя си, както Той иска. Всичко ще извърша по Бога.

3.Х.1925г. Ще бъда послушна във всичко към Учителя си. Той е, който ме води в Пътя Господен.

4.Х.1925 г. Ще уча усилено за държавен изпит. (2.Х1.1925 г.) Аз трябва всичко всичко да забравя, за да почна отново. Господи! Той е вече буден, а аз още спя.

5.Х.1925 г. Хубаво спах. Бях горе. Каква хубава почивка и отмора дава сънят.

6.Х.1925 г. Хубаво спах. Аз трябва да стана. Вътрешно състояние: едно хубаво равновесие в душата. Чувство към Бога и към Учителя. Само на духовното ще се спирам.

7.Х.1925 г. Господи, как искам да изпълня Волята Ти!

8.Х.1925 г. Всичко, Учителю, ще направя, стига Ти да ми кажеш. Чувство у мен: Голяма скръб на сърцето и душата.

9.Х. 1925 г. Да хармонирам цялата си мозъчна организация и мислителна сила с Учителювата. Да мисля само това, което и

Учителят ми мисли. Туй, което Учителят ми не може да мисли, всичко отрицателно и зло, и аз няма да го мисля.

10.Х.1925 г. Лицето на Учителя ми трябва да е винаги пред очите ми. Няма по-светъл образ в живота ми освен Той. Молитва моя преди да си легна.

Моля ти се, Господи, научи ме да бъда благородна, смирение иска душата ми. Искам да постъпя тъй, както Ти искаш, да изпълня Твоята Воля, че да зарадвам Учителя си, който ме води в Твоя Път. Колко много съгреших против Него и против Тебе. Прости, прости. Аз искам да се изправя заради Любовта на Учителя. Моля Ти се, настави ме вътрешно, по Дух.

Послание към Римляните - гл. 10, ст. 12.

„Понеже няма разлика между юдеина и езичника; защото само Той е Господ на всички, богат към всички, които го призовават.“

Послание към Римляните - гл. 11, ст. 22.

„Виж сега Благостта и Строгостта Божия: строгост към падналите, а благост над тебе, ако пребъдеш в Благостта му, ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.“

11.Х.1925 г. Няма вече да се оглеждам в огледало, додето си дойде Учителят, не искам да мисля за себе си, образа си искам да забравя. Нищо няма да гледам и да слушам, освен Учителя си и което е от и за Него. На нищо друго няма да спирам съзнанието си или погледа си.

12.Х.1925 г. „Пред Любовта трябва да се жертват всички облаги. Няма нищо по-велико от Любовта. Тогава защо заради облагите да загубим Любовта?“ (От Учителя)

13.Х.1925 г. Целият свят е тъмен за мене. Ще размишлявам само за Бога в скръбните си дни. Искам да бъда сама, отделена и при големи неудобства. Никаква радост не искам...

14.Х.1925 г. Две неща трябва да има ученикът - достойнство и смирение.

Ти ще учиш, ще търпиш.

Ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е Волята Божия.

Да познаеш Бога и Учителя, това е живот Вечен.

(Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.)10.Х.1925 г.

15.Х.1925 г. Ще служа на Господа, като душа, която го обича!!

16.Х.1925 г. Съзнанието ми е без мисъл. Тъмно ми е в душата. Нищо не ме радва. Скръбта ми е спътник. Нищо няма от Учителя.

17.Х.1925 г. Колко паднах. Защото познавам характера си и кои може сега да ми помогне.

25.Х.1925 г. Велико Търново. От беседа на Учителя :

„Съзнателният, това е разумният живот. Може да се съди само разумния човек и то е привилегия да те съдят.

Ако ние в света искаме да изнесем нещо възвишено и благородно, ще го докажем по всичките правила, на опит с живота си.

Неразумният човек трябва да се учи на самообладание и да се научи доколко може да издържа страданията.

Най-важният въпрос е през коя врата ще минеш. Ако за тебе най-важният въпрос е науката, тогава коя е най- важната врата за тебе?

- Вратата на училището.

Ние имаме едно правило: ще живеем тъй, както Господ живее.

Когато аз съм на умиране и дойде онзи, които ме люби и ме оживи, туй разбирам аз Любов.

Три въпроса, с които мога да скъсам всичките професори:

1. Колко атома има в слънцето?

2. Има ли между слънцето и Сириус някакъв телефон, с който да се съобщават?

3. Когато създаде Господ света, какво мислеше за хората. Бог ни е пратил в света да живеем. Трябва да живеем, нищо повече.

Господ иска от нас да живеем заради Него, да се радваме и да го славим на земята и при това Той още не се е изявил, не се е разкрил. Вие още не сте чувствали величието и красотата на Божията Любов.

През тази врата трябва да минете и ще минете, но когато нямате никакво петно.

Кажете: И аз ще работя, каквото Бог работи. Волята Божия е моята воля и моята воля е в съгласие с Неговата Воля.

Обект за всичко в света е Бог. Когато говоря за Бога, аз трябва с Любов да говоря, тогава и другите ще го приемат.

26.Х.1925 г.

Думите на Учителя:

Да се радваш:

Всеки трябва да се радва, че има какво да учи.

Всеки трябва да се радва, че има в какво да се подвизава.

Всеки трябва да се радва, че има в какво да се доусъвършенства.

Любов и страдание:

В Любовта вярата е барометър.

Любовта седи в духовното, а не в образите. Страданията са цяр (лекарство) за вярата.

Лечението:

Човек може да се лекува или със слънцето, или с мисълта, или с молитвата. Тъй ще се лекуваш, но ще почнеш със слънцето, то е най-лесното. А с молитвата, то е най- ефикасното, там е вече при Бога.

Формулата:

„В името на нашия Учител, в името на Неговия Господ, аз прилагам този метод.“

Щом има послушание, и небето почва да помага.

Послушание:

Любовта трябва да се проявява безкористно. Можеш да отричаш светлината, но не можеш да я унищожиш.

Държавен изпит:

Писмен, 2.ХI.1925 г. на тема: Индукция и дедукция и тяхното приспособление при изследването и обучението.

12.ХI.1925 г. четвъртък. Държах практическата си лекция в 1-ва Софийска девическа гимназия по психология: „Обществени усещания“.

18.II.1926 г. четвъртък 3-то събрание на сестрите с Учителя.

2 упражнения за 10 дни:

1-то: 10 минути преди ставане и преди лягане дълбоко размишление, тихо и спокойно да приемем първите лъчи на Истината и вечер да си оставим всичкия товар и леко да се представим пред Господа.

2-то: Сутрин, обед и вечер да си отбележим какво е нашето разположение дълбоко вътре в себе си и какво е времето вънка.

19.II.1926 г. Ученикът трябва да има винаги добро разположение към Учителя си.

---

[1] Вероятно не е разчетена правилно втората дума, тъй като тя не означава нищо. Първата дума е на немски и означава „песимистичен“, което в дневника на Савка би означавало, че през този ден настроението е песимистично.