25.Х.1925 г.

[Ани]

25.Х.1925 г.

(Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.)

Велико Търново. От беседа на Учителя:

„Съзнателният, това е разумният живот. Може да се съди само разумния човек и то е привилегия да те съдят.

Ако ние в света искаме да изнесем нещо възвишено и благородно, ще го докажем по всичките правила, на опит с живота си.

Неразумният човек трябва да се учи на самообладание и да се научи доколко може да издържа страданията.

Най-важният въпрос е през коя врата ще минеш. Ако за тебе най-важният въпрос е науката, тогава коя е най-важната врата за тебе?

- Вратата на училището.

Ние имаме едно правило: ще живеем тъй, както Господ живее.

Когато аз съм на умиране и дойде онзи, които ме люби и ме оживи, туй разбирам аз Любов.

Три въпроса, с които мога да скъсам всичките професори:

1. Колко атома има в слънцето?

2. Има ли между слънцето и Сириус някакъв телефон, с който да се съобщават?

3. Когато създаде Господ света, какво мислеше за хората. Бог ни е пратил в света да живеем. Трябва да живеем, нищо повече.

Господ иска от нас да живеем заради Него, да се радваме и да го славим на земята и при това Той още не се е изявил, не се е разкрил. Вие още не сте чувствали величието и красотата на Божията Любов.

През тази врата трябва да минете и ще минете, но когато нямате никакво петно.

Кажете: И аз ще работя, каквото Бог работи. Волята Божия е моята воля и моята воля е в съгласие с Неговата Воля.

Обект за всичко в света е Бог. Когато говоря за Бога, аз трябва с Любов да говоря, тогава и другите ще го приемат.