2.ХI.1928 г.

[Ани]

2.ХІ.1928 г.

(Частен разговор при Учителя на Изгрева)

Силата на разположението седи в обекта на Любовта. (Влюбената слугиня не се сърди на господарката си, като и се кара.) Така и за нас Бог трябва да бъде такава силна идея, че където и да сме, тя внася разположение и радост в живота ни.

Ние сега искаме неща, които след време ще ни причинят страдание. Бог, който вижда, казва: Това не е за тебе, туй малкото, задоволи се с него, то ще ти донесе радост.

Човек трябва да бъде и добър, и разумен. Общо можем да изнесем твоята радост, но никога хората да не знаят прицелната точка на твоята радост.

Няма по-хубаво нещо от това, да седне човек вечерно време и да се моли, да се моли. И като се моли, моли, да дойде до Бога. Като дойде до Бога, да започне изповедта си, да отвори душата си пред Господа.

Нещата, които стават, те си съществуват в едно духовно съчетание. Светлината има връзка с разумността. Казано е: Разумните просветват. А то значи тяхната разумност ще се прояви.

За да бъде човек щастлив, то е най-лесното. Моментално може да бъде човек щастлив. Пък ако не извардиш този момент, ще бъдеш нещастен.

Няма по-лесен път от Любовта към Бога!

Аз намирам служене на Бога е нещо естествено. Най-хубаво е да служим на Бога, но ужасно е като изгубим пътя! Един път има и той е Божественият, а всички други са заблуждение.

Когато имаш една духовна цел, която те придружава, тогава страхът изчезва.

Има нещо в душата на човека, което съответства и за което Бог ни обича. И като се очистим, (значи трябва много да работим върху себе си) има нещо, което Бог люби в нас. И щом Бог те обича, не питай ти защо и и за какво. После не питай много ли те обича или малко. Важното е, Бог те обича.

Умът се радва, че сърцето има радост и тъй сърцето дава подтик на ума, да си развие изобретателната дейност.

Върху себе си ще работим, докато дойдем до един метод да работим и за другите.

Ти не можеш да работиш за другите, докато не ги обичаш. Докато човек дава или помага, той е здрав.