Свещено правило - разговор, проведен на 11.II.1923 г.

[Ани]

Свещено правило - разговор, проведен на 11.II.1923 г.

(Тия бележки са от частния разговор на Учителя в неделя след обяд, след беседата, който ден Учителя нарече Божествен ден[1].)

Ние всички сме от един баща, по отношение на това, че дишаме един въздух, пием една вода, но в морално отношение не сме от един баща. Всички тия синове не са родени от една зодия и от една майка. Те са от един баща, и от 12 майки. Под думите 12 майки се разбира, че ще те зачене една майка, друга ще ти даде едни елементи, трета -други и т.н.

Природата е същинската ти майка, тя ще внесе новото в тебе, ще ти даде ново направление. Тя ще ти даде това, което е самата тя. Майката, която те ражда, ще каже: „Това дете не мяза на мене, има нещо особено.“

Аз съм виждал, как някои деца взимат яйцата от полога на кокошките, и вместо тях турят други яйца, не кокоши; кокошката ги измъти, и се излюпят други малки, които не приличат на нейните. Има особени условия, че човек след като се обърне към Бога, става една коренна промяна у него.

Разправя един английски списател, събужда се един ден с една нова идея, и за пръв път съзнал, че в него има ум, че това е Аз-ът в него, коренна промяна в него станала, пробуждане. Такива пробуждания стават често у него. Така и у нас, от 7-14, от 21-28 г. възраст стават пробуждания. Това са формули, които трябва да изучавате.

В природата има известни елементи, които действат наркотически. Отровата убива, но тя може да се отрази на организма едва след 6-10 месеца, и ти започнеш да се успиваш, неразположен си. Ако някой лекар изследва кръвта ти, не може да намери никаква отрова в нея, а всъщност има отрова. Та, с всички тия средства черната ложа си служи.

Най-първо, трябва да умеете да разпознавате даден човек дали е ученик на бялата или черната ложа. У всички ученици на бялата ложа погледът им е установен, хоризонтален, а в черната ложа е наклонен. Ще гледаш този човек нагоре ли гледа, или погледът му е надолу. Като го гледаш от духовно гледище, целите му клонят надолу, виждаш, че в погледа му има нещо затаено. Най-първо погледът ти трябва да бъде установен.

Ще вземете огледало и ще гледате, погледът ви установен ли е или не. Ще се отнасяте критически към себе си. Някой казва: „Като Бога не мога да бъда никога!“ Туй да изфиряса от вас. Като Бога ще бъдем, но като Него никога. Когато Бог влезе в нас, Той става равен с нас, Той никога не спори. Излезе ли вънка от тебе, Той не може да бъде като тебе. Вътре е като тебе, но отвънка не е като тебе. Бог отвътре не действа, но като излезе отвънка, Той ще ти създаде хиляди нещастия. Ти отвътре можеш да Го нагрубиш, да Му кажеш хиляди нецензурни думи, но Той казва: „Аз като изляза вънка, ще ти кажа кой съм.“ Той ще те гони, ще те хули, ти ще питаш: Кой си ти? - Аз съм същият, знаеш ли какво ми казваше, да се научиш на езика си да знаеш да го стягаш. За това Господ ще ти каже: „Слушай ме, не се отдалечавай!“ Само три пъти Господ ще ти проговори вътре: Той говори тихо, ще ти каже: Не прави това, недей. Как? Аз съм господар! „Не го прави!“ Той излезе отвънка, и ти създаде мъчнотии, казва: Нали си господар! Затуй се казва, че Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Знаеш ли аз кой съм? - Противиш се. Ти си от ограничените същества, които не знаят отгде са. Ти не знаеш произхождението си, майка ти, баща ти, дядо ти не знаеш отгде са. Щом знаеш произхождението си, ще кажеш: Аз зная кой съм, какво е моето произхождение, дайте ми лопатата, дайте ми мотиката, престилката! Зная си произхождението, то е, че съзнавам, че в света има само един Бог - дайте ми тук престилката. Няма по-хубаво нещо от това, да направи човек нещо, което той сам си иска, и като седне, да е доволен.

Сега, кой са законнородени деца? - Родените от Духа. Гответе се да бъдете родени. Всички имате условия да бъдете родени. Да кажем, че вие сте едно житно зърно, турено в хамбаря, но утре като ви посея в земята, вие ще се родите. Но сега въ всинца ви трябва да израсне друга една идея беззаветна готовност да служите на Бога, ако ще и всичкия свят да се обърне против вас. Да няма друга сила, която да ви каже: Не служете! Може да ни ограничават, пак ще служите на Бога. Волята Божия, и нищо повече! Сила е това!

Сега, да ви обясня в какво седи идеята. Някой път казвате: „Нали вярвам в Христа.“ Вярвате, но всеки ден вашите вярвания се различават. Допуснете, че аз съм ваш приятел, дойда един ден и ви казвам: „Дайте ми 1,000 лв. на заем.“ Дадете ми, но ви мине мисълта: Дали ще ми ги върне той. Съмнение. След една седмица аз ги връщам. Втори път дойда, казвам ви: Дайте ми 2,000 лв. на заем. Дадете ми, но пак ви мине мисълта: ами ако не ги върне. Тъй се случва, обаче, че не мога на същия ден да ги върна, закъснявам с един ден. Дойда трети път, казвам ви: Не може ли да ми услужите сега с 3,000 лв.? Кажеш си: А...а... сега и аз се изпитвам, и вие се изпитвате. В съзнанието изпъква нещо особено. Тъй е, християните всеки ден се подлагат на изпит, но дойде такава голяма мъчнотия, такъв голям изпит, противоречия, че вие се обърквате, почвате да се съмнявате в Христа, и си казвате: Я да си тръгна аз в широкия път. Вие не си издържате изпита. Не, какво и да се яви пред вас, никаква сянка от съмнение. Че това е характер! Когато дойдат най-големи противоречия, тогава истината се изпитва. От туй, което е залегнало в душата ви, ще се развие един принцип.

Вървя по улицата, занимавам се с някои велики мисли, гледам някоя сестра, толкова се обезсърчила казва: Не искам да се моля, оглупяла съм. „Та ти си сега оглупяла, по-рано беше умна. Ще се молиш“. А, ще се моля. Ще му смажа аз нему главата.

Гледам друг някой, върви и се заканва: „Чакай, аз ще ти дам тебе, с тебе другояче не може работата да стане, ами нож, револвер трябва! Човек трябва да бъде смел и решителен“. Казвам: та ти сега си страхлив, я, едно време без револвер ходеше. Сега вие си предавате мислите един на друг, плашите се. Ще носим оръжия, но такива, които с много по-силни от револвера. Има такива. Аз не казвам да хвърлите револверите си. Не, не, ще носим големи ками в джобовете си, само че като забия моята кама, няма да убия противника си. Ами че как? Нали имаме Словото Божие, ще му отговорим разумно. Там е силата, разумно, там е силата.

Вие идвате до една фаза, дето съмненията ще дойдат, не можете да ги избегнете. Аз зная това. Сега ще ви приведа един пример. Една сестра се намирала в нужда, и взела от един брат 2-3,000 лв. на заем, но главата и побеляла от него. Казвам: ще повикам този брат и ще му кажа: Тази сестра е внесла в моята банка парите си, ти ме безпокоеше толкова, че лихвите им струват повече от 10,000 лв. на ти тия 3,000 лв., които ти дължи тя. Въпросът се разрешава. Няма мъчнотия, която да не може да се разреши. Ще дойдат мъчнотии, които мъчно ще могат да се разрешат.

Сега казвам: И млади, и стари, без съмнение, без съмнения в Бога! Това е едно от най-мъчните правила: Без съмнения в Бога! Някой път си се заинатил, Няма да се моля. Ще се молиш, казвам, и оттатък ще минеш. Време е за молитва. Някой път се събират духовете около мен, дигат шум, Няма да се молим. Коя е причината? - Толкова време се молихме, не прокопсахме. Аз ще ви кажа един нов начин, как да се молите, и като се молите тъй, ще прокопсате. Ти си се обезсърчил, защото на време не си посял. Ела, заедно ще посеем, и след 10 дни ще поникне. На време само.

Сега, има едно нещо, за което аз се опасявам. То е, че сте много добри. Не се опасявам, че сте лоши, но че сте добри. Ако знаех, че всичките кръчми са празни, щях да легна, и нямаше да мисля за вас, а като сте богати, ще отидете да пиянствате. Изкушения много има. Не казвам, че сте само добри, но сте много добри, много богати хора сте. Но главното, философията е там, че имате по пътя си ред съблазни, ред изкушения, които целят да ви турят в застой. Сега има големи борби, не само на физическото поле, но и на менталното, но ще се завърши. Борбата започва отгоре надолу. Смели ще бъдете, ще се държите за Божествения принцип. Бог е, който води тази война. Той воюва сега, и всички трябва да вземете неговата страна. Война е сега, същинска война! Ще ти кажат: че ти си стар. Не, не се остарява. Защо да не се бориш. И на 90 години да си, можеш да се бориш. Гледам, един стар господин посещава беседите ми, казва: „Аз сега на стари години съм дошъл да допринеса нещо, но сега е временна война, и аз искам да допринеса своята лепта“. Ние Няма да бъдем ексцентрични, ще постъпваме умно, да озадачим противника си. Едно време Христос казал: „Синовете на този свят с по-умни“. Срещне те някой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори с един простак, а с човек, който има убеждения. И този Господ,

Когото аз ти проповядвам, не съм го наследил от баба си и от дядо си, като тебе, но аз имам една голяма опитност, ценна е тя заради мене, тя ми е дала една голяма светлина. Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човека абсолютно спокойствие, стабилност, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се - едно вътрешно спокойствие настава, един вътрешен мир, и неприятелят отстъпва казва: Хайде да го оставим! Когато пътищата на един човек с благородни на Бога, Той го примирява с враговете му, или ги обезвредява. А пък светът е пълен с недоволни същества, завистливи, и човек ще мине през тия огньове. Ще минеш през ада, ще чуеш неприятни работи, такива, за които на ум не с ти идвали, ужасни работи ще чуеш. Като се качиш на небето, там ще видиш красиви неща, и колкото повече мълчиш, толкова по-хубаво. Мъчно е да се живее без Бога. Да съзнаваш Бога, значи да съзнаваш живота на всички същества, да влезеш в съзнанието, в положението на една мравка. Горе тя ме хваща, разбираме се, но на физическото поле не можем да имаме отношения. Затуй Бога не можем да го разберем.

Тури си за цял следното: Каквото и да се случи, аз ще изпълня волята Божия. Аз имам едно свещено правило, нищо повече, никаква философия. Стоиш на масата с приятеля си, нещо ти казва: Напусни масата. Ставаш. Де отиваш? - Имам едно свещено правило, казва ти: Напусни молитвата. - Ще я напуснеш. Има нещо по-високо от тия наши формули. Професор си, преподаваш - ще напуснеш класа. Това свещено правило дохожда, когато всички други методи с изчезнали, когато ти си се отчаял. То ти казва: Стани! Някой ти казва: Друго нещо ти подшушва. Не, то е, аз съм го опитвал, то е свещеното правило. И тръгваш. Да, тази мисъл у Христа постоянно е била прокарвана. Тръгвай! Тръгва. Ходи царският син от село на село, бос, с кожени подметки, заобиколен с равини, и проповядва. Какво търпение! Въздъхва си и казва: До кога, ще им търпя? Туй е свещеното правило. То е най-хубавото. Туй, което отличава човека, то е свещеното му правило. Той има убеждения. Когато у човека дойде свещеното правило, той забравя какво говорят хората за него.

(Всички, наредени около Учителя в долната стаичка, пеем, възхитени, въодушевени. Учителя бе зает цяла неделя, не приемаше никого, и днес, даде ни обилно Божието Слово. Радваме се всички Нему, радваме се в Бога!)

11 февруари, 1923 г. 10 ч. с. неделя.

---

[1] Тези бележки са на някоя от стенографките, вероятно на Паша Тодорова