София, 24.Х. 1931 год.

[Ани]

София, 24.Х.1931 год.

Драга Еленуца, кузум!

Всеки ден мисля да ти пиша, и всеки ден не ти пиша. Защо ли, ще речеш? Ха, де, и аз не мога да се извиня. Както ида е, нали сега писмото е в ръката ти, какво ще философствам. Аз още не посещавам университета, защото юристи, историко-филолози ще бъдем в новото здание на университета, на Цар Освободител, това ще стане от 1 ноември. Добре, че е така, та можа да се посвърши доста работа. Рилските беседи вече се печатат. Беседите, т.е. лекциите от сряда се работят при нас двете: една сряда от Савка, а друга аз. Друго нещо: миналият четвъртък бяхме на екскурзия, разбира се на Витоша, да не мислиш, че на езерата. Тръгнахме сутринта в 2:45 ч. при хубаво, ясно, звездно небе. Колкото повече приближавахме към Симеоново, толкова и небето се заоблачаваше. Както ида е, но групата в която бяхме с Надя, ту се губихме, ту падахме и ставахме, и най-после стигнахме на Витоша, на бивака. Тук изгря слънцето и веднага след това дойдоха облаци. След малко взе да роси, но слабо приятен дъждец. После преставаше, пак ръсеше, но нямаше изглед за поправяне. Обядвахме в 11:30 часа, а в 12:30 тръгнахме за „Изгрева“ -града; едва стигнахме и дъжд силен заваля, който почти до днес валя, с малки прекъсвания.

Трето нещо, Еленуце. Цели девет дни, почти всякога от 9:00 до 13:00 ч. по обяд Учителят бе викан в Обществена безопасност, дори бе разпитван по всички верни и неверни, възможни и невъзможни сведения, дадени от нас, учениците. Учителят казва: „Чудно, как са могли толкова изопачени и неверни сведения да се дадат! Питаха ме, /казва Учителят/ много за Еленка, /ти знаеш вече по кой въпрос/ и отношенията й.“ Учителят казвал: „Аз не виждам нищо лошо в отношенията им. Те са в братски отношения. Изобщо, аз гледам на добро, на положителното в човека. То ме интересува“. Много мило, хубаво го каза Учителят. Знаеш ли, тъй бях доволна, като слушах как красиво се е произнесъл за това! Даже на въпроса на Шкутова, защо там, в това общество повечето са психопати, Учителят казал: „Ако искаш да знаеш, най-добрите хора в България са те. По-добри хора от тях не могат да се намерят“.

Сега трето нещо, Еленуце. В четвъртък - 10:00 ч. с. едно младо стражарче дойде на Изгрева, донесе три покани от брат ти (!?!) Шкутов да се явим в 14:00 ч. сл. обяд в Обществена безопасност. Отидохме със Савка в 3 ч. Влязохме по извикване първа аз-же и стоях, кое виках, кое брулях, господствому-же до 16:30 ч. Пита за мястото, за което ходихме през юни в нотариуса. Пита за заплатите, които ни се дават за работата, за беседите и т.н. По някои от тези въпроси писах нещо, но между това имаше от моя страна прекъсвания и безцеремонно приказване в очите му за кривата кауза, която защитава и т.н. Картината, търновската, висина стената. Иска, почти на всяка цена да каже, че този образ там е на Учителя, великият Учител на живота. Както и да е, казах каквото разбирах. После ме попита за тебе и за Л., за отношенията ви. Казах му натъртено, че са такива, каквито на сестра му към него /Шкутов има сестра/. Той започна да пита за Олга, но с недостоен език. Тогава скочих, озъбих му се и казах: „Турям вече точка на всички недостойни разпитвания!“ И т.н. и т.н. Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря“. Савка после влезе от 16:30 до 17:10 ч. Почти същите въпроси я питал. Сега довиждане, Еленуце! Кога тренът тръгне и ние ще се опитаме.

Поздрав и добри пожелания за всичко от Надя, Аня, Паша, Кольо, Савка, Стоянка и Ветка.