Изгрев, 17.ХII.1932 г.

[Ани]

Изгрев, 17.XІІ.1932 г.

Н. А. К. Б. А. ! /Няма Любов като Божията Любов!/

Изгрев, Събота, 7 ч.с. Св. Варвара, 17.ХII.1932 год.

Драга Еленуца,

В този момент, когато ти пиша, „Параходът“ е в празнична премяна. Всичко е бяло, чисто, спретнато, наредено. След един час Учителят ще бъде на чай в „Парахода“, по случай предстоящия Савкин ден, понеже утре, неделя, това е невъзможно почти. И ти ще опиташ малко от този празник.

Четох писмото ти до Аня. Чети Еленуце, чети! После ще смъкнеш един товар на гърба си и приятно ще се чувствуваш, като да бе на фронт ходила. Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва. Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред!

В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа. Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна“. Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова. Страданията на Йова дойдоха по причина на това, че Бог го похвали. Когато Бог похвали някого, непременно страданията ще дойдат.

Трета мисъл: Какво е търпението? Когато бурите и ветровете дойдат, дървото може да се огъва, да се люлее, но по никой начин не трябва да се изтръгне от корена. Следователно, търпеливият човек ще се огъва, ще се люлее, но по никой начин не се изтръгва от корена си.

Вчера, петък, Учителят ни даде ново упражнение: „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни“.

Еленуце, макар и с късна дата, поздрави колегата си Катя с именния ден, като й предадеш от мене беседата „Жал ми е за народа“.

Еленуце-же, на тебе желая повторно и многократно лека работа и четене.

Сърдечно те поздравлявам и хубаво целувам.

Паша.