Изгрев, 12.IV.1932 г.

[Ани]

Изгрев, 12.IV.1932 г.

Петък, 8:15 ч.с. Вятърът духа.

Мила Еленке,

В последният момент аз останах. По мисъл и с тебе ходя на Бабутица, а досега редовно всеки ден с Паша ходим до Бивака, палим огън, пием вода, ядем, мием си краката, молим се и връщаме се. Пътят за всеки случай до бивака е проучен добре. Т.е. готови сме даже и за нощно шествие към планината. Еленке, сега поръчка като дойдеш: донеси моля ти се твоята тетрадка, в нея се един петък и една сряда, които искам да пиша. После друго, аз казах на Учителя как и в кой час ти си се наредила за възлизането на планината, думата ми е, че с Него ще тръгнеш понеже „Нямало“ N за тебе; пък то си е и така. Всичко е добре и за добро.

Савка.

Еленице-же, пликът на писмото ти е от мене. Значи и аз имам чувствителен дял в това. Навярно Савка ти е писала за нашия поход „отиде-дойде“ до Витоша. Днес, обаче, петък няма да отидем. Като написах „петък“, веднага ми дойде главната мисъл от тазутринната лекция на Учителя: „ Човек трябва да мисли, като природата, да чувствува като природата и да постъпва като природата“. До виждане, Еленуца!

Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша! Много здраве на Верка, ако я видиш. /Почеркна Паша/. Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е студено и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето. Както ида е сега продължавам. Мисля си и ти ходиш всяка сутрин до Бабутица и обратно до школото. Паша иска да върви, че ми иска писмото да го вземе, нали утре трябва да го получиш. Сърдечни привети и добро пожелание.

Савка.

Вече гимнастическите упражнения ги правим с музика. Ка то дойдеш това ще бъде новото, което ще видиш и чуеш.