Разговор на 3.I.1924 г., с Анна Динова и Сийка Динова

[Ани]

Разговор на 3.I.1924 г., с Анна Динова и Сийка Динова

(ден четвъртък, в 10 ч вечерта, на ул. „Опълченска“ 66)

Анна Динова:

- Защо Каин, като съзнал грешката си, че е убил брата си е казал: „Господ няма да ми прости, защото грехът ми надминава прошката Му?“

Учителят:

- Той не може да бъде простен, защото Бог го предупредил казал му: „Грехът стои пред вратата ти, пази се да не попаднеш в изкушение.“

Сийка Динова:

- Щом Господ създаде всичко, защо бе създадена възможността Каин да съгреши?

У.:

- Представете си следующето сравнение: условията са създадени, а на човека е предоставен свободен избор, Представете си, че на някого е дадено ябълки, жито и кокошка. Той може да яде ябълки, но може и да заколи кокошката. Ако я заколи, той вече е направил греха. За да разбере човек някои от тези въпроси, трябва да мине към не екзотерическо обяснение на фактите, но към езотерическата страна. Всяка Истина има три страни: екзотерическа, езотерическа и духовна.

В езотерическата страна нещата се обясняват донякъде, а човек сам си прави заключенията. Тя е вече хубавата страна.

Духовната страна на живота, там нещата не се обясняват. Там нещата трябва да се почувстват, да се преживеят.

С.Д.:

- Какви са отношенията на Учителя и учениците?

У.:

- Учителят има отношение към учениците и към бащите им, а ученикът - към Учителя и обществото.

СД.:

- От всичките проявления на ученика, кое е лично негово? Нали Школата е една, защо има различни ученици?

У.:

- По какво се различават ябълките, крушите и т. н.? Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна.

СД.:

- Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго?

У.:

- Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите. Той е буден и жаден за знания. При каквито условия да поставиш ученика, той ще се учи.

СД.:

- Като че ли учениците от древността са имали по-добри условия да бъдат ученици, отколкото ние сега. Понеже те са били винаги при Учителите си, а ние сме наред и в света?

У.:

- Не, вие не знаете през какви мъчни условия са минавали там учениците. Те е трябвало да пребродят целия свят, трябвало е да преписват, всичко на ръка да нарисуват. А вие тук имате голямо улеснение. Вие много пъти сте били в школи и сте бягали. У човека има 5 неща:

Ти трябва да превърнеш у себе си настроението в чувствание. Чувстванието да превърнеш в мисъл. А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател. Чувстванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище. Доброто е общ принцип, не е частичен.

През 4 изпита ще те прекарат в Школата, за да получиш една опитност.

1. Таман ще ти дадат известно благо, и ще ти го вземат.

2. Ще ти го дадат, ще го близнеш, и пак ще ти го вземат.

3. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, то в началото ще е сладко, но после вътре в него има нещо горчиво.

4. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, ще го изядеш, но после ще го повърнеш.

След това, като ти дават нещо, вече ще бъдеш внимателен, ще гледаш и ще си кажеш: дали е от това, което се взема, или от това, което само се близва и после ти го вземат, дали е от това, което горчи, или от това, което, след като го изядеш, ще го повърнеш. Това са 4 начина, по които природата възпитава човека.

Истинският морал е: да желаеш само това, което Бог е определил за тебе.

1. Да бъдеш честен - да знаеш, че си човек.

2. Да бъдеш добър - да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш.

3. Да бъдеш абсолютно умен - да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти.

4. Да бъдеш великодушен - да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш.

5. Да познае човек себе си, значи да познае човек своите морални устои.

6. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и злото. С весело настроение да разрешиш твоята задача. В моралния тип има устойчивост.

7. Ако ученикът запази тялото си чисто, той дълго живее. А ако го опетни рано, и рано трябва да го смени.