Разговор на 16.IХ. 1933 г.

[Ани]

Разговор на 16.IX.1933 г.

(на връщане от Яворовите присои за Изгрева)

Надеждата е път за новото. Новото е път за Вярата, Вярата е път за Любов-та, Любовта е път за Духа. Духът е път за Великото, за Божественото.

*

Когато даваме в материалния живот, виждаме, че нещата се намаляват. Например, от цяла крина жито като си дал ¹/₂ , остава още ½ . А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал ½ крина жито, не остава още ½ , както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи.

*

Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен.

Когато сте в най-големите противоречия, да ги преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота.

Щастието е вътре във вас. Ако вий всеки ден не можете да внесете нещо ново, вий ще се израждате. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от Бога.

Истинският живот е живот на вечно подмладяване. Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл. Или, докато ти носиш един трън в петата си, ти не можеш да вървиш правилно. В ума ти не трябва да съществува никаква лоша мисъл.

Когато човек почне да живее за себе си. ражда се злото. Ако листът живее за себе си, ще увехне.

Да живеем за Бога - от това зависи нашето щастие. Ако ний обикнем Онзи, Който ни е дал живота, ние ще можем да постигнем всичко, което желаем. Ако ти при любовта си не си готов да пожертваш всичко, ти не си разбрал любовта.

Единственото реално нещо в света е волята Божия. Всичко почива на един велик закон - то е това, великото, в което живеем и съществуваме. Идването на Великия Учител, това става за спасението на света.

Пълно учение е приложението на Любовта в живота. Знание без любов никога не може да се приложи.