IV. 1940 г. (3 разговора)

[Ани]

Войната 1939-1944 г.

IV. 1940 г.

Разговор 1

- На англичаните работата е много сериозна. Има упорити духове. Българите не искат да се бият, че не са се минали още 50 години от воюването. Ако бяха се минали, щяха да забравят.

Старият порядък: жената била бременна, а новият порядък: ражда се вече. Ако са умни, без болки ще се роди. Светът все ще се превърже - както цветята са привързани, да не се делят цветовете настрана. Туй показва мирът.

С молитва няма да стане, ами да се плати. Много мъчно се учи човек. Ако тия пари Европа беше поискала за просвета, рай щеше да стане. Ще се оправи светът. Иде ред на Румъния, Турция, на българите най-после.

Овца гледа, че два вълка се борят за нея. Не чакай да видиш кой ще победи, но бягай! Няма нищо. Може да се разговаряме, че огънят е далеч от нас. До Дунава като дойде, Дунавът ще го спре. До водата е наше.

Разговор 2

- Човек все учи и ненаучен остава. В 9 месеца, през време на бременността на майката, човек минава всичките форми през всичките прераждания.

- Има ли практическо приложение?

- Додето знаеш, дотам те спират - до която форма знаеш. Иначе не те пущат в друга форма. Духовният му търси колая, щом еволюира. Ако човек се помири с известно знание, с известна форма, значи да умре. Човек, като погладува, ще измисли какво да прави. 99 страдания трябват, за да дойде една радост.

Разговор 3

- Паякът по-напред философствувал, пък като се научил да си прави паяджина, казал: „Не ми трябва вече нищо!“ И животните имат отношение. Малкото куче си носи кост. Голямото иде срещу него. Малкото я оставя, започва да го глади по муцунката, като му казва: „За тебе, за тебе я нося.“ Слабият да превъзхожда силния с бягане. Когато дойде силата, човек става груб. Когато умът на човека се изтънчи, той става лукав. Когато се изтънчи сърцето, става зъл - зло сърце има, казват.

Реално е, което не можеш да го увеличиш и намалиш. То е О. Радвайте се на туй, което не може никой да ви го даде или да ви го вземе. Ако имахме 2¹/₂ милиона наполеона, не щяхме да сме тук. Всичко щяхме да имаме, но учени не щяхме да бъдем. Числото 12 е закон на хармонията, а числото 21 е закон на Великата Божия Любов. Няма нищо, което, като го помислиш, да не стане. Само по отношение на тебе може да не стане, но в света е вече станало.

Идеалното е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек.

Най-хубавата храна е Хлябът (Словото Божие), другото е за допълване.

Буквата „е“ е знак за разширение, умножение. Толстой сам си направи обуща и почна да оре. Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества. Всички прегрешения са окалвания.