23.III.1938 г.

[Ани]

23.ІІІ.1938 г.

Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мислите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сцената вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя.

В пението има нещо невъзможно - „si“ в трета октава и „si“ в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „la“ да е верен, да произвежда неговия цвят. „Do“ да е верен. Хвана малкия пръст и взема „mi“, хвана четвъртия - взема „fa“, „re“ на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do“ е тон на живота, „re“ - на движение, мисли право е „mi“. Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш!

Видиш куче, запей му, разбира!

Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото“. Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тонове. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението.

В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме.“