Първо писмо до съпругата му, София, 3.IV.1944 г.

[Ани]

Първо писмо до съпругата му, София, 3.IV.1944 г.

Мила Маре,

Вземам голям лист да пиша, защото имам много неща да ти съобщя. Аз съм още в София, защото човек цял ден си губи времето и нищо не може да свърши. Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш.

Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети - сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери.

София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е - развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места.

Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди.

Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага.

Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд?“ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола.

Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя.

След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше.

Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните:

(28.III.1944 г. ІІ-ри разговор)

„Започналата война сега върви по инерция.

Всички работи зависят само от хората. Ако хората станат умни и работите ще вървят добре.

Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 години и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това? Не е ли по-добре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство.

И сега се води такава война.

Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.

Що е война? Големи загуби, малки печалби.

Що е мир? Големи печалби, малки загуби.

Вълкът всякога има правото над овцата. Кой може да го съди?

Силният винаги има власт над слабия. Кой може да го съди?

Силните се мъчат да изградят голямо здание, обаче то е със слаби основи. Здрави основи са необходими, а това може да стане само с разбирателство между народите и да се зачитат техните права.

Сега е векът на обединяването (сдружаването), а не на уединено живеене между народите.

Бащата има власт и е слушан от своите деца докато пораснат, след това те искат своето право да живеят независими. Народите -това са децата и трябва да им се даде правото да живеят.

Народите ще се уморят вече и трябва да се потърси пътя, за да не се стигне до това уморяване.

Българите трябва да уповават само на Бога.

Хората не трябва да се ожесточават. Законът на шумците, който се създаде сега и преследва домашните и близките на избягалия, е една грешка, защото какво са виновни другите за грешките на един.

Богатите където и да са по земята са обединени и са на един ум, само долу другите са разединени.

Има закон по силата, на който всички ще се отвратят най-сетне от това, което става. Тогава коя сила ще може да го накара да продължава тази война? Само за здравите има закони, но за болните хора закони няма.

Някой не можал да живее със жена - ако той е здрав и не може да живее с жена си, причината е у жената и обратното.

Здравият винаги има правото, а сега хората казват, че болният имал право. Болният се наказва само със закона на милостта. Ние сме болните. Болният трябва да кротува, а здравият да работи.

Не трябваше да се дава коз за война срещу нас, нито на Англия, нито на Америка. Не трябва да им се обявява война. Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има.

Китай още не е воювал. Той сега се въоръжава и утре може да даде 50 милионна армия. Кой ще се бие с тях? Ами Япония? Америка и Англия ги събудиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо.

Ние, българите се показахме по-големи германофили от самите германци. Казват на българите да изпъдят германците от България, но ние имаме коз, защото им отговаряме, защо те не могат да ги изпъдят от Италия.

Англичаните все пак са търговци, хора на интереса и може с тях да се спогодим.

Германците нямат вече приятели, а само ние сме с тях, като Санчо Панса.

Преди окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния.

Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една.

Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него.

В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено. Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да излезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“.

Това са силните. Силният е докато види насреща лъва.

Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“.

Старото християнство (допреди революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство.

Русия е конфедерация, всички членуващи в нея народи имат общи интереси, обаче всеки народ си има свои права, свои обичаи, своя религия.

Едно време не искаха да остане Сан-Стефанска България, защото щяла да стане задунайска губерния, но за да стане това има много други работи, които я отдалечаваха от това.

Плашенето от Русия не беше толкова страшно.

Германците вървят по пътя на англичаните и постъпват също жестоко, а това не трябваше да правят.

Германците имат отлични военни, но нямат политици.

Питате ме, кой ще победи?

Любовта, Истината и Мъдростта имат думата.

Само онзи народ, който върви по този път ще има бъдеще.

И Чърчил, и Рузвелт, и Хитлер трябва да разберат това. Иначе всичките ще бъдат повикани горе да отговарят за делата си. Сега горе започва да се гледа делото.

И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки по отделно ще го съдят за грешките и делата му.

Питат ме до кога ще продължава войната?

Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе.

Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде.

Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени.

Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото.

Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени.

Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад.

Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси.

Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда.

Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи.

Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава.

Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам.

Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа.

Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота.

Сега се води първата война и тя се ликвидирва. Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората).

Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава -Царството Божие.“

Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки.

На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“.

В това време ни повикаха за обед и прекъснахме хубавия и дълъг разговор.

Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци.

Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М. Райнови и на Иванка Гешева.

Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разговор и това трябва да го изпълня.

Ти разбираш защо? Че не всеки ще го разбере правилно.

За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите.

От всичко разбрах, че войната не ще свърши много скоро, както някои му приписваха думи. Такова нещо не казва.

Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко - значи не е изключено да има още бомбардировки.

Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития.

Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода.

За св. Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град.

Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо.

Днес на обед имаше предупреждение за тревога.

Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси.

Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве.

Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда.

Поздрави на всички. Целувам ви. Твой Ильо