Няколко мисли от разговора с Учителя на 31.Х. 1933 г. на софрата в трапезария

[Ани]

Няколко мисли от разговора с Учителя на

31.Х.1933 г. на софрата в трапезарията:

Ти си онова, което се радва на радостта.

Животът скърби, без да е скръбен, и се радва, без да е радостен. При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея.

Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат пришки на ръцете. Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъства навсякъде: и в радостта, и в скръбта. Нещата са целесъобразни.

Сега сме по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. На нас ни трябват ангели, които носят торби с хляб.