Писмо от Финландия

[Ани]

ПИСМО ОТ ФИНЛАНДИЯ

Две сестри, по националност финландки, но родени и живущи в Америка, желаейки да се запознаят с Братството, посетиха България и прекараха няколко време в летния лагер на Братството в Рила. Тук даваме извадки из писмото на една от тях:

... Пиша ви от Финландия, дето съм на гости у мои роднини. Тук всичко е хубаво, но все пак така ми липсва България, че би било трудно да се разбере това. Може би съм много сантиментална. Тука ми се смеят, когато на въпросите им - защо съм замислена и защо тъгувам, аз им отговарям, че ми е мъчно за България и искам да се върна там. Тогава те ме запитват - какво толкова необикновено съм видяла в България - и за мен е трудно да им обясня. Опитвам се да им разкажа за Паневритмията, но те мислят, че това е някакъв глупав, безсъдържателен танц. Те смятат, че това са някакви възбуждащи телесни движения, които доставят удоволствие. Когато им разказвам какво съм правило на планината, те казват, че е глупаво да намира човек някаква радост в това. А относно вегетарианството, те направо ми казват че съм луда, дето съм станала вегетарианка. Трудно ми е до им обясня това, и те ме питат - намирам ли, че съм логична. Аз им казвам просто „не“ и с това завършва дискусията. Аз почнах да считам тия хора за много забавни, иначе би трябвали да ги считам за много жестоки. В това отношение не знам дали ще бъде по-добре или по-зле, когато се завърна в Америка.

Аз употребявам сега голяма част от моето свободно време да уча български език, и намирам че той е доста труден за мен. Въпреки това, решила съм да го науча.

Добротата и разбирането, които намерих при вас, ме изпълниха с вяра в човечеството. Една от причините, да ми е толкова мъчно за България е тази, че докато бях там, с мене стане такава голяма вътрешна промяна, че аз вече в никой случай не мога да мисля тъй, както съм мислила по-рано. Аз вече не възприемем нещата по пътя на интелекта, а - чрез моята интуиция и чувства. Така нещата са много по-красиви. Така те имат и много по-дълбок смисъл.

Четох някои лекции от Учителя и сега ги разбирам много по-добре, отколкото преди. И макар че съм далеч от тия, с които можех да общувам тогава, сега ги чувствувам по-близки , тъй като те разбират това, което аз чувствувам. А сега аз мога много повече да чувствувам и много повече да обичам. И макар, че някои хора ме отегчават или потискат, те вече не могат да ме накарат да се сърдя. Бих казала, че това е някакъв вътрешен мир, който изпълва душата ми. Разбира се, знам че съм още много далеч от състоянието на мнозина от Братството, които са видели светлината на Учителя.

Има толкова много неща относно Братството, които бих желала да узная, че дори не знам за какво първо да започна да пиша там. И когато почна да мисля за моите преживявания в лагера на Братството, трудно ми е да разбера кое е било реално и кое е било само мое въображение, поне относно мислите на заобикалящите ме. Толкова е трудно да разбереш човешката мисъл, дори когато няма езикови бариери, а когато има такива, като че ли това е невъзможно. И въпреки това, аз долавях тази вътрешна ценност, този вътрешен мир в душите на хората, които бяха около мен, каквито никога преди това не бях виждала в Америка или другаде. А също така една любвеобилност и щедрост, каквито рядко могат да се срещнат където и да било по света.

Трудно е наистина да се разбере как всички вие бяхте така внимателни, така нежни към нас, отнасяйки се с нас като с истински сестри, макар че никога преди това не бяхте ни виждали. Тук навярно има нещо, което никак не може да се разбере чрез ума, а само чрез сърцето на човека. Чувствувам, че нямам вече думи, с които да се изкажа, и затова привършвам писмото си. Бих желала да намеря начин да ви благодаря за всичко това, което направихте и което сте за мен. Мисля че разбирате колко красиво бе всичко това и от какво голямо значение е то за мен. Надявам се в скоро време да имам вест от вас. Предайте моите поздрави на всички в Братството и кажете им, че аз усилено изучавам български език, с надеждата отново да посетя България.

Винаги любеща

Н.