На беседа, Саша Светлинов

[Ани]

НА БЕСЕДА

Училището наше се белее

подобно кораб с вдигнати платна.

Зелената и кипнала вълна

се сили сякаш веч да го залее ...

Затуй че всъде пей зелена пролет,

дори от всеки разцъвтял се клон ...

От синия бездънен небосклон

люлей се бяло облаче отколе.

Следим го ний от светлите прозорци,

че сякаш то е верният ни знак

за хубавото, що с поглед благ

Учителят сега ни заговори.

Проблесват искри в детските ни взори.

Изгрява във душите ни добро.

И сякаш за разплата от сребро

невидимите нишки във простора.

Отпадат дипли пред душевни взори:

проглеждаме в безкрайни светове;

слухът дозима тихи гласове,

че сякаш нам ангели говорят ...

Училището, сякаш бели кораб,

ни носи над зеленото море.

И сякаш няма никъде да спре

под сините разплискани простори.

- Носи ни, бели корабе, спокойно.

Води ни Ти, Учител скъп и благ!

Да минем всички към желзний бряг,

където сочиш радости безбройни! ...

Саша Светлинов