Същност и значение на подвижните игри

[Ани]

СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ

Подвижни игри се наричат такива игри, основното съдържание на които е съставено от различни видове движения; те са обикновено организирани игри, защото тяхното съдържание е ограничено от определени условия и се провеждат при непосредственото участие на ръководител - учител, възпитател и пр.

Съдържанието, движенията на подвижните игри е твърде разнообразно: участвувайки в игрите, децата се упражняват в ходене, тичане, клякане, действия с предмети (топки, знаменца и др.), изобразяват движения на животни, птици.

Движенията и действията на участвуващите в подвижната игра се ограничават предварително от условията и правилата на играта. Така например, още преди започване на играта „Игличка, конец и възел“ всички деца трябва да образуват кръг, а три деца да се отделят от кръга; след започване на играта играчите трябва да спазват установени правила на играта - децата от кръга да пропущат иглата, а конецът и възелът винаги точно да я следват и пр.

Подвижната игра със своята организация дисциплинира децата: те са длъжни да изпълняват установените правила. Дори малкото 3-4-годишно дете, щом участвува в играта, преминава от едно движение към друго не когато му се поиска, а само в определени моменти, според указанията на детската учителка, според текста на песента, която съпровожда играта, по предварително уговорен сигнал и пр.

Подвижните игри имат огромно значение за всестранното развитие на детето. Те го укрепват физически, развиват подвижност, пъргавина и ритмичност на цялото тяло. Подвижната игра развива наблюдателност, внимание, памет, съобразителност, създава другарски чувства, калява волята чрез търпението и настойчивостта, които са много необходими в повечето игри. Правилно подбраната и добре проведената подвижна игра влияе особено благотворно върху децата с това, че предизвиква чувства на радост, бодрост, жизнерадост. Повишеният положителен емоционален тонус, веселото настроение, създадено от подвижната игра, оказва благотворно влияние на цялото поведение на децата и укрепва нервната система.

Как се обяснява това изключително голямо влияние на подвижните игри върху цялостното развитие на детето? Отговорът на този важен въпрос ни дава гениалното физиологическо учение на И. П. Павлов и по-специално многобройните проучвания на великия физиолог и на неговите ученици върху развитието на движенията и тяхното значение за цялостното развитие на детето. В своя доклад на научната сесия, посветена на проблемите на физиологическото учение на И. П. Павлов, К. М. Биков казва: „Още от Сеченов беше показано значението на мускулното движение на човека за развитието на дейността на мозъка. И наистина, без мускулно движение е невъзможно нито познаване на природата, нито преустройството й в процеса на труда, нито усъвършенствуване на човека в процеса на възпитанието.

Развивайки идеите на Сеченов, И. П. Павлов експериментално доказа, че двигателната област на мозъчната кора е рецепторна, възприемаща, както зрителната, слуховата и др.

Изучавайки висшата нервна дейност И. П. Павлов установил, че в кората на големите полукълба на главния мозък действува? два основни процеса - на възбуда и на задържане. Процесите на възбуда обуславят активността на организма и по-специално предизвикват движенията; процесите на задържане, както личи от самото название, задържат, потискат двигателната дейност. Процесите на възбуда се развиват по-рано от процесите на задържане. Те, възбудните процеси, се проявяват в двигателната дейност на детето още от момента на раждането. И понеже през първите дни и седмици процесите на задържане са неразвити, то възбудните процеси действуват енергично и безконтролно. Процесите на задържане се развиват постепенно и те влияят на безконтролността на двигателната дейност. Дисциплиниране и контрол на движенията е възможно само чрез развитие процесите на задържане. През предучилищната възраст и през първите училищни години процесите на задържане все още не са достатъчно развити, затова дисциплинирането на движенията е сравнително по-трудно. Обаче, като се има предвид, че нормалната дейност на главния мозък се изразява в хармонично развитие и уравновесяване на двата процеса - възбуждение и задържане - става ясно, че възпитанието трябва да се стреми именно към това. Подвижните игри, като едно от средствата за възпитаване и развиване движенията на децата, имат в основата си същата задача: от една страна, да развиват движенията у децата, от друга - да развиват умение у тях да контролират движенията, да ги владеят и задържат, когато това е необходимо. Затова именно правилното провеждане на подвижните игри има такова голямо значение, както за развитието и стимулирането на движенията, така също и за тяхното канализиране и дисциплиниране. Чрез дисциплиниране на движенията у децата се изработва постепенно способност към задържане не само на двигателната дейност, но към задържане на ненужни или неправилни реакции. Така се развиват ценни качества на характера: самообладание, търпение, настойчивост, смелост.

Изоставането в развитието на движението се отразява изобщо неблагоприятно върху хармоничното развитие на целия организъм, върху развитието и установяването на целия характер на детето. Скованите движения, малката подвижност често се свързват с необщителен и затворен характер.

Поради това именно развитието на движенията трябва да е една съществена задача при възпитанието. А най-доброто и най-широко разпространено средство за това са организираните подвижни игри.

Понеже организмът на човека (респективно на детето) е единна и цялостна система - също основно положение в Павловското учение - единство от части, органи и елементи, то между тях съществува тясна връзка и взаимна зависимост. Вследствие на това, осъществявайки задачите на физическото възпитание, се осигурява, в голяма степен, развитие и на всички органи и системи на организма на детето. При това положение е ясно защо чрез движенията се развиват не само отделни части на тялото, но се осъществява известно равновесие между различните функции на целия детски организъм.

Ценността на подвижните игри се състои не само в това, че те развиват движенията, а и в това, че заставят децата да бъдат активни и дейни, приучват ги да се стремят към успех, да действуват колективно и задружно, да въздържат капризите си, да отстъпват на другарчетата си и пр.

Обаче подвижните игри са прекрасно възпитателно средство само тогава, когато те се организират и провеждат правилно от съответния ръководител - детска учителка, учител на класа, лагерен ръководител и пр. Ръководителят трябва да умее правилно да подбере играта и интересно да я проведе.

Правилно подбраната и добре проведената подвижна игра влияе благотворно върху децата, като извиква у тях чувства на радост и доволство. Колкото по-радостно преминава играта за децата, толкова по-активно те проявяват разнообразни к полезни за тяхното развитие движения. Показател за положително емоционално състояние на детето в подвижната игра е не само неговият весел смях и бодри викове. Веселото и бодро-състояние се изразява в това, че децата следят с интерес действията на останалите деца, лесно подражават на движенията и др.

За да се осигури максимален резултат при провеждането на подвижните игри, необходимо е да се държи сметка за настъпване на умората у децата. Ръководителят при играта - учител, възпитател - трябва да бъде много внимателен да не се преуморят децата. Това е необходимо толкова повече, че децата от предучилищната възраст и от първите училищни години, когато играят най-много подвижни игри, сами още не могат да се контролират, не могат да разберат кога са уморени. Ръководителят трябва да знае признаците на настъпване на умората у децата, за да прекратява игрите преди да е настъпила преумората. Известно е, че когато възрастният човек се умори, той се старае да седне или да легне, за да си почине. Когато обаче децата се уморят, в началото умората се проявява у тях в своята противоположност: двигателната дейност се засилва, движенията стават по-бързи, по-нервни, по-недисциплинирани и безцелни. Става така, защото при умора двигателната дейност престава да се контролира от кората на главния мозък, която се затормозва, а се разтормозват нисшите центрове. Децата се уморяват не от самите движения, а от процесите на задържане в кората. Поради това именно абсолютното бездействие и покой след настъпване на умора от подвижната игра не облекчава децата, не е истинска почивка за тях. Най-добър отдих за децата след подвижна игра е да се организират и провеждат други видове игри - спокойни, седящи, занимателни - изобщо игри за отдих. Те служат за почивка затова, защото при тях се възбуждат други части на кората на големите полукълба. Така че спокойните и седящи игри се явяват естествено допълнение на подвижните игри в процеса на тяхното провеждане.

Поради това, в настоящия сборник се дават редица спокойни игри, предназначението на които е да се играят с децата именно след активното им участие в подвижните игри.

Подвижните игри трябва да отговарят на редица изисквания. Преди всичко те трябва да отговарят на възрастовите възможности на децата. Степента на мускулното напрежение, търпението и устойчивостта е различна при децата от предучилищната и училищната възраст. Неправилно е едни и същи подвижни игри да се употребяват като средство за развиване движенията на по-малките и по-големите деца; защото игри, които са подходящи за деца от предучилищната възраст, за децата от първите училищни години са не само безинтересни, но те не предизвикват нито необходимото мускулно напрежение, нито съответната инервация и активно участие на детето при тяхното извършване, поради което те нямат значението на средство за развиването на движенията на по-големите деца. Ако пък на по-малките деца се дават подвижни игри, които изискват по-големи усилия от тия, които са присъщи на тяхната възраст, се достига или до изопачаване на движенията, или до пренапрежение, което довежда не само до преумора, но и до бързо разочарование у децата, поради честите неуспехи при извършване на непосилните движения в сложната за тази възраст игра.

Поради това всеки ръководител - детска учителка, учи тел - трябва да познават добре съответните възрастови особености по отношение развитието на движенията на децата. И именно за това е необходимо да се знаят основните особености на игрите за предучилищната възраст и за първите училищни години.