Характеристика на подвижните игри за предучилищна възраст

[Ани]

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ

ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Всички движения, които съставят съдържанието на игрите през предучилищната възраст, трябва да отговарят на развитието на костно-мускулната и централната нервна система на детето. Скелетът на детето от тази възраст е още неукрепнал и пластичен; мускулите не могат да издържат голямо напрежение и умора. Между 5-та и 7-та година, с усложняване на централната нервна система се развива дребната мускулатура у детето и значително се усъвършенствуват мускулните движения на цялото тяло. През периода на предучилищната възраст децата могат да овладеят разнообразни движения и действия: могат да скачат, да се катерят и провират, да пазят равновесие.

Поради това че децата, особено към 6-7-годишна възраст, вече се ориентират добре в околната среда, то любими игри през това време са тия, в които се изисква от детето да се ориентира с вързани очи: да познае кой му говори, да хване друго дете, което носи звънец и то трябва да се ориентира само по посоката, от която се чува звъненето и др.

Подвижните игри за децата от предучилищната възраст носят своеобразен характер. Някои от тях нямат сюжет и твърдо установени правила. Съдържанието и правилата в такива игри могат да се променят и често те се допълват- от самата детска учителка, съобразно задачите, които тя си поставя. Например играта „Намери си другар“ може да бъде проведена различно: децата могат да се построят по двама и да маршируват известно време, после да им се каже да се пръснат и потичат по площадката, а след това, по даден сигнал, бързо да си намерят другар; или може да се каже на децата направо да потичат, а след тсва всяко да си намери другарче. Последната задача, която се поставя на играта, е по-сложна; тя е насочена не само към ориентировка в пространството, но детето трябва да се ориентира и в групата деца - да съобрази само кое дете да си избере за другар. При първия начин на игра децата са значително улеснени в това отношение с предварителното построяване две по две. При такива игри правилата произтичат от условията на поставената задача.

По-голямата част от игрите за деца от предучилищната възраст са с определени и установени правила и сюжет_; които твърдо се спазват. Обаче, за да бъдат увлекателни игрите за децата, техният сюжет трябва да е близък и разбираем, правилата да са прости и да не са многобройни.

По начало правилата в игрите за деца от предучилищна възраст са тясно свързани със сюжета. Например в играта „Спасявай се от вълка“ децата трябва да престанат да скачат и да започнат да тичат, за да се спасят щом видят, че вълкът се приближава.

Характерно за подвижните игри на децата от предучилищната възраст е и това, че при тях обикновено децата не се делят на групи и команди. И даже, когато играта изисква такова деление, макар децата външно да са обединени от обща задача, в хода на играта най-често всяко дете действува самостоятелно. Възможността да съгласуват своите действия е още ограничена.

В предучилищната възраст се използуват доста широко игрите с песни, хороводните игри и игрите с музикален съпровод. Чрез съответни движения децата изобразяват съдържанието на песните или изпълняват със съответни движения ритъма на музикалния съпровод. Обяснимо е защо. децата от тази възраст толкова обичат игрите с песни и с музикален съпровод. Музиката организира движенията на децата, прави ги по-ритмични и по-изразителни. Музикалният съпровод или песента помага на детето то да пристъпи по-творчески към съдържанието на образа, към изразяването му в играта. Поради това в настоящия сборник игрите с песни са обособени като специално поделение в игрите за деца от предучилищна възраст.

През всички възрасти децата обичат да играят на топка. Топката е любима играчка за по-малките и за по-големите. Със своята подвижност и пъргавина топката дава широки възможности на децата да проявяват своите сили и способности в разнообразни и все повече усложняващи се действия. Играейки на топка, децата усвояват много движения, като се започне с търкаляне на топка по пода и се стигне до хвърляне топка в цел от разстояние. С топката децата се приучват към енергични физически усилия, усвояват ловкост, бързина, издръжливост и координация на движенията. Четиригодишното дете може да хваща подхвърлена топка от 1-15 м разстояние, ако тя му се хвърля точно в ръцете. Петгодишните деца вече не само могат добре да ловят, но и доста удачно да хвърлят топка (с диаметър 15-20 см.) на разстояние 2-2.5 м.

Подвижните игри за деца от предучилищна възраст имат различна степен на подвижност: има игри, в които всички депа тичат, скачат („Кой ще достигне най-скоро?“, „Верига“ и др.); други са с по-малко подвижен характер („Гарвани и кукувичка“, „Котаракът иде“); а има и такива игри, които се числят към подвижните, но те са по-скоро игри за отдих и се дават на децата за отмора след усилена подвижна игра. Такива игри са: „Намерете знаменцето“, „Въртящата се чинийка“ и др.

Необходимо е да се редуват и сменят игри с по-усилени движения и такива, които изискват по малко усилия и смяна на дейностите. Въпросът за ролята на движението в общото развитие на детето от предучилищна възраст е твърде интересен. На всички родители и детски учителки е известно, че децата могат продължително време да играят, да тичат и да се движат без да проявяват особени признаци на умора; и обратно те се уморяват бързо, ако се оставят дълго време неподвижни. Във физиологичната основа на това своеобразно явление стои бързата уморяемост на отделните групи мускули и на съответните центрове на нервната система. За това именно децата се уморяват лесно и бързо, когато трябва да извършват продължително време едни и същи движения или ако трябва да стоят дълго време без да се движат. Ако дейността на детето е разнообразна, т. е. работата на отделни групи мускули и на нервните центрове се сменя често, то незаетите в дадения момент нервни центрове си почиват и възстановяват своята работоспособност. От тук произтича необходимостта интензивността на игрите ла се сменя и за отдих да се дават спокойни игри.

Движенията в игрите за деца от предучилищна възраст трябва да са прости: колкото децата са по-малки, толкова по-прости трябва да са движенията, които те трябва да извършват в игрите; при това, при малките деца от 3 до 5 години разнообразието на движенията трябва да е ограничено и те периодично и ритмично трябва да се повтарят. Усложнението на движенията трябва да става постепенно.

Трябва да се знае също, че колкото децата са по-малки,, толкова повече за тях има значение не толкова резултатът от играта, колкото самият процес на движението. Например за тях е интересно не това дали ще се скрият от вълка или няма да успеят: те се увличат преди всичко от процеса на самото тичане, бягане, търсене начин да се скрият.

Детската учителка и родителите трябва да имат предвид винаги, че развитието на детето в периода на предучилищната възраст се извършва много бързо. За това игрите трябва постепенно да се усложняват и децата да се насочват към крайната цел на играта.

За 6-7-годишните деца състезателните подвижни игри добиват известна привлекателност. За тях е необходима по-голяма издръжливост на мускулите, устойчивост на физическите сили. В тази възраст децата все още мъчно свързват личната си победа при състезанието с победата на цялата група, към която то принадлежи. Все пак това е насоката, в която трябва да се осмислят възпитателните резултати при състезателните подвижни игри.