Характеристика на подвижните игри за първите училищни години

[Ани]

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ ЗА ДЕЦА

ОТ ПЪРВИТЕ УЧИЛИЩНИ ГОДИНИ

Физическото развитие на децата през първите училищни години се характеризира с нарастване на мускулатурата, развитие на мускулната сила и координация на движенията при общо увеличаване и разнообразяване на подвижността на детето. Числото на разнообразните движения, честотата на повторенията, вариацията на колебанията и общото количество на движенията са поразителни. Това се отнася както до движенията на цялото тяло, така също и до основните движения на отделните части на тялото, които имат вече значителна диференциация и точност.

Да се изброят всички форми на движения и тяхната координация през тази възраст е много трудно.

От друга страна, за детето от първите училищни години - до 9-10-годишна възраст - е характерно засилването на контрола от страна на кората на мозъчните полукълба, увеличаващата се координация и разумност на движенията.

Ако у детето от предучилищна възраст преобладават така наречените движения, управлявани предимно от подкоровите възли, то у детето от 7-10-годишна възраст се започва овладяване на двигателния апарат: движенията стават изразителни, овладени и само при силна емоционална възбуда те намаляват своята координация. Но понеже механизмите на кората на големите полукълба са още недостатъчно съвършени, то детето и сега още не е способно за продължително напрежение, мъчно се задържа на една и съща дейност продължително време, макар тая дейност да е според неговите физически сили.

Периодът от 8-мата до 10-та години се характеризира с интензивно развитие на някои моторни функции. Ясно се забелязва голямата скорост на движенията специално на раменния пояс, но точността на тези движения е още недостатъчна: децата правят още много неправилни и излишни движения и когато се изисква точност в изпълнението на движенията, техният темп се забавя. Поради голямата емоционална възбудимост през този период, децата често се заемат да извършват движенията с много по-голяма интензивност, отколкото е нужна за достигане на резултата. За това е много необходимо изразходването на тяхната енергия да се канализира и регулира. Това е основата на дисциплината през тази възраст.

За това подвижните организирани игри са извънредно ценно възпитателно средство през това време.

Децата от 7-9-10 години вече владеят основните, движения- ходене, тичане, хвърляне - но те са все още недостатъчно съвършени. За това подвижните игри, построени върху овладяване на основните движения, имат голямо място и приложение. И в тази възраст подвижните игри не трябва да са уморителни, защото сърцето, белите дробове и кръво-носната система са недостатъчно развити и при усилена му-скулна работа бързо се преуморяват.

Подвижните игри и през тази възраст трябва да са кратки по времетраене и да се придружават с чести почивки. Много подходящи за тази възраст са игрите, в които има непродължително тичане - пребягване („Ден и нощ“, „Двама братя мразовити“ и др.), в които, след всяко пребягване, децата имат възможност да си починат. Също подходящи са такива игри, при които играчите се редуват в извършване на' движенията. Такива са игрите: „Празно място“, „Зайче без дупка“ и др.

Вниманието на децата и през първите училищни години бързо се уморява: те лесно се разсейват, отвличат се. И по тази причина подвижните игри не бива да са продължителни, особено когато изискват съсредоточаване и продължително внимание. Но едновременно с това в тази възраст трябва да се дават игри за развитие на вниманието, но те трябва да са такива, че да не изискват от детето продължително напрежение; да се дава често възможност за ободряване.

Игрите в тази възраст са по-сложни от тези в предучилищната възраст. Но и сега те не бива да са много сложни и правилата не бива да са особено многобройни. Често дори много подходящи са игрите за деца от предучилищна възраст, обаче с известно усложняване на сюжета и правилата. Например такива са игрите: „Спортни цветове“, която е усложнена от играта „Намери своя цвят“; „Двама братя мразовити“ е усложнена от играта „Замръзване на дърветата“ и др.

Ако играта е нова за децата и е с повече правила, най-добре е те да се въвеждат постепенно, като се започне с едно-две правила в началото.

За тази възраст не са подходящи игри, в които се изисква временно излизане, „изгоряване“ на детето; ако понякога се играят такива игри, то излизането на дадено дете трябва да е за известно време - за един-два кръга от играта („Какво расте в градината?“). Изобщо трябва да се подбират такива игри, в които децата могат сравнително в кратък срок да достигнат поставената в играта задача.

Всички игри за децата от първите училищни години трябва да бъдат свързани със сюжет. Това помага решително на ученика по-добре да усвои играта; сюжетът и вживяването в играта съдействува на детето да вложи повече творческо въображение.

Характерни и интересни за тази възраст са игри, в които има елемент на загадъчност и изненади („Познай кой“, „Извикване номера“, „Невидимата шапка“ и др.).

Особено интересни са за децата игри, в които централно място заемат бързите и ловки движения („Точен удар“, „Виеща се пътечка“). От гледище на възпитателните въздействия тези игри са твърде ценни за развиване точността на движенията и трябва да са по често в репертоара на детските игри.

И в тази възраст интересът към игрите с песни още не е изчезнал. Децата ги обичат и играят охотно с тях. Обаче и при тези игри тяхното внимание е насочено към сюжета, към изпълнението на движенията („Мишеловка“). Общо взето този вид игри започват да отстъпват своето място на други, особено на състезателните.

Състезателните игри в тази възраст придобиват много по-голямо значение, отколкото в предучилищната възраст. При подходящо и системно възпитателно въздействие, те стават прекрасно средство за създаване на привързаност към колектива, честно отношение към противника, зачитане постигнатото от другите, а заедно с това - развиват издръжливост, подчиняване движенията на точно определени правила и изисквания и пр.