Методични указания за организиране и провеждане на подвижните игри

[Ани]

МЕТОДИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ

И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ

ПОДГОТОВКА

Организиране на мястото за игри. Подвижните игри се провеждат обикновено и най-често на открито. Но при неблагоприятно време - дъжд, силен вятър, мъгла - се налага те да се провеждат в помещение. Елементарните изисквания, на които трябва да отговаря помещението, в което ще се провеждат подвижните игри са: да бъде достатъчно широко, за да не се пречи на свободното разгръщане и изпълнение на играта и да е осигурено достатъчно и добро проветряване. Преди провеждането на игрите подът на помещението трябва да е изметен добре и да е забърсан с влажна кърпа, въздухът да е чист. Всички излишни предмети и мебели трябва да се приберат на една страна, за да не пречат на движенията на децата. До една от стените трябва да се поставят пейки (за децата от училищна възраст) или столчета (за децата от предучилищна възраст) за почивка на тези деца, които излязат по-рано от играта; същите пейки и столчета могат да се използуват и при провеждането на някои игри. Ако в салона има музикален инструмент (пиано), той трябва да се постави към единия ъгъл и то така, че акомпаниращият - най-често учителят-ръководител, детската учителка - да може да наблюдава изпълнението на движенията в процеса на играта. Ако игрите се провеждат в гимнастическия салон всички физкултурни уреди, които няма да се използуват, трябва да се приберат на една страна, за да не разсейват децата; ако се провеждат в стаята за занимания (както става често в детските градини) масичките и столчетата също се прибират, за да не пречат.

За провеждане подвижните игри на открито е необходимо да се подготви площадка за игра. За това е нужно да се определи специално място в двора, което да се трамбова, да се посипе с пясък и да се ограничи с постоянна граница. На разстояние 2 м. от границите на игрището, около страните е добре да се поставят няколко пейки. Най-добрата форма на площадка е правоъгълник с широчина не по-малко от 8 м. и дължина - не по малко от 14 м.

През зимата площадката трябва да се очиства от снега. Една част от зимната площадка може да се заледи за пързаляне с кънки.

Преди всяко провеждане на игри на двора, детската учителка или учителят на класа трябва да проверяват дали площадката е в ред: през лятото - дали е изметена и полята, а през зимата - дали е почистена от снега.

Ако игрите се провеждат на полето, в парка и пр. - когато децата са на разходка - ръководителят трябва предварително да се запознае с мястото, където ще се провеждат игрите.

Приготовление на пособията за игра. Важен момент в подготовката на подвижните игри е приготовлението на необходимите пособия и инвентар, като флагчета, цветни ленти, топки, кегли, въжета и др. Инвентарът за игрите на децата от предучилищната възраст и за първите училищни години е различен (или едни и същи пособия се употребяват по различен начин), но общо изискване е отделните пособия да бъдат боядисани в ярки цветове, за да привличат вниманието на децата, да създават приятно настроение у играещите и да могат лесно да ги забелязват в процеса на играта. Инвентарът за подвижните игри трябва да се пази винаги в добро хигиенно състояние: да се почиства, да се поддържа в ред, в което могат да вземат участие и самите деца, особено децата-ученици.

Избор на игрите. При подбиране на игрите ръководителят трябва преди всичко да има предвид: 1) възрастовия състав на децата; 2) формата на работата, т. е. дали игрите ще се проведат по време на задължителни занятия (в детските градини) или като урок (в училище); 3) времето, когато ще се провеждат - през време на разходка, през междучасие и др. 4) мястото, където ще се провеждат - вътре, на площадката и др.

Учителят (ръководителят на играта) трябва да определи основните педагогически задачи, които си поставя при провеждане на играта с децата. В един случай е необходимо децата да се обединят, да се организира тяхното внимание; в друг случай - да се усъвършенствуват едни или други. навици, качества, умения; в трети - да се съдействува на тяхното творчество и др. Във връзка с поставените задачи се избират такива игри, които повече от другите могат да разрешат тези задачи. Но това не означава, че като постави пред себе си определена задача, учителят или детската учителка трябва да се стреми да изпълни и осъществи само нея чрез дадената игра. Наред с разрешаване на основната задача, той трябва да използува широко цялата игра като средство за всестранно възпитание на детския колектив и на отделни деца.

В началото на учебната година детската учителка в детската градина и учителят в училище трябва предварително да си набележат определен кръг игри, разнообразни по съдържание, които дават възможност да се развият у децата различни качества и навици. За цялата учебна година е достатъчно детската учителка да набележи 15-25 подвижни игри (според възрастта на групата), а учителят през първите училищни години - 20-30 игри. Децата не трябва да се претрупват с много и разнообразни игри, а трябва да се приучват да усъвършенствуват всяка игра в детския колектив. Само в такъв случай игрите могат да дадат траен положителен резултат. Децата от цялата предучилищна възраст и първите училищни години имат нужда от многократно и системно повторение на едни и същи движения и действия, за да могат те да се усвоят, затвърдят и да окажат съответно въздействие върху цялостното развитие на организма.

ПРЕДАВАНЕ НА ИГРАТА

Обяснение на играта. Пристъпвайки към обяснение на избраната игра е необходимо децата да се подредят правилно, така че да виждат добре ръководителя и да слушат неговите обяснения. Необходимият инвентар и пособия за играта трябва да се намират на мястото, където ще се провежда играта, защото в процеса на обяснението често се налага ръководителят да покаже как се използува дадено пособие. При обяснението на играта най-добре е децата да се нареждат в това положение, в което те трябва да бъдат, когато играят играта, освен ако това положение не е разпръснатост по площадката.

Ако играта се играе кръгово, децата се нареждат в кръг, а ръководителят или се хваща в кръга между децата (когато кръгът е по-малък), или застава на една страна вътре в кръга - една-две стъпки към центъра (при по-голям кръг) и така обяснява и показва как трябва да се играе играта. През време на обясненията на играта ръководителят не трябва да застава в самия център на кръга, защото при това положение половината от играещите деца остават зад гърба му и тяхното внимание се разсейва.

Ако играещите деца са разделени на две групи, наредени една срещу друга (понеже така се играе самата игра) на сравнително голямо разстояние при обяснението на играта двете редици се приближават една към друга, а след завършване на обясненията те наново се раздалечават на необходимото разстояние. В такъв случай, при обяснението на 'играта, ръководителят застава между двете редици и се обръща ту към едната, ту към другата.

При игри, които започват да се играят с движения в разпръснато положение на децата, за изслушване на обясненията те се нареждат или в редица, или ръководителят ги групира и подрежда около себе си, като внимава на всяко дете да е удобно да стои и добре да го вижда.

При всички начини на подреждане трябва да се внимава децата да не застават с лице към слънцето или към източника на светлината (когато са в помещение). Ръководителят трябва да застане с една страна или изцяло към светлината, защото тогава децата най-добре ще го виждат и ще следят неговите движения.

Успехът на играта зависи в много голяма степен от обясненията, които се дават предварително на децата. Затова, пристъпвайки към обяснение на играта, ръководителят трябва съвсем ясно да си представя цялата игра.

Чрез обясненията на играта ръководителят има за задача, да създаде и изработи у децата правилна двигателна представа за играта и движенията, които те трябва да извършат. Изработването на двигателна представа става по два начина; чрез показване на движенията и чрез обяснение по пътя на втората сигнална система. Показването е по-прост и по-непосредствен начин за образуване на двигателна представа; при него движението може да се възпроизведе по подражание, без творческо участие на съзнанието. Поради това показването е един от основните начини за обяснение на играта в предучилищната възраст. При по-големите деца - от училищна възраст - изработването на точна двигателна представа се извършва по-съвършено чрез обяснение на движението по пътя на втората сигнална система - чрез словото, чрез разказване. Обясненията при предаване на игрите на децата от предучилищна възраст трябва винаги да са придружени с показване на самите упражнения, а и самите словесни обяснения трябва да се дават в образна форма (виж методичния ход на игрите „Катеричка“, „Флагче“ и др.).

Разказът - словесното обяснение как трябва да се играе играта - трябва да бъде последователен и логичен. За това е необходимо предварително да се състави план за обяснение на играта.

Обясненията трябва да бъдат кратки, но разказът да е динамичен. Тонът при обяснението трябва да е изразителен и завладяващ децата. При това онези моменти от играта, на които трябва особено да се обърне внимание на децата, трябва да се дадат с понижен глас.

За по-добро разбиране и въвеждане на децата в играта, най-добре е и при децата от първите училищни години словесните обяснения да се придружават с показване на движенията, които трябва да се извършват. При по-големите деца показването може да бъде непълно - чрез жестове и отделни движения. Но по-сложните моменти в играта трябва да се покажат по-пълно.

При даване обясненията за играта учителят или детската учителка трябва да има предвид всички деца, да държи сметка за тяхното настроение. Щом ръководителят забележи, че вниманието им към обяснението отслабва, той трябва да съкрати разказа или да го направи по-динамичен и разнообразен.

Ако през време на обяснението или след това някои деца задават въпроси, учителят трябва да им отговори високо, като се обръща към всички играчи.

Играта се обяснява само, когато се играе за първи път. При повторението на играта, трябва само да се напомни на децата основното съдържание и да се пояснят допълнителните правила, ако такива се въвеждат, допълнителни обяснения трябва да се дадат също, ако трябва да се коригират погрешно разбрани и неправилно усвоени моменти в играта.

Избиране на главния играч. Изборът на главния играч в групата може да стане по различен начин. При децата от предучилищната възраст - особено при по-малките - детската учителка най-често сама го посочва. Преимуществото на посочването е, че детската учителка може да посочи това дете, което тя преценява, че ще бъде най-подходящо за тази роля. Освен това, този начин е много бърз, което не е без значение. Недостатъкът на този начин на определяне се състои в това, че при него изборът на главния играч става без активното участие на децата. При по-големите деца от предучилищната възраст, трябва да се държи сметка за участието на децата при избора на главния играч.

При децата през първите училищни години много разпространен начин за избиране е чрез „броене“ или „наричане“. Този начин е много по-неикономичен по време, но е интересен за децата; той има голямо значение за развиване на говора. Този начин на избиране - „броене“ и „наричане“ е любим за децата от I и II класове. Ако се подберат от ръководителя такива начини на наричания - скоропоговорки и често съвсем безсмислени съчетания на думи и звуци - те могат да служат по непринуден начин за развиване на говора, особено за произношение на мъчни звуци и думи.

За избиране главния играч може да се поставят някои изисквания: който може най-високо да хвърли топката или други такива. Такива форми на избор могат да се използуват най-добре, когато игрите се играят на открито - особено при разходки.

Обаче, колкото и интересни да са всички тия начини на избиране на главния играч, все пак при тях изборът си остава случаен. Те са най-удобни, когато децата си организират сами подвижни игри, например през време на междучасието. По този начин най-лесно и удобно се избягват споровете - кой да бъде пръв в играта.

В добре организираната подвижна игра от ръководител, най-добър начин за избиране на главния играч е, когато той се избира от останалите деца. Този начин трябва да се провежда от ръководителя особено при децата от голямата група в детската градина и в училищната възраст. Този начин отразява колективното желание на децата и до голяма степен се гарантира изборът на най-достойния. Най-добре е този начин да се използува тогава, когато децата знаят добре играта и им е ясна ролята на главния играч.

Добре е ръководителят да подсеща децата как да избират главния играч, за да се разнообразяват различни начини. При избора на деца за главни играчи ръководителят трябва да внимава да не се избират винаги едни и същи деца. На всяко дете, чрез редуване, трябва да се възлагат отговорни роли в играта.

Разделяне децата на групи (команди). Разделянето играещите деца на команди - групи е характерно за игрите на децата от училищната възраст. Това разделяне може да се извърши по различен начин: чрез броене - построяват се в редица и се преброяват на „първи“, „втори“, след което първите номера излизат напред - това е първата група, а вторите остават на място и образуват втората група. Този начин е най-икономичен по време; друг начин е чрез построяване децата в толкова редици, колкото команди са необходими за играта, като всяка редица образува отделна група. При тези и подобни на тях начини децата се разделят на групи съвсем случайно и много често командите при такова разпределение не са равни по сила. А разделянето на групи е най-често първо условие, за да се проведе добре състезателната игра.

Много добър начин за разделяне по групи е „по уговаряне“ : децата си избират командири и се разделят на двойки равни по сила, като се „уговарят" кой при кого от командирите ще отиде. При такова разделяне командите обикновено стават равни по сила. Този начин е интересен за децата и те го обичат, тъй като той самият е своеобразна игра; недостатък е, че такова разделяне на групи изисква много време и затова той може да се прилага при игри в нарочно за това време.

Може да се приложи и приличен на този способ, когато децата избират командирите, а те пък започват да си избират играчи. Този начин е доста бърз и командите се оформят равни по сила, но той е оскърбителен за слабите играчи, понеже тях никой командир не иска или ги избират най-накрая. С намеса на ръководителя този недостатък може да се избегне: той не бива да оставя този начин на избиране да стигне до край - първите играчи трябва да се изберат така, а останалите - да се изберат чрез броене или по друг икономичен по време начин.

Начините за разпределяне на децата по команди трябва да се прилагат според формата на занятието - дали е урок по физкултура, или децата са на разходка, в кръжок и пр., според характера на игрите и според състава на играещите деца.

Осигуряване съзнателна дисциплина в играта. За реда в играта, за правилното й провеждане и за поведението на децата отговаря учителят ръководител на играта. За това той трябва да се погрижи да осигури съзнателна дисциплина, т. е. такова поведение на играещите деца, при което техните действия и постъпки са резултат на тяхната воля, насочена така, че децата да съдействуват за правилното провеждане на играта и да не нарушават нейните правила. Такава съзнателна дисциплина може да се получи постепенно, като у децата се възпитават системно морални качества и социални чувства, като се насочват към правилни действия и правилни другарски постъпки и отношения в игрите.

Ролята на ръководителя (учителя, детската учителка). Ръководителят трябва да следи внимателно хода на играта изцяло, поведението на отделните играчи, като насочва техните действия към най-добро и правилно изпълнение на играта. В случай на необходимост, той дава допълнителни пояснения.

Играта трябва да се ръководи така, че децата не само да се стараят да достигнат резултата в играта, но самият процес на играта да им доставя удоволствие, радост и наслаждение. Играта трябва да се провежда при голяма активност, инициатива и самодейност на децата, без нарушения на основните правила.

Една от основните задачи на учителя е да обединява децата в процеса на играта в колектив; това се постига като те се почувствуват свързани в единни действия, в общи интереси и преживявания.

Възпитавайки целия детски колектив, цялата група, в процеса на играта ръководителят трябва да обръща внимание и на отделни деца, да работи индивидуално с тях: да не до-пуща прекалена възбудимост у някои деца, да разпределя правилно ролите, да увлича в активно участие пасивните деца, да помага на слабите играчи в изпълнение на техните задачи.

При провеждане на игрите е добре самият ръководител да участвува заедно с децата. Така той може да засили интереса у децата към играта, да повиши техническото изпълнение на отделни правила, да подтикне играещите деца към разрешение на отделни задачи. Със своя пример в процеса на играта учителят може да предизвика такова поведение у децата, което да съдействува за възпитаване на другарски чувства, честно отношение към другите играчи и пр.

В игри с участие на отделни команди, както и при състезателни игри учителят е обикновено съдия и тогава той не участвува непосредствено в изпълнението на действията.

В случаите, когато учителят не играе с децата, той все пак трябва да участвува в процеса на играта емоционално: заедно с децата да преживява успехите и неуспехите на играчите, да дава културен израз на тези преживявания и по този начин да засилва у децата интереса към играта.

Всеки ръководител трябва да бъде безпристрастен съдия през време на играта. Той трябва да следи за съблюдаване правилата на играта, за правилното поведение на отделни играчи и на целия колектив, да дава точна и обективна оценка на резултатите от проведената игра. В края на играта учителят трябва да обявява резултатите

Ако при завършване на играта у децата възникнат известни въпроси, във връзка с проведената игра, те трябва да се разрешат и след това да се премине към следващо занятие.