ЧОВЕК.

[Ани]

ЧОВЕК.

Бог, след като се е ограничил, е създал човека.

В първоначалния език (езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишения в йерархията на ангелите) Бог дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството но Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под човек разбираме същество, което мисли.

Когато Мойсей, Илия и Христос разговаряха, те обсъждаха най-възвишените въпроси за онзи порядък, който трябва да дойде. Искаха да приравнят земния порядък с онзи, горния порядък. Ако го нямаше Слънцето, тогава Земята какво ще ражда? Земята ражда това, което отгоре, от Слънцето идва. Ако възвишените мисли не идват отгоре, тогава Земята не може да се развива. Сега аз не засягам обществените въпроси. Хората могат да поправят живота както искат - те са свободни. Растенията и животните също. Но питам: разумните хора в света как трябва да поправят живота си? Ако аз мога да поправя из основи своя живот, ако и окръжаващите могат да поправят из основи своя живот - само тогава ние ще сме разумни. На нас ни предстои много трудна работа, както на един студент му предстои грамаден труд. Професорите няма да бъдат снизходителни към него. Нужно ви е едно верую в света, съобразено с особеностите на вашето рождение. Рождението представя онзи капитал, онази мощна сила, която е вложена в човека.

Само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека са в състояние да го изведат от сегашното положение. Понеже около нас има един свят разумен, на който ако знаем как да говорим, ще отвори всички свои благословения! Ще кажете: „Как тъй?“ Та нали ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегръща го, служи му! Но ако се роди умряло, тя го погребва. Ако ние мислим, ако ние чувстваме, ако ние имаме воля, то ние се раждаме живи; но ако ние не мислим, ако ние не чувстваме и ако ние нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите добре, трябва да чувствате добре, трябва да действате добре. Защото в мислите, чувствата и волята е раждането на човека на земята.

Бог, Божествените сили създадоха човека.

Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека.

Всеки човек е направен от светлина и топлина.

Човешката форма се е явила на Земята от преди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява.

Външната форма на човека е копие на миналата му работа, т.е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека.

Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща: един спящ дух и една спяща душа, един буден ум, и едно будно сърце.

Сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът - монголски.

Главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето - да възприема Божествената топлина, а стомахът - да възприема Божествената сила.

Казано е: „Направи Бог човека от пръст“. Кал и пръст са две неща различни. Кал е туй, което човек прави. Пръст в дадения случай е онази материя, от която светът е образуван.

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взема участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи.

Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни преди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които са дошли през пространството. Говори се, че животът е дошъл някъде от Слънцето. Това показва, че и в други светове има живот. Ние сега мислим, че животът е само тук, на Земята. Писанието казва, че Бог се радва на своята обетована земя. Не на сегашната Земя е създаден човекът. Окултистите поддържат, че сегашният човек е нов човек, той е дошъл от онзи свят. Съвременните окултисти поддържат, че съвременният човек е дошъл от месечината. Там е живял. Когато там са се изгубили благоприятните условия, той е слязъл на Земята. Най-учените хора на месечината са имали средства, с които са пренасяли първите жители на Земята и са я заселили.

Казва Писанието, че човек е странник на Земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Истината е, че всички материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е едно цяло. Това е то земята в Писанието. Там, дето има живот, е една земя, обитаема земя. Онзи, който така разбира нещата, е на верен път, а онзи, който не разбира, той мисли, че само вашата Земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува. Понякога приличаме на мравките. Какво я интересува мравката, че се е качила на главата на един философ? Тя може и сто пъти да се качи на главата му, без да стане философ. Човек трябва да е надарен да мисли за великото. Човек е надарен, той има предназначение. Човек не е предназначен както другите животни да прекара един живот само от 50-60 години. Да му турят един паметник и да пишат: „Тук лежи един човек, който е бил професор, министър, министър-председател“. Изял е толкова и толкова кокошки, агънца, завършил е със златен медал, оженил се е, имал толкова и толкова синове и дъщери. Това не е предназначението на човека.

Вземете Слънцето, то има един милион и триста хиляди километра в диаметър, а обемът му е един милион и 200 хиляди километра. Следователно всеки километър на диаметъра съответства на една наша Земя. Представете си, че живеете на една земя колкото Слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя: колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нашата? Направете сега изчисления колко големи щяха да бъдат. Тогава щяхте ли да имате един живот, подобен на сегашния на Земята? Не. Защото обемът на едно тяло има отношение към неговия диаметър. Всички хора имат отношение към радиуса на Земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо трябва да изчислиш каква част съставя твоята височина от земния диаметър.

Ние сега философстваме. И правим една погрешка като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера - всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи - не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там.

Когато хората умират, къде отиват? Когато една водна капка умре, къде отива? Слива се с другите. Всички хора един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне, ще се върнете пак в рая и всички заедно ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тук, както и цялото човечество, ще влезете в този голям Човек, Духовния човек. Ще се наместите - кой в костите му, кой в пръстите му, кой в гръбначния му стълб, в лицето му, в космите му - и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега туй може да ви се вижда странно, но е така.

Защо е дошъл човек на Земята? Да чисти. Ние сме пратени на Земята да я очистим от калта. Съществува обществена повинност на Земята. И ние сме дошли за това, да чистим Земята с лопати. Понякога се уморяваме - много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по 2-3 часа на ден.

Вие много работа сте свършили до сега. Но без знание сте го направили. Хиляди обеди сте изяли, но досега не сте яли, както трябва. Хиляди пъти сте дишали и издишвали, но не сте дишали и издишвали както трябва. Колко неща са минали през вашия ум, но не сте мислили както трябва. Ти трябва да мислиш както трябва, да чувстваш както трябва и да се храниш както трябва. Лесно е да кажеш, че трябва да бъдеш умен, добър човек. Това са общи положения, но те не са готови резултати. Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в космоса? В битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно.

Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др. - всичко в него е каша. Ако го запиташ, какво специално го интересува, било в някои от романите, които чете, или в някои от научните книги, ще каже: чета, колкото да се прекара времето. „Какво те интересува във философията на еди-кого си?“ „Да видя неговите възгледи.“ Такъв човек, обаче, няма нещо определено, към което да се стреми. Не, не трябва да бъде така. Чета ли някакъв роман, трябва да зная, каква е основната идея в него. Проучвам ли някаква философия, трябва да зная, каква е основната идея в тази философия. Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея.

Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: „Само смъртта може да ме изправи.“ Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено.

Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко, Бог не е изпратил хората на Земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на Земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче, едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж - да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намери за добре.

В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между Слънцето и Земята. Хората са дошли на Земята, именно затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тези големи хора някъде в пространството да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли.

Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо. Той казва: „Не зная какво да правя вече. Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае.“ Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже своята Любов към тебе. И Христос е казал: „Както Отец ми ме възлюби, така и аз ви възлюбих“. Значи, вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората. Ще дойдат съмнения, колебания, ред заблуждения, вследствие на което малко ще научите, а много време ще изгубите. Едно трябва да се има предвид: за разбиране на една велика истина винаги трябва да търсите най-краткия път. Като казвам „най-краткия път“, подразбирам правия път за постижение. Следователно искате ли да се спасите, търсете правия път.

Ако вие произнасяте думите: „Ще умра, ще умра, ще умра“ - един месец, какво ще стане с вас? Ако някой е болен и казва на ден по сто пъти: „Ще живея, ще живея, ще оздравея“ - след десет дни той ще бъде здрав. Ти казваш: „Няма да я бъде, няма да свърша работата, от мене човек няма да стане, аз не мога да вярвам“. Тогава защо си роден? Ти си роден за нещо в света. Трябва да знаеш какво е. Трябва да знаеш защо си роден. Съветвай се с най-разумните хора защо си роден. Попитай едного, втори, трети, четвърти за какво си роден. Питай едно дете: „Малко момиченце, кажи ми за какво съм роден?“ То казва: „Роден си, за да помагаш на малките деца, да учиш малките деца“. Усмихваш се, роден си да помагаш. Ние сме дошли до една епоха, в която само разумната вяра в реалността на природата, която ръководи съдбините на всеки човек, гради нашето щастие. Ние сме дошли до един кръстопът. Къде е моето щастие? Твоето щастие е в разумното вярване в реалната природа, която ръководи твоите съдбини, която действа в твоя ум, сърце и воля. Интересите на природата трябва да бъдат твои интереси. След това, като разрешиш този въпрос, иде твоето отношение към окръжаващите, към народа. Ако това разбиране е вярно, то ти ще можеш да определиш добре и другите твои отношения.

Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е човекът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си.

Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте заради това, което е вложил във вас още от създаването на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче, види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: „Съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на Земята.“ Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате Любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота.

Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но вашите мисли, чувства и постъпки. При това, Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, стаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за стаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие вече сте получили заплатата си.

Човек трябва да прави генерални бани на ума и на сърцето. В месеца ще направи четири бани, в годината - 52. То е хубаво за ума. Ще си дадеш отчет на какво се дължи твоето неразположение, защо мислите ти са мрачни, защо цялото ти бъдеще е тъмно. Казваш: „Нищо светло не виждам в живота си“. И как е възможно в този светъл свят, където хората се радват на онова, което Бог е създал, ти единствен да не виждаш нищо светло? От къде се взе това мрачно настроение? Аз казвам така: един ваш неприятел, когато сте спали, ви е турил черни очила и затова всичко виждате черно. Снемете очилата си! Може ли едно същество, което Бог е създал, да няма бъдеще? Може ли един велик художник да създаде една картина и тази картина да няма никакъв смисъл, да не струва нищо? Картините на всички велики художници се ценят много. Всяко нещо, което човешкият гений е създал, има цена. Питам: вие, които сте създадени от Бога, може ли да нямате никаква цена?

Ние казваме: „Колко велик е направил Господ света! Какво величие е вложил Бог в човека!“ Къде е величието на човешкото лице? Виждам само едно потъмняло лице, уста побледнели, очите мътни. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато се намираш в изпитание, но не се поколебаваш - при всички мъчнотии в тебе остава нещо непоколебимо. Това е истинският човек. Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, а онзи плод, който узрее и остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават само няколко. Те са най-важни.

Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. Аз съм онази благородна, възвишена мисъл, която никой с нищо не може от мен да премахне.

Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да му благодариш. Възприемаш светлината, без да му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приемаш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: „Аз съм свободен дух, свободна душа съм“. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен човек е оня, който носи Любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движението; свободен е оня, който приема учението; свободен е оня, който работи.

В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато нисшите духове им говорят, те са будни. Важно е да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори.

Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате. За да познаваш хората, трябва да познаваш Бога.

Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.

Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви.

Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия.

У вас има едно същество, което ви казва: „Може вече да тръгнете напред“.

Казвам в заключение: след беседата вие си останете такива, каквито сте сега, нищо не сте разбрали, не сте видели ангела. Ако сърцето ви не гори, Любовта е далеч от вас. Ако умът не мисли, мисълта, светлината е далеч от вас. Ако не постъпите добре, добрите постъпки са далеч от вас. Ако не се справите с вашата сиромашия, ако не можете да се справите с вашето богатство, ако не можете да се справите с вашите недоразумения, вие не сте хора. Човек е същество, което може да се справи със своите мисли, чувства и постъпки. Това е човекът. Всеки, който не може да се справи с тях, той не може да носи името човек.

Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие, като разглеждате гръцката митология, виждате, че всичките богове, величия, ангели, архангели, са слезли, взели са човешка форма и са дошли да опитат благостите, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешката форма. Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: Божествена форма. Божествената форма е най-съвършената, най-разумната човешка форма. Ако един художник би ми нарисувал нещо, което е Божествено, което е ангелско, той винаги ще нарисува нещо, което е човешко. Следователно, човек е една форма, в която ти можеш да постигнеш копнежите, които човешката душа има. формата, в която човек може да постигне нещо, то е само човешката форма. В животинската форма ти не можеш да постигнеш нищо. Понеже тази животинска форма е включена в човешката. Растителната форма е включена в човешката, всички други форми, които съществуват в света, те са включени в човека. Какво значи това? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата в смисъл на последното завършено дело на природата. В целокупноспа на тази творческа деятелност е не само човекът, който населява Земята, но и човекът, който населява цялата Вселена. Той не е само тук на Земята. Там има хора. Но ако днес кажеш, че и по другите светове има хора, може да те изкарат еретик.

Ако сме от Бога родени, косата ни няма да окапва, нямаше да боледуваме и да умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Мислите ли, че Бог ще налее Божествен нектар в чупливо шише?

Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостният човек.

В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека.

Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха.

Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества, да бъде като едно цвете, както Господ го е създал. Всяко цвете прилича на себе си, но е в хармония с другите цветя.

Човек не е такъв, какьвто ние го виждаме. Човекът е същество почти без тежест. Ти на Земята не можеш да го претеглиш с никакви везни. Ако го извадиш от тялото, почти никаква тежест няма. Всичкият багаж, който носи със себе си, едва ли има 33 грама.

Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате „що е човек?“ Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо.

Едни учени обръщат внимание на знанието, което в древноспа е било открито. Те са прави. Други казват: „Древноспа ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега“. И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса. Аз не говоря за човека като за крайно творение. На Земята той е последното творение, природата не може да създаде друго същество като човека. Инак тя би нарушила своя ред. Следователно, както човек сега е създаден, той така ще си върви. Ако природата създаде друго някое същество, тя ще го създаде по съвсем друг образ, съвсем други сили ще действат. То ще прилича на човека, но няма да има нашата опитност.

Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто до вътрешната, до органическата.

Здравето е създало външноспа на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът.

Вие всички сте изпратени в затвора и сега се молите да ви пуснат. В какво ви обвиняват? На първите хора казаха: от черешите да не ядат, а те ядоха. Те искаха да кажат на Бога, че искат да познаят свойствата на черешите. Аз вземам черешата като символ, но може да бъде който и да е плод - законът е същият. Всяко едно неестествено желание е като забранения плод. Ще кажете, че няма нищо лошо в това, да се ядат различни плодове. Да речем, че е така, но ако на едно дете, което едва се е родило, му дадете да яде череши, какво ще стане с него?

Най-първо трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е малка. Като те боли, кажи: слава Богу! Тогава ще бъдете като онзи американец, който като работил, паднал един камък и му откъснал първата фаланга на пръста. Той казал: „Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде“. Питат го: „Защо благодариш?“ „Благодаря, че с много малко се освободих“. Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с малко. Много малко ви е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, показва, че се намираме под известна благодат.

Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура - светни, ангели, архангели, херувими, и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство.

Никой не може да посегне на човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не позволява, никой не може да те убие.

Ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто, фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? Не, с милиони, с много цветя. После идват пчелите, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност.

Искам всички да вървите във вашия път, но не в сегашния. Искам всички да вървите във вашия път както първоначално сте тръгнали - по пътя на вашия ум. Искам всички са вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, хич не си поплювам. Страшно е. Ако гадая по пътя, по който първоначално сте тръгнали - на вашия ум, сърце и воля, очаква ви голямо щастие. Така че, върнете се всички към пътя, който ви е предначертан. Това са три пътя, съединени в едно: единият на физическото поле, другият - в духовния свят и третият - в Божествения свят. Три пътя водят към трите добродетели. Те образуват туй, което наричам човек. И този човек, който ходи в тия три пътища е Христос. „Аз съм пътят, истината и животът.“ Това са те, трите пътя. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как ще формира своята съдба. Когато човек стане учен, той сам кове съдбата си. Не мислете, че съдбата е нещо механично - съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Те ще кажат: „По този път, по който вървиш, не е право“. И ще ти кажат: „По друг път трябва да вървиш, ще се върнеш назад“. Ние сега е плашим от съдбата, казваме: „Страшна е съдбата!“, но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид трябваше да направи своя избор, каза: „По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората“. Какво лошо има в това, да ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени такива, каквито са.

Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата.

Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава.

Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие на неговата свобода. Обаче едно се иска от него: изправяне на погрешките.

Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: „Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?“ Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светоспа му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на Земята. Докато живееш на Земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по-горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал.

Силата на човека се крие в това да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се изолираш от тях - навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото, ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека.

Духът, душата, умът и сърцето са вън от вас. Ще дадете право на духа, на душата, да минат през вас. Ще дадете право на ума и сърцето да минат през вас. Вие сте проводници.

Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека, и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи.

Човек трябва постоянно да бъде във връзка с разумния свят, да приема и да се ориентира, защото условията при които живее, са много неблагоприятни.

В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно. Ако ние знаем нейния език и не го опетняваме, ще я разберем. Ако ти не влезеш в съприкосновение с тази жива природа, как ще ти помогне тя? Ти мислиш, че е глуха, че не влиза в положението ти. Мислиш, че си сам. Ако мислиш така и не предполагаш, че в света има нещо много красиво и хубаво, ти още не си опитал колко благородни черти имат хората. Най-малкото не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито.

Човек всякога си остава такъв, какьвто е - той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.

Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат.

При човека, един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни.

При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие.

Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън.

Колкото повече се изтъкват положителните черти в човека, толкова повече светлината се усилва. И тъй, стремете се към положителната страна на живота, защото само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като търсите само отрицателните страни, ставате банални.

С разумните хора аз разговарям по един начин, а с другите - по друг начин. Първите имат желание да изпълняват, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм.

Да допуснем, че ви смущава нещо. От къде произтича смущението на човека? Нямате пари. Защо човек се смущава, когато няма пари? Защото няма с какво да си купи храна, няма топли дрехи, обуща. Всички тези мисли като влязат в ума ви, ви смущават. Казвате: „Човек да има пари!“ Ако разбирате закона, всичко е в човека. Извън човека няма нищо. Парите извън човека не съществуват. Човек е и светлина, и топлина, всичко в света е той. Ако ти трябва един лев, не ти достига, за да си купиш хляб, ще намериш някой, който ще ти даде, от него ще вземеш. Човек е, който ти дава парите. Този лев отговаря на едно чувство, на една мисъл, която той има.

Често казваме за някой човек, че е безбожник - това е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството - това разбирам, но ако тази набожност е стимул само за неговото собствено благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство - това е едно нещо; а ако искаш да го посветиш на цялото човечество - то е друг въпрос. Или да се грижиш за него, без да се ползваш от това - то е съвсем друго нещо. Без да отправям какьвто и да е упрек към хората, казвам: има известни архаични наклонности, останали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред още човешки раси, които са живели преди сегашната. Това са наследствени черти. И тия наследствени черти са заседнали в човешките тела и са достатъчни най-малки поводи, за да се прояви известен атавизъм. Вземете например у човека туй чувство на гордост. Гордоспа е едно болезнено чувство. Самоуважението е естествено в човека, за да се запази чувството на достойнство, а гордоспа е анормално състояние. Гордият си представя, че само той има право. Каквото каже - трябва да стане, а какво другите мислят, то е на втори план. Това е гордоспа. Човекът на самоуважението пък казва: „Това е така и така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате“. Той дава право на всеки човек.

Кой от вас е видял човека? Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Къде е Толстой? Туй, което умря, не е Толстой. Туй, което не умира, то е човекът. Христос казва: „Това, което Аз ви говоря, то е духът и животът“. Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш - то е човекът. Човешката мисъл - това си ти, човешките чувства - това си ти. И твоите постъпки в дадения случай -това си ти. Не си нещо външно. Ако във време на мъчнотии се разколебаеш в своята мисъл, ти си слаб човек. Но ако във време на мъчнотии в тебе се зароди вяра да преодоляваш трудностите, ти си силен човек! Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават - а не да ги сдържаш от страх - ти си силен човек! Ако в твоите постъпки се закрепваш, ти си силен човек. Аз не говоря за своенравие, за своеволие. Ето какво е човекът!

Голямото нещастие в света, голяма скръб се дължи на един вътрешен глад у нас. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да пишат за вас най-хубави работи, но има нещо във вас незадоволено. Питам сега: ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за моите съчинения и всички комарски авторитети ги четат, така че аз минавам за голям авторитет - какво ще струва моята комарска наука пред човешката? Кажете ми! Когато дойде един много учен комар, някой професор, и кацне върху човека да прави своите научни изследвания, а той го перне с ръката си, какво става? Комарът се търкулва и казва: „Претърпях такова страдание, че не помня откъде дойде! Не можах да видя, някаква магическа сила тъй ме удари!“ След това всички комари разискват, откъде е дошло това сътресение. Пишат вестниците... Човекът обаче знае, че го е чукнал със средния си пръст, пръста на Сатурн, и му е казал, че по комарски мисли.

Преди да се произнесете по даден въпрос, трябва добре да сте го проучили. Понякога приписвате качества на хората, каквито те нямат. Хубаво е понякога човек да бъде глупав, хубаво е да бъде и умен. Но при какви условия? Нима не е хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш зло? Като умен можеш да направиш зло, но можеш и да го поправиш. Добре е, че глупавият не може да направи зло, защото няма да може да го поправи. Мъдроспа има значение, когато я сравняваме с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.

Триъгълник се приема като емблема на човека. Ние не се занимаваме с мъртви линии. Вземаме ги като образи. Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен.

Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят.

Какьвто е човек в младините, такъв е и в старините, нищо не се изменя. Само че в старини маскира нещата, крие погрешките си.

Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга.

Не трябва да се заблуждавате да мислите, че сте много устойчиви. И светни, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той има сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тази отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг.

Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне - тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй, ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им. Под съборената материя, много души трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение, аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди върху вашето здание - вашето тяло.

Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея, тя е фарисейка цивилизация. Тази, дето хората се отличават по форма, по външност, но етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити.

Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за ръката си, да видиш какво богатство се крие в нея. На някои хора виждаш, че животът изчезва от тях; на други, като пипнеш ръката, виждаш, че животът тече като стихия. Аз казвам на такъв човек: „Ти много безразборно се храниш; после, имаш такава голяма амбиция, толкова си се натоварил, че мязаш на натоварен кон. Не ти трябва толкова. Ти искаш да станеш голяма величина. Какво ще допринесеш в света? Нищо няма да допринесеш!“ Някой път искаме да станем големи в света. Но големината в света, славата на човека, не седи в 10-15-20 години. Христос стана велик едва след две хиляди години. А какво беше тогава? Един престъпник, за когото римляните написаха: „Цар юдейски се провъзгласи“. И досега спор има. Питам: за онези, които сега заминават с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях?

Ще говоря за първото място. Всички в света желаят да заемат първото място. Няма същество в света, което да не желае първото място. Хора, които нямат първото място, го желаят. Може да се каже, че първото място е един идеал. Целият органически свят, природата има един стремеж към уголемяване, всичките тела изобщо растат. Желанието на човека да заеме първото място е проява на човешкото съзнание. Човек никога не обича да заема последното място. Това обаче става от неразбиране. В света има две места почтени: първото и последното място. Последното място - това е завършен процес; първото място път е процес, който започва. Когато се ражда човек, това е първото място, когато умира, като замине от този свят в другия, това е последното място. Образува се цял кръг.

Дишането е един процес, чрез който учиш. Излизаш вън от себе си и влизаш вътре в себе се. Вие казвате, че човек е в тялото. Кажете, на коя място? Толкова време живеете във вашата къща, кажете в коя стая на тялото живеете! Казвате: в главата. Но на кое място в главата? Има само едно място. Аз наричам щастливи хора тия, които знаят, че имат място главата си. В главата вие ще бъдете слуга, понеже нямате още определено място. Като станете господар, ще имате една стая накъде в мозъка. Когато започнеш да разбираш, ще имаш място в главата. Докато си наемател, положението ти е неуредено. Понякога гледаш ръцете си и не ги харесваш. Господар ли си? Или не можеш да управляваш ръката си, не можеш да управляваш мислите си и чувствата си. При това положение господар ли си? Ти искаш да бъдеш господар на външния свят, разискваш, защо Господ направил така света. Ти себе си не разбираш, своите чувства не можеш да уредиш, своите мисли не можеш да уредиш, пък се занимаваш с грандиозни мисли. Тия въпроси остави настрани.

В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те се рязко различават едно от друго, но има известна връзка между тях.

Онези, които обичат да философстват, могат да попитат: „Не може ли живот без мъчнотии?“ Има и такъв, това е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение.

В цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне закона на промените. Но зад промените стои един по-хубав живот. След промяната на гъсеницата идва пеперудата - а пеперудата е този нов живот. Зад старостта, зад младостта, седи безсмъртието. Зад безсмъртието -друг, красив живот, който очакваме. Ние можем да имаме този живот още сега в себе си, или най-малкото - да предчувстваме това благо, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора - гледат и виждат нещо, което от пръв поглед не се вижда. Майката вижда в детето си, а то е нещо гениално. Като погледна аз с моите очи, нещо гениално не виждам. Майката обаче, като гледа, казва: „Гениално е!“ Като се поставя на мястото на майката - аз виждам същото. Та именно и ти трябва да станеш като една майка, за да видиш в детето си криле. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш онова, което се крие в тебе. Да имаш майчинско чувство към всеки един твой брат или сестра.

Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел.

Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане.

Твое е само това, което носиш със себе си неизменно, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, нито те от тебе.

Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Зачитайте правата на всеки човек. Това изисква хармонията на живота. Виждайте в лицето на всички хора себе си. Каквото благо имате, пожелайте го на всички. Нека всички да живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Виждайте във всички хора душата им - Божественото, вложено в тях. Обхождайте се с тях като с души. Срещнете ли някого, дръжте в ума си ценното, което има.

Като се ръкувате с някого, кажете си мислено: „Пожелавам ти да реализираш най-възвишената си мисъл“.

Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога, обаче не всички хора са направени по образ и подобие на Бога - само родените от Бога. Казано е: „Роденото от плъпа, плът е; роденото от Духа, дух е“. Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждавам, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: „Добре ще свършиш изпита си“. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си кажи: „Добре ще свършиш“. На майката, на която предстои да ражда, кажи: „Благополучно ще родиш“. Отдето минаваш, казвай: „Добре ще свършиш работата си“. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: „Добри плодове ще имаш“.

Ще обичате хората заради Бога в тях. Докато не дойдете до тази Любов, вие всякога ще бъдете далеч един от друг. Обичайте Бога в човека, ако искате да му помагате. Който люби Бога в човека, който люби Истината, сам се радва на Любовта си и нищо не очаква от него за проявената Любов.

Като знаете, че Бог е навсякъде, не правете разлика между хората - да обичате едни, че са повече развити, а други да обичате по-малко, че са по-малко развити. Считайте, че и най-слабо развитият човек има възможност да расте и да се развива.

Мъдроспа сега ви вика. Вие как ще си я представите? Соломон я представя като нещо живо, което в началото е взело участие в създаването на цялата Вселена. В този велик, грандиозен план, който е бил начертан, тя е взела участие; взела е участие в създаването на човека и неговото бъдеще, кредитирала го е и после е вложила в него целия си капитал. А днес онези, които са взели нейния капитал, не я слушат, почнали са самостоятелно да действат. Тези, тъй наречени конкретно отвлечени истини, какво отношение имат към днешния живот? Вземете за пример човешкото тяло, вземете човека. Само повърхноспа на неговата кожа е два квадратни метра, а в нея има 120 милиарда клетки. Докато на Земята има само два милиарда души, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, ще заемат едно пространство от 2 хиляди километра. Ако се простре нервната система ще заеме около 80 хиляди километра пространство. Има 2 милиона потни жлези, които ако се прострат, ще заемат едно пространство от около 10 хиляди километра. Какъв сложен апарат е само вашата кожа! За да пренесете вашата кожа от Вселената, откьдето е дошла, трябват ви 120 милиарда лева. Това ви трябва само за да пренесете тези клетки от разните области на Вселената. Питам: ако вие трябваше да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева? За да се пренесат само клетките на неговата кожа! Човек живее чрез своята кожа. Цялата деятелност се извършва чрез кожата. Одереш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав, от гледище на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всички възприятия от външния свят-приемане и предаване са неизменни. Животът тече в унисон с битието, или ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може да се загаси с нищо.

Едно ви трябва на вас - правилни отношения с Бога. Трябва да разбирате пътищата на Бога и да сте умни. Вие не можете да разбирате живота, без да оценявате Божията Любов. Да оценявате очите, ушите, ръцете, краката си, да оценявате храната, която ви дава, въздуха, светлината, всичко, което Бог ви дава. Да се отворят очите ви и да видите колко е велик светът, в който живеете. Да се учите, да знаете, как да управлявате вашите слуги. Защото вие сте господари, които не знаят как да се отнасят със своите слуги. Имате приблизително триста милиарда жители в тялото си, на физическото поле, много разумни, не им знаете имената. Имате десет милиона слуги, които работят във вашия стомах. Много голямо предприятие, десет милиона работници, ако на всеки плащате по един лев на ден, имате десет милиона лева бюджет на ден само да яденето. За сто дни колко правят? Какъв грамаден бюджет само за яденето! Мисли за тези десет милиона работници, на които трябва да се плати. На тях ще изпращаш своята Любов. Ще им се издължиш като одобриш работата, която са свършили. Или като се храниш, ще трябва да благодариш на Бога, че ти е дал условия. Казваш: „Това ядене не е хубаво, а трябва да се плаща на десет милиона слуги“. Какъв господар е тоя, който нищо не плаща на слугите си? Аз, ако заведа дело против вас, какво ще правите? Тия работници ще кажат: „Толкоз години господарят не ни е плащал“. Колко години би ви трябвало, за да платите на слугите, които са работили във вашия стомах?

Вие, които ме слушате - стари или млади - ще кажете: „От нас какво ще стане?“ На старите казвам: вие може да се подмладите. Да се подмлади стар човек не е мъчна работа. То е работа на алхимиците. Може да се подмлади човек. Сега учените хора чрез присаждане на някои жлези подмладяват. Но ние знаем други методи за подмладяване, не с жлези. Може човек да се подмлади! Най-първо ще развиеш волята си, ще освободиш волята си вечерно време от всички тягостни мисли. Ще мислиш, че работите са уредени, че си министър-председател, че заповядваш на целия свят, че имаш милиони в банката. Ще кажеш, че това било илюзия. Не е илюзия. Твоите очи, които имаш, струват десет милиона английски лири. Твоите уши, които имаш, струват пет милиона английски лири. Езикът ти струва седем милиона английски лири. Носът ти струва 15 милиона английски лири, стомахът ти струва два милиона английски лири, белите ти дробове един и половина милиона английски лири. Такава грамадна сума! Тогава беден човек ли си? После, имаш човешкия ум. Ти оперираш с най-великите неща в света - умът и сърцето, а минаваш за беден човек. Не ходи да лъжеш себе си и хората.

Щом човек прави различие между един и друг, той вече е съгрешил. Щом помислиш, че един човек е по-добър, а друг по-лош, това вече е погрешка. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

Ако знаете да работите какго трябва, за 24 часа ще минете през четирите фази на развитие. От изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 до 12 часа ще бъдете талантлив; в 12 часа, когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 до 3 часа след обяд ще бъдете светия и от 3 часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на Любовта. По какво се отличава един Учител? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината, той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите.

От 1 до 7-годишна възраст човек минава през положението на растение. Детето не се отдалечава от дома си. От 7 до 14-годишна възраст човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 до 21-годишна възраст човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. От 21-годишна възраст до 42-годишна възраст човек минава отново последователно през всеки седем години през тези три фази: от 21 до 28-годишна възраст той отново е във фазата на растение. От 28 до 35-годишна възраст пак е във фазата на животно и от 35 до 42-годишна възраст - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък до дълбока старост.

От първата си до седемгодишната си възраст човек се развива главно физически. От 7 до 14 години той развива главно сърцето си. От 14 до 21 години развива ума. Затова от окултно гледище хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1 до 7 години; други са на възраст от 7 до 14, а трети от 14 до 21 години.

Ще кажете: „Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че е бил създаден по образ и подобие на Бога?“ За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, населили Земята след грехопадението, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма.

Нормален и здравословен живот имаме тогава, когато правилно се изразходват енергиите на даден организъм и правилно се възприемат енергиите на външния свят от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през 7 години. На всеки 7 години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкани се обновяват. Други пък казват, че в три месеца човек може да се обнови - това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да опетни материята на тялото си. За да преустрои тялото си, от човека се иска чист живот, като извор, който постоянно да блика и чисти.

Аз разделям човешкия живот на 3 фази. Някои го делят на 7 фази. Ако първата фаза от 20 години преживееш добре, аз ти предричам, че и вторите 20 години ще живееш добре. Ако и тях преживееш добре, и третите 20 години ще преживееш добре. Тогава ще мога да заключа, че на 60 години ще бъдеш в разцвета на живота си. Онова, което става на 30 години, и на 60 години ще бъде. Щом се качиш на върха на 60-те години, тогава ще живееш още 60 години добре. Животът на разделен на три части. Ако първото деление от 20 години прекараш добре, на върха ще бъдеш на 60 години все така добре. Щом дойдеш на върха, ти по никой начин не можеш да живееш само 60 години. Но ако долу в лошите условия си живял 15 години добре, аз мога да ти предскажа, че имаш да живееш само 30 години: 15 години и още 15-30. Ако през първото деление си живял само 2 години добре, ти ще живееш само 4 години. Но тази наука е опасна, по-добре е хората да не я знаят. Защо? Понеже хората не са живели хармонично, лесно може да се предвиди за някой, че след няколко часа ще свърши. По-добре е човек да не знае кога ще умре.

В 33-та си година човек влиза съзнателно или несъзнателно в по-духовен живот, уравновесява се вътрешно.

Преди известно време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето - 30 години, на кучето - 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30-те си години?“ „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много са ми! Този бой, тези подигравки, които се сипят върху ми, тежко е да го нося 30 години, намали ги малко - поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живеел добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мен тези 15 години.“ Той имал 30 години и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?“ „Много са ми тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извикал и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?“ „Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.“ И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затова животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: какво е искал да каже този, който е създал анекдота? Каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30-годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 35-годишната си възраст нататък до 45 години живее магарешки живот; от 45 до 60-годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне - маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които е взел от маймуната, казват: е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе. Изводът се състои в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето, ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има.

Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която възприема, зависи неговото състояние и разположение.

Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл.

Много философи разискват върху въпроса, защо е дошъл човек на Земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Хиляди години ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на Земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот.

Една мравка няма понятие за човека, тя не го и подозира. Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, гордеят се с едно изкуство, което са го знаели преди хората. Ако идете при пчелите, те са знаели това изкуство преди хората. Хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди години преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите! В един кошер от 40-50 сантиметра живеят 50-60 хиляди жители! Де може да съберете 50-60 хиляди хора на такова място? И при това такава чистота, такъв порядък! Пчелите поддържат постоянна температура от 22 градуса. Нямат кухни, помии, такива работи нямат. Вие казвате: това са пчели. По отношение на чистотата не сме дошли да нивото на пчелите. В някои отношения те са по-напред. С това искам да ви покажа някои съотношения. Ние много сме се индивидуализирали и мислим, че сме единствените, най-умните същества на Земята. Аз казвам така: единствените най-глупави същества, които съществуват на Земята, са хората. Вярно е, те са най-умните и най-глупавите. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили. Тия, глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, колкото човек е направил. Където мине водата, ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, където мине, където стъпи кракът му, трева не никне.

Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг е благодатна. Представете си един религиозен човек, който се е отказал да яде месо. Но някой богаташ си е опекъл прасенце, яде и казва: „Колко е хубаво това прасенце!“ На религиозния човек нещо му пошепва: „Похапни си, заколи си едно прасенце!“ Той се пита: „Откъде пък дойде тази мисъл, от кой дявол?“ Той е възприел мисълта на богаташа, никакъв дявол не е. Този „брат“ се наслаждава на прасенцето. Ти кажи: „Да ти е сладко, братко, желая един ден туй прасенце да ти стане дете - син, или дъщеря.“ Или яде едно агънце, пак му пожелай: „Щастлив си, че ядеш. Желая ти туй агънце да ти стане син.“ Яде кокошка, пак му кажи същото. На сегашните хора им стават синове и дъщери все тези прасенца и агънца. Вие ще кажете: „Възможно ли е такова нещо?“ Този въпрос го оставям на вас, вие да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, но не смея да кажа истината. Има някои истини, които не искам да ви ги кажа. Знаете ли защо? Не знаете. Ако ви кажа истината, вие ще осиромашеете, всички ще станете нещастни. Съжалявам ви, затова не искам да ви кажа истината.

За да мислите добре и да бъдете свободни, трябва да сте на разстояние един от друг.

Понякога искаш да измениш себе си, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш образец. Но като дойде животът, веднага ще се покажеш такъв, какъвто си. Не е лошо, че си такъв. И все пак има начини, по които човек може да се измени, да регулира естеството си, да даде правилен развой на живота си, но той трябва да има знания. Без знания в живота нищо не се постига. Но знанието вътре в нас, основата, трябва да бъде доброто и истината. Под думата „добро“ аз разбирам да имаш всички условия, с които да работиш, а под думата „истина“ разбирам в това знание ти да си свободен, да не ти препятства никой в природата.

Казваш: „Искам да бъда добър“. Това е неразбиране на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да се прояви доброто в него.

Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано в нас. Върху написаното от Бога се градят вашите чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве. На написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си бакалин и не можеш да служиш с Любов, напусни занаята си. Ако си учител и не можеш да служиш с Любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с Любов.

Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно - свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й „чрез острието на ножа“. При все това обаче всички не са я придобили. А Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“.

Свободата е едно качество на душата, което тя иска да си възвърне - една първоначална сила, от която се е развързала и е изгубила нишката. И вследствие на тази загуба душата е потънала в материалния свят, който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен.

Свободата ли произтича от силата, или силата - от свободата? Силата произтича от свободата и е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? Да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен, значи да не създава никакво лошо чувство в своята душа. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на свободата. И само по този начин тя може да се задържи у нас и да създаде онази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свобода истината е посредницата-тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползва.

Понякога не зная как да се изразя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имат, само най-същественото им липсва. За същественото най-малко мислят, а то е най-необходимо, защото от него човек се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Кое е същественото? Вие ще кажете „вяра“, ще кажете „Любов“. Има други неща в живота, които за вас вероятно са по-съществени.

В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго - не са. Сегашните интелигенти действат в слепоочните центрове - предната част на мозъка днес едва е развита. Истински интелигентният, умният човек предпочита естествената работа и действие. Изобретения, фабрики, цивилизация - това се дължи не на положителния ум, а на полуинтелигентния човек. Туй, което човек днес прави, него го има и при пчелите, и при мравките - то е свързано с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си, човек пък си прави къщи - прави ги за себе си. Той още няма понятие за една култура, която е обща.

Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!“ „Нямам мъж“, отговаря жената. „Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.“ Какво представя мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам пред вид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.

Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче, човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?“ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, който не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само цялото е свободно. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист

значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли, какво мога да направя аз? Знаеш ли, какво съм аз?“ Какво си направил ти? „Това и това съм направил аз.“.. Питам: когато Земята се създаваше, ти, „аз“-ът ли раздели тъмнината от Виделината? „Не зная тези неща.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, какго си мисли. Оттук произлизат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се засяга, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно. Но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправянето на характера си. Има цяр за дребнавоспа, има цяр и за засягането. Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава?

Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на часпа към цялото, т.е. отношението на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо цялото, а след това и какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който определя нашите разбирания.

Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, какго и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.

За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората.

Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществуване и предназначението ти като човек, дошъл на Земята.

Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършил катастрофално. Часпа извън цялото няма никакъв смисъл.

Ако някой иска конкретно да определи в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата „разумност“ ние разбираме способноспа за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествена връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проявата на това зло, което криете в себе си.

Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. От тук можете да си представите каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! Представете си тогава, какво щеше да стане със Земята, ако всички тия клетки работят в съгласие и хармония помежду си. Те биха отклонили Земята от нейния път.

Следователно три неща са важни в живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоварваш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентноспа, разумноспа в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? Да видиш себе в другите. Що е почит? Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко.

В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистотата. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен; каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето владее абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват: „Тъжно ми е нещо“. Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас.

Сега, кое е най-голямото благо в света? Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечество в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбираме, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбираме, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

Мъжът и жената - това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Единият триъгълник е мъжът, а другият - жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук - войникът. Но това са само проявления на Бога. В кръга ти си в полюсите. Ще ходиш от единия полюс до другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувстваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе.

Бог е започнал да организира света с мекия елемент. Когато светът се устрои добре, хората нито мъже, нито жени ще бъдат. Мъжът представлява външният образ на света, а жената - вътрешният образ на света. Целият образ е създаден по образ Господен.

„Ще бъдете научени от Господа.“ Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете кой във вас - мъжът или жената - не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделивия мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под „мъж и жена“ аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на Любовта, тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво - жената. Тогава ще разберете отде произлизат и двамата.

Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна прият-ност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата е приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник.

Лозата символично представлява човечеството, и затова, каквото е състоянието на сегашното човечество, такова е състоянието и на лозата. Гроздовият сок не може за дълго време да остане сладък. В него попадат едни малки бактерии, наречени ферменти, които превръщат гроздовата и овощната захар в алкохол, а после в киселина. Така е и с хората - първоначално са сладки като деца, но щом влязат в живота - се вкисват. Има хора, които не се вкисват, остават си сладки винаги, но то е при особени духовни условия от тяхна страна.

В света има мъртви форми. Много хора живеят автоматически, те не са живи. Те са хора, които в съзнанието си спят. Извършил престъпление и ти трябва с месеци да му доказваш, че направеното е престъпление. Казва: „Трябва да убия този човек“. Или: „Какво от това, че съм откъснал едно цвете, че съм заклал едно животно, една овца?“ И тези хора понякога минават за герои. Даже и вие понякога се насърчавате като казвате, че човек не трябва да бъде мек. Вие не страдате от мекота, а от неразбиране на основния закон.

Има хора, които поддържат становището, че трябва да имаме добро мнение за хората. Добро мнение за кои хора да имаме? Мислите ли, че всеки човек, който носи глава, е човек? Или че всеки, който има външност на човек, е човек? Под думата „човек“ ние разбираме разумно същество, което не иска да греши. Човек е този, който иска да живее по закона на Любовта, който няма желание да използва никого. Казвате: „Да обичаме всички хора“. Как ще обичаш една змия, която хапе? Как ще обичаш една отрова, която разрушава човека? Как ще обичаш мухлясал хляб? Или как ще обичаш онова, което изгаря? Какво значи „да обичаме?“ Можем да обичаме всичко онова в света, което е разумно. И за себе си да се придържаме към същия закон. И в себе си обичай всичко онова, което е разумно. Казвате: „Човек трябва да обича себе си“. Да, но обичай в себе си онова, което е хубаво, красиво, добро, изящно. А всичко, което не е хубаво, изхвърли го навън. Например, как ще обичате един нетърпелив човек? Или как ще обичате един мърморко? Или как ще обичате един, който все е недоволен? Каквото и да направиш, той е недоволен.

Какво ще правиш с един човек, на когото очите са повредени? Този човек трябва да го хванеш за ръката и да го водиш стъпка по стъпка. При това положение и този човек е вързан, и ти си вързан с него. Той казва: „Не ме пущай, ще загазя“. Ако го водиш в гората, ще каже: „Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя“. Някои хора се привързват едни за други и мязат на слепи. Наистина, не е благородно от страна на единия да остави другия сам в гората. Но не е благородно и за слепия да се държи за другия, да го задържа, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които по естество не са слепи, но очите им са гурелясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал и той с години седи, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледнат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава мускулната сила в човека.

Егоистът е като октопод. Той само тегли, изсмуква другите. Срещнете ли го, ограждайте се.

Казвате, че човек трябва да има идеал. Идеалът, това е светлината, посоката, в която той трябва да се движи. Какъв ще бъде идеалът? Идеалът може да бъде Слънцето. Идеалът може да бъде Бог. Идеалът на човешкото сърце са чувствата. Идеалът на човешкия ум са мислите. Идеалът на стомаха е праната. Три идеала има човек: да се храни, е идеал на стомаха. Лишете стомаха от идеала му, обезсмисля се животът. Лишете дробовете от въздух, обезсмисля се дишането. Лишете ума от човешката мисъл, и той се обезсмисля. Разбира се, ние не говорим за онзи идеален свят, от който човек е излязъл. Той като се погледне сега, не може да се познае - съвсем се е изменил. Той е загубил своята първоначална красота.

Като ученици на великата школа на живота, вие трябва да изучавате музиката както съществува в природата. Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът. Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално. Щом се смени гамата, сменя се и състоянието. Като знаете това, чрез музиката вие можете да въздействате на мислите и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губят основния тон на живота си, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията си. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо - гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални. Те имали правилни, високи, добре развити чела.

Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. Ако идеалният човек не е във вас, как можете да знаете кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално?

Кои са отличителните черти на идеалния човек? Опитайте се да опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате. Ако трябва да се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това. Обаче за идеалния човек мъчно можете да се произнесете. Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се пресеква; пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек. Идеалният човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите.

Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанието им и ги помрачава. Недостатъци в природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.

Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангели, служители. Какво ще разберете от това? Мнозина, след няколко хиляди години, ще бъдете царе. Някой казва: „Аз не вярвам“. Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа. Под думата „цар“ разбирам, че след 2000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам: след хиляда години вие ще бъдете толкова красиви, че ще обръщате вниманието на целия свят. Коя е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е Слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво.

Когато казва Христос „от вода и дух“ да се роди човека, то под „вода“ в дадения случай се разбира първичната прана, силата, а под „дух“ се разбира Божествения Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание.

„От вода и дух“ ще се роди новият човек.

Когато влезете в другия свят, няма да имате коси, уста, уши и т.н. Една част от тялото ви ще бъде направена от мисловна енергия, част от тялото ви ще бъде направена от духовна енергия и част от тялото ви ще бъде направена от една малка съединителна материя и така всички материи ще са съединени в едно. И ако от оня свят погледнете на хората в този свят, ще видите, че на някои им излиза кал от главите или ще видите, че от сърцата им излиза кал.

Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили училището и дипломи са взели на небето и са на служба на разни места. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас по две, три години повтаряте класовете и казвате, че не помните. Когато направите нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато имате да давате, не помните, когато имате да взимате, помните. Когато ви обидят, помните - понеже имате да взимате.

Ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, което аз наричам нахалство. Това незачитане от памтивека съществува. Сега то е влязло вътре в нас самите. Като погледнем нещо, отсъждане: „Нищо не струва“. Като се гледаме, всички казваме: „Нищо не струваме“. Тогава питам: този, който счита, че нищо не струва, какво ще излезе от него? Той е първокласен невежа. Тъй на живота не се гледа! Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме: „Аз не помня, аз не зная“. Много неща знаеш, много неща помниш.

Първото нещо: създайте си едно ново разположение. Обезсьрчил си се -лежиш на гърба си. Кажи си: „Стани, стани!“ Така кажи: „Стани ти, който спиш!“ Има такъв стих в Писанието. На себе си кажи: „Стани ти, който спиш!“ Обикновено сутрин като станете, казвате: „Добър ден“. Ти кажи: „Стани ти, който спиш. Нов ден е, стани ти, който спиш! Добър ден!“ Чуе, не чуе, ти ще му кажеш: „Стани ти, който спиш!“ Той ще стане. Ще го питаш: „Къде си ходил, какво си чул?“ Той ще се чуди. В човека има едно същество, което е заспало отпреди хиляди години на някоя лекция. Като го събудиш, кажи му да мисли за оная лекция, на която е заспало.

Светът никога не може да се измени. Ние трябва да се изменим, а не светът. У нас трябва да стават постоянни промени, които да приличат на промените, които претърпява една яблъчна семка или едно яблъчно дърво. Всяка година то трябва да расте и да дава повече плодове. При това, то трябва да дава добри плодове. Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, а да бъде вечно дърво. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират.

Докато Земята е едно грамадно блато, не мислете, че съдбата може да ви се усмихне - вас само ви изпитват. По-голямо богатство в света никой не може да ви даде от това, което сега имате. Вие сте чудни, ако мислите, че тепърва трябва да станете богати. Вие се заблуждавате. Вие носите едно несметно богатство в себе си. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите! Едно несметно богатство носите в главата си; едно несметно богатство носите в ръцете си; едно несметно богатство носите в краката си; едно несметно богатство носите в очите си; едно несметно богатство носите в ушите си; едно несметно богатство носите в носа си; едно несметно богатство носите в устата си; едно несметно богатство носите в езика си. Несметно е богатството на човека! Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръцете си, ти си изменил цялата своя съдба. Ако знаеш как да спасиш царската дъщеря, когато се дави, ти си изменил своята съдба. Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави - ако знаеш как да я извадиш, ти си спасен. Кои са тия царски дъщери? Това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да протегне ръката си и да спаси тази добродетел - фигуративно говоря - и да ги вложи в душата си. Единственото място, кьдето добродетелите живеят вечно, е в душата. Те са родени да живеят в нашите умове, в нашите сърца и в нашата душа. Туй е човекът! Когато добродетелите са спасени, тогава ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа - всичко туй ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртно, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в Любов и животът ще има съвсем друг израз, отколкото днес, съвсем друг образ, отколкото този, който има днес.

Като ходиш, да се чувстваш като един ангел, който пътува от живот в живот. С Любов в светлината и със светлина в Любовта.