ЧУВСТВА.

[Ани]

ЧУВСТВА.

Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и чувства. Писанието казва, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа. Вдъхнал в ноздрите му - започнал да мисли, а след това започнал и да чувства. Чувствата са станали понятни за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети извън него са свързани със самия човек. Затова той трябва да ги изследва.

Ако в човека има повече влага, отколкото му трябва, то ще се спре процесът на растенето. Особено в чувствата човек не трябва да допуща голяма влага. Това вие го наричате сантименталност.

Хората на чувствата остаряват по-рано от хората на трезвата мисъл. Ако имате слаба памет, всяка вечер като си лягате, влагайте в подсъзнанието си мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна“. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи закона за внушението.

Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Паметта отслабва и от силни умствени сътресения, скърби, страдания, страх.

Дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна системи.

Гневът се трансформира чрез работа, а не с удряне по масата с ръка или тропане по земята с крак.

Възприемайте само добри мисли и чувства, давайте ухо само на красиви постъпки и явления, те да се отпечатват в съзнанието ви. Иначе ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.

Съществуват два начина за пречистване на човешката кръв - чрез мислите и чрез чувствата. Чувствата се пречистват чрез даване. Като дава с Любов, сърцето на човека се разширява. Колкото по-широко е сърцето на човека, толкова по-лесно се пречиства. Ако някой е болен и не може да дава, трябва да прави умствени упражнения, да си представи, че разполага с големи богатства и да раздаде всичко на бедните и страдащите. Животът всякога носи условия за човека да чисти сърцето си. Може да се дава и материално, и сърдечно, и умствено. Колкото по-чисти са човешките мисли и чувства, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв носи здраве и веселие.

Който има много и същевременно силни желания, скоро остарява.

Всякога, когато човек иска повече, отколкото трябва и отколкото му е дадено, тревогите и безпокойствата идват. Ако приемем светлина или въздух, или храна повече, отколкото трябва, ще се чувстваме недоволни и нервни.

Отвън може да стане смущение, но отвътре човек трябва да е тих и спокоен, да не се смущава. Не се смущавайте, че няма какво да ядете. Дори само хлебец и вода да имате, пак е добре.

Чрез езика енергията на храната се предава на мозъка, а оттам - в сърцето. И умът на човека се нуждае от здравословна храна. Много хора заболяват от неестествени идеи. Яжте и мислете за това, което ядете. Яжте спокойно. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мисленето, на чувстването и на храненето.

На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че когато пластовете на въздуха са с различна температура, започва раздвижване -топлите, като по-леки, се качват нагоре, а студените пластове слизат надолу и от това се образува вятърът.

Питам: на какво се дължат теченията във вътрешния живот на човека? Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та, следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл, и са изстудили въздуха. А от чувствата на хората се образува топлина. И тогава от мислите и чувствата на хората се образува движение. Значи умът понижава, изстудява температурата вътре във вас, а сърцето произвежда топлина. По тази причина се образува един въртеж, едно движение, което е нормално за живота ни. То наподобява кръвообращението в човека. Когато мислите са правилни, нормални, те развиват нормално изстудяване, тогава животът е нормален. Но ако умът изстудява повече, отколкото е нужно, или сърцето развие по-голяма топлина, отколкото трябва, тогава се нарушава естествения ритъм на живота.

Когато имаш една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ще направиш една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, това е на място. Ако оставиш чувството да ръководи работите, а мисълта като опашка да помага на това чувство, направил си една погрешка. Обаче, ако мисълта ръководи, а чувството помага, това е на място. Чувствата трябва само да подтикват човека към работа. Ако в тебе чувствата работят, а умът помага, ти не си от умните. Не разбираш Божия закон.

Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. При изграждането на морала взема участие първо човешкият ум. След това идват чувствата, моралните чувства, личните чувства, нисшите чувства и инстинктите.

Моралните чувства дават устойчивост на човешкия ум. Личните чувства водят към известни постижения, но инстинктите създават градивен материал. Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктите, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Умът и сърцето са също живи сили.

Това, което хората наричат страст, то е огън, който оставя пепел. Когато говорим за Божията Любов, ние разбираме огън, при който не остава никаква пепел. В проявите на тази Любов има абсолютна хармония. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив.

Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва ли и една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. „Ама сърцето ми гори.“ Опитали ли сте се да варите нещо на този огън? Вие не сте изучавали какво нещо са страстите, бурите на живота, огньовете на сърцето, и при първата проява на страст, на буря в живота си, веднага се плашите.

Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха. Праведният, чистият, светият човек не се срамува. Той се е издигнал над срама. Едно време срамът е служил за спирачка, въздържал е човека от греха, от престъпленията. Днес обаче, срамът трябва да се замести с благочестие. Благочестивият човек не може да се срамува. Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може да стане безочлив. Засега тази опасност е почти изключена, защото хората се намират под мощното влияние на обществото. От сутрин до вечер те мислят само за общественото мнение, какво ще каже, или какво ще помисли обществото за тях. Днес хората мислят много малко за Господа. Най-много те мислят за себе си, после за хората, а едва сега са започнали да мислят за Господа.

За всичко войни, за всички противоречия, за всички караници по света причина са личните чувства. Ако ме попитате, кога ще престанат войните, кога ще престане омразата, ще ви кажа: когато личните чувства се възпитат и хармонизират. И действително, от научно гледище, има една анормалност в устройството на човешкия череп. Има една норма, по която се съди кой човек е нормален. Много малко хора ще намерите нормални. Един човек минава за кротък, но има лична амбиция, иска да се наложи. Защо? Той търси щастието в живота по личен начин. Човек, който върви по личните си чувства, върви по крив път.

Всички трябва най-първо да превъзпитате личните си чувства. Едно лично чувство, за да го възпитате, трябва да му придадете елемента на милосърдието. Едно лично чувство, за да се възпита, трябва да притежава елемент на вярата, елемент на надеждата, елемент на разумността. Едно лично чувство трябва да притежава елемент на музиката, да има мистичен елемент, да обича чистотата. Едно лично чувство показва областта, от където е дошло. Личните чувства показват правата, които природата е дала на човека. Тия права са много и са от различни източници. Откъде поетът взима своята поезия? Източник на поезията е месечината. Той трябва да има голямо въображение. Поетът описва един минзухар, едно кокиче с такива окраски, които ние не виждаме. То се усмихвало, било облечено като царска дъщеря, разговаряла с него. Че говори, говори, но на кого? На поета говори. Като слушате едно радио, то ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не в самото кокиче. То само предава говора по строго определени вълни на една разумна станция.

Има едно положение, в което всички се намирате - преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господстват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствания и усети. Боли те пръста, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст?

Меланхолията, което иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек“. И вие слизате на Земята не министър на България, но като един прост слуга някъде - седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своя висш произход. Ще научите ли нещо на Земята? Ще научите един велик закон - ще намерите противоположния полюс на живота.

Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата. Те представят неговият Запад. Мястото на милосърдието пък е на горната част на главата. То представя неговият Изток. Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата.

Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение.

Хора, на които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си.

Пази се както от своите лоши мисли и чувства, така и от тези на окръжаващите те.

Вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмненията и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход; гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата-това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти почваш да учиш проявите на това чувство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата - виж защо съществува тя в света. Дойде неверието, проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае тази мисъл, е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което му е потребно.

Човек трябва да пази своя вътрешен мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният мир на човека струва много, много повече от всички външни материални загуби.

Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожим, това е лош навик.

Скръбта е нещо егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си.

Всяко чувство, което размътва главата на човека, е пиянство. Да крещиш - това е пиянство.

Безпокойството винаги се дължи на неразбиране.

Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо за своето добро ще кажете: „Няма да причинявам вреда на себе си“. Ожесточението е вредно за самия човек. При това, изгубват се ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката между себе си и Учителя си. За да може Бог да действа във вас чрез Любовта Си, и човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие.

Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат, обмисли добре: трябва ли да отговориш, или не. Писанието казва: „Не отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не си мисли, че е голям ум“.

Горделивите хора скоро остаряват. Гордостта е духовна болест. Да пазиш своята свобода - това е самоуважение, но горделивият търси своето право там, където го няма.

Син, който мрази баща си, умира по-рано от него.

Ако сте гневни, излезте в гората и там викайте, кряскайте колкото искате на дърветата и камъните, така ще се озонирате и ще ви мине всичко.

Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, следствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето става грубо, сурово. Който обича, на вид е мек, слаб, но животът му се продължава, тялото му е пластично, мускулите - гъвкави.

Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса, виждаш, че ще направиш пакост на себе си и се отказваш. Някой път личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна, но Божествена мярка за човека. Някой път хората базират своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, разсъждава така: „Мен като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен“. Да бъде човек честен, не значи още, че е морален.

А пък когато дойдем до духовната страна на морала, ние казваме: „Това е правото“. Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа дали това отговаря на моите лични чувства, казвам: това не е право. Може да е добре или зле за мен, няма значение.

Ревността е едно изопачено чувство и се дължи на събрана енергия, която не може да се използва. Човешкият мозък е предавател и приемател на енергия, понеже е живял много пъти на Земята, минавал е през различни среди и култури. В мозъка са се отпечатали различни мисли и впечатления. Като дойде на Земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Ревността, безверието, безнадеждността са болезнени чувства, изопачени, плод на едно минало. Тяхната излишна енергия трябва да се впрегне на работа.

Гневът е превърната сила в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка, и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително. Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото, тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията. Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: „Бутни ме още веднъж!“ От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева.

Гневът е психическо пиянство, той развива смелостта и вие мислите, че можете да направите всичко, но щом изтрезнеете, ще си кажете: „Що ми трябваше да се гневя? Що ми трябваше да се залавям за тия неща?“ Значи, гневът не е естествено състояние за човека.

Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се слага в яденето. Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на Земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на Земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на Земята. Казвате някому: „Не се сърди!“ „Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.“ На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: „Какво присъствие надуха има този човек!“ Това е роля, която той играе. Сложете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава й хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: „Главата си давам за моя господар!“ Ето защо, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си.

Гневът е енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, едно демагнетизиране.

Когато желанията на човека са неурегулирани, идва гневът, гневът е неправилно употребена енергия.

От силен гняв може да се пръсне сърцето.

Понякога при един грях могат да измрат по 50-60, а понякога и до 100 хиляди клетки. При голямо безпокойство, при голямо отчаяние, измират с хиляди клетки в организма.

Лошите хора внасят в храната отрова, гневът - също. Като се разгневи човек, по-добре е да се нахрани хубаво.

Храната е нещо като предпазно средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах.

Ти като мразиш някого, не подозираш, че разрушаваш и себе си, и него едновременно.

Обичате да се сърдите, а не знаете, че при една сръдня възбуждате всичко в себе си, преживявате цяла една война в себе си.

Всяка тревога носи една ужасна отрова. Тази отрова действа по един кабалистичен закон на числата. Днес се разсърдите, утре се разсърдите. За свое добро - не се тревожете.

Оръдията е една разточителност. При всяка голяма сръдня умират хиляди клетки, по 5 билиона кръвни телца стават жертва на гнева.

Загубили сте хиляда лева и вече от тревога ще умрете. Цялата Земя е ваша, а вие се тревожите за хиляда лева. Само 40 милиона тона разтопено злато има в океана, а отделно колко има в земята - не знаете.

Силните нисши чувства и влияния са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите нисши чувства, ще разстроите черния си дроб. А това ще повлече разстройството на всички други системи. Постоянните спорове, дразнения, алчността, гордостта също разстройват черния дроб. Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование, което под-пушва енергиите, едно обезсърчение могат да смажат човека. Могат да му докарат най-лошите заболявания, да намалят вибрациите на редица органи, да нарушат нормалното им функциониране, да изменят химическите процеси в тях, дори да изменят анатомичния им строеж. Здравата права мисъл е здравословна. С чиста и права мисъл може чудеса да вършите.

Когато имате придобивки в работата си, вие изпитвате приятност, която се отразява в слънчевия възел, или както някои наричат това място, „под лъжичката“. Когато се вслушва в този приятен трепет, човек може да определи, дали дадена работа, която започва, ще се свърши с успех, или не. Който се гневи пък и той изпитва някакъв трепет, но не под лъжичката. В края на краищата, гневът ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че част от енергията, която трябва да се употреби за храносмилането, се изразходва при гнева. Вследствие на това, храната не може добре да се смила. Не само гневът, но всяко отрицателно чувство в човека е в състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспехът също създават разстройство в организма. Запример, някой иска да стане учен, но не успява. Друг иска да стане велик музикант, пак не успява. Защо? Защото те искат да постигнат велики работи в късо време. Който скъсява времето, той не разбира живота. Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъднали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува.

Който е дошъл на Земята, той има само една задача-да изпълни волята Божия. При това, всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства. Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов. Следователно от човешкия живот, от живота на личните чувства, човек постепенно отива към Божествените чувства, които са на върха на неговия живот и оттам постепенно слиза към разумния живот, където започва да се изправя. Значи, личните чувства в човека се балансират с разумността. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. Ако тази обмяна не става правилно, в психическия живот на човека настъпва дисхармония, в резултат на която се явяват известни подпушвания в неговия организъм. Тази обмяна става навсякъде в живота. Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после - отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него.

Казвате: „Какво трябва да правим, за да се избавим от този закон?“ Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да се повдигнете в Любовта си, да обичате Бога, т.е. да обичате Бога във всеки човек. Вие виждате, че някой човек е красив, добър, богат, щастлив и го обичате. Защо? В този момент Бог се проявява в него. Следователно обичайте Бога навсякъде, където се проявява, за да започнете да приличате на Него.

Когато омразата вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдяват, закоравяват сърцето, мускулите, краката, артериите. Лекарите казват, че е болен от артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на злото, което е обсебило човека. Това ще бъде винаги така, докато Любовта не вземе надмощие и организира нашето сърце, нашите тела и ги направи неразрушими. Тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечната хармония.

Няма по-силна отрова от отрицателните мисли и чувства. Страхът, омразата, подозрението, съмнението са такава отрова, утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Човек, за да бъде здрав, има нужда от вътрешно преобразуване, има нужда от нова, чиста среда.

Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система, човек заболява от бронхит, задуха, туберкулоза.

Дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна системи.

Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстройвате черния си дроб. Ако мразите някого, дайте си отчет, защо именно го мразите. Като анализирате чувствата си, виждате, че няма причини да го мразите.

Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, подобрява се и то, а с това и пръстите на ръцете и краката се затоплят.

Разстройството на черния дроб развива жестокост в човека. Черният дроб е свързан с нисшите чувства.

Обидата, която преживявате, се отразява на черния дроб като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите. Черният дроб е орган, който извършва специфични служби при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли, че лицето на човека пожълтява или почернява, търсете причината за това в черния дроб. Доброто или лошото състояние на черния дроб се отразява върху чувствата и обратно. Сърди ли се, гневи ли се, няма ли апетит човек, причината е все в черния дроб. Малък орган е, но играе важна роля.

Когато преживявате известна обида, това се отразява на черния дроб, като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите.

Черният дроб е свързан с астралния свят, т.е. със света на чувствата. Той регулира нисшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако той се разстрои, отровите се разнасят по цели организъм и човек умира.

Представете си един човек, който яде много хубаво, има отличен апетит, но по невнимание и небрежност към своя стомах, той е задръстил каналите на червата си, направил ги е много тесни, не може да изкара този излишък - ще изживее едно тежко състояние; същото нещо е и с чувствата на човека. Когато човек работи със законите на Любовта, всякога в него остава един малък излишък, с който трябва да се справи. Когато в природата остава тор, тя знае законите как да се справи с него, как да го използва.

Ако сте гневни, излезте в гората и там викайте, кряскайте колкото искате на дърветата и камъните, така ще се озонирате и ще ви мине всичко.

Никога не подтискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не подтискайте чувството, а го изчакайте да узрее.

За да се избавиш от страданията, трябва да се намали силата на чувствителността, но не да се притъпяват чувствата, а да се разширят.

Нещо се разсърдиш - изпей си наум гамата. Преди да направиш скандал - изпей гамата или клекни един път, после стани, после пак клекни.

Тези две величини - радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод, как да приравни страданието към скръбта, а после - как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават скъперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си.“ Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете, какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи три пъти по 39 удара, апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.

Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната дейност на сърцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърце с общия пулс на космическото сърце. Всяка планетна система има също така свое сърце, което е свързано с общото космично сърце. Сърцето на нашата слънчева система е Слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вълни на Слънцето. За 10 дни направете следния опит: всеки ден по 3 пъти - сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си кажете: „Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят“.

У човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти, не е мъчно да се свири.

Благодарността и признателността представляват магическа формула, с която човек може да работи и да се подмлади.

Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога като обработва своите мисли и облагородява своите чувства, калява своята воля, заздравява тялото си, пресъгражда го, служи на всички хора, обогатява техния живот и им помага. Именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали сте правили усилие да обработвате вашите чувства.

Кой се смирява? Който е способен да се огъва, т.е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво обаче не се поддава на огъване. Речеш ли да го огънеш, ще го счупиш. Следователно докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т.е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е човекът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дрехите и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Светът е пълен с горделиви дървета, които постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.

Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че човек е най-лошото същество на Земята. Той е лош, докато не се е очистил, докато лежи в калта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти.

Когато говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам да предизвикате в ума ви всичко красиво от миналото. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли да се предизвикат хубавите, красивите чувства, за да работи той занапред с тях.

Сега аз искам да обърна вниманието ви на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието каквото намислите и както го намислите, така да стане. Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на Земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума.