„Я“. ЯБЪЛКА.

[Ани]

„Я“.

ЯБЪЛКА.

Веднъж наблюдавах две малки деца, около двегодишни, в две колички. Гледаш ги, хубави деца, ангелчета. На едното дали ябълка и то я държи. Другото го хвана за косата, раздруса го и му взе ябълката. Онова тури ръце на очите и започна да плаче. Плака, плака, пък по едно време протегна ръката си, хвана другото дете за косата, разтърси го и взе ябълката. Другото започва да плаче. Минаха се няколко минути. Мислят, че са разрешили въпроса. В какво се състои въпросът? В ябълката. Едното пита: „Кой ти е дал право да ядеш ябълката?“ Аз разсъждавам: като му дадоха ябълката, защо не я раздели с другото дете, защо не мисли като човек, който има морал? Разговорът продължава: „Ами ти като взе ябълката, защо не я раздели?“ Хваща го и го раздрусва. И двете плачат. Аз зная защо плачат. Ябълката е причината, нищо повече. И възрастните учат същия закон. Цялото правосъдие в света се свежда до разделянето на тази ябълка. Цялата съдба на човечеството днес се решава в една ябълка. Основата на съдопроизводството на всички спорове е все тази ябълка.

Вземете тая ябълка. Може ли да я разделите между всички?