“ОЛАБЕЛИР” - ВЪЗМОЖНО Е!

[Ани]

“ОЛАБЕЛИР” - ВЪЗМОЖНО Е!

Един от турските султани поискал да се явят пред него най-умните хора и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени, философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: “Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила.” - “Олабелир” - / възможно е /, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва един друг философ и казва на султана: “Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него.” -“Олабелир” казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже “Олабелир”, и те си заминават.

Най-после идват няколко души хамали, носят един голям празен кюп, който може да събере 400-500 кгр. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: “Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе на заем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема. “Не може да бъде!” - казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже “олабелир”, ще трябва да си плати дълга.

И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бъде! А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: олабелир! - т.е. - това може да бъде.

Ти си!, НБ, 7 декември, 1924 г. в гр. София.