СЪБЛАЗНИТЕ СА ОПАСНИ

[Ани]

СЪБЛАЗНИТЕ СА ОПАСНИ

Всяка вещ, всеки предмет, всяка сила, или всяко тяло, които ние владаме, може да ни съблазнят, но тази съблазън може да произведе една неприятност, или едно нещастие за нашия живот.

Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из Варненско, в село Николаевка, едновремешна Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват турците, чифте, като тия, с които си служат военните. Една вечер той взима пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми. Посред нощ, обаче, той става, изважда ядрата от пистолета и го напълва със сачми. Сутринта изсипва и сачмите от своя пищов и оставя в него само дрипите и го туря на пояса си. През деня отива на хорището и там се сважда с момците. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срещу тях. Щрака, но пищовът не хваща. Туря тогава гърлото на пищова пред устата си, за да види какво има в него и духва, но като духнал, пищовът този път изгърмява в устата му. И какво става? -Очите му изпъкват, стават големи, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на някой канибалист. Този млад момък не умря, той се излекува, но през целия си живот помни съблазънта на своя пищов. Следователно, всеки човек, който има ръка, която го съблазнява, тя е неговия пищов. Ръката е израз на разумното в човека.

Ръката съблазнява, НБ, 5-ти април 1925 г., в гр. София.