БЪЛГАРИНЪТ И ТЕФТЕРИТЕ

[Ани]

БЪЛГАРИНЪТ И ТЕФТЕРИТЕ

Един богат българин, търговец, заболял сериозно и се преселил временно в онзи свят. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: “Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!” Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: “Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Аз ходих на онзи свят и видях кое е същественото за нас, искам да живея тъй, както Бог иска.”

Питам: де са вашите тефтери? Вие казвате: ние нямаме тефтери. Аз ще изнеса вашите тефтери, да видите какво сте писали в тях. Вашата съседка казала нещо за вас. Скоро изваждате тефтера си и пишете. Еди кой си човек ви каже нещо обидно. Скоро написвате това нещо. И търговецът по същия начин вади тефтера си и пише, кой колко маслини взел, кой колко захар взел и т.н. Питам: каква разлика има между тази жена, този човек и търговецът, които записват всичко това в своите тефтери? Ами че и свещеникът има свой тефтер. Той казва: този човек не вярва в Бога - записва си. Да, но като отиде в църквата да опява някого, иска след това пари. Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам - и отбелязва в тефтера си. Тогава нека бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите; която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но Братството, което успява на всички изпитания.

Великият закон, НБ, 11, октомври 1925 г. в гр. Русе