СВЕТИЯТА И ЗАПАЛЕНАТА КОЛИБА

[Ани]

СВЕТИЯТА И ЗАПАЛЕНАТА КОЛИБА

Един светия посетил един беден човек с намерение да му направи едно добро. Като влязъл в колибата му, бедният човек се зарадвал, приел го добре, нагостил го, с каквото имал, и легнали да спят. На сутринта светията тръгнал да си отива и като се сбогувал с домакина на колибата, цъкнал кремъка си, скрил се зад колибата и я запалил. Същевременно той оставил на бедния човек една бележка със следното съдържание: Когато започнеш да правиш нова колиба, дигни пода на старата и разрови това място надълбоко; там ще намериш скрито богатство. Не съжалявай за старата колиба! Обаче, като видял, че колибата му гори, бедният човек казал: Това значи да направиш добро! Аз приех в колибата си този светия, нагостих го добре, а в замяна на това той запали колибата ми. Както плачел за колибата си, настрана от нея той намерил бележката, оставена от светията, прочел я и започнал да дига пода на колибата си. Започнал да копае дълбоко в земята, дето намерил голямо количество злато. Взел златото в ръцете си и благодарил на светията отдалеч, че му направил такова голямо добро.

Казвам: Копайте дълбоко в земята! Възможно е и вашите колиби да са запалени вече. Възможно е и вашите фантазии за това, за онова да са запалени вече и нищо да не е останало от тях. И така да е, не се обезсърчавайте. Има желания, които могат да се реализират, никакъв огън не може ги да изгори.

Вързано и развързано, НБ, 31 март, 1929 г. София - Изгрев.