ГРАФ АБИЗИ И ГРАФИНЯ МЕЛБИ

[Ани]

ГРАФ АБИЗИ И ГРАФИНЯ МЕЛБИ

Питам: На какво се дължат нашите криви схващания в живота? Един френски граф, наречен граф Абизи, това не е истинското му име ,изпаднал материално. Той се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си. Той бил крайно честен, но изпаднал, останал без никакво богатство. Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи, аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби. Тя се приближала до ухото му и го запитала тихо: Кога ще изплатиш първата си полица? Той я изслушал и се отдалечил от нея. Като се върнал при своята възлюбена, тя го запитала : Какво ти каза тази млада мома? - Не мога да ти отговоря. - Значи, ти имаш връзки и с други жени. - Да -помислил си графът - и това са връзки, но материални, които всеки момент могат да ме изложат.

Как мислите, честен човек ли е графа? - Честен е, но има да дава. Каква особеност има в характера на граф Абизи? Той се отличавал с една затаена гордост. Той не казал на своята възлюбена, какво му говорила графинята, не от желание да не смути духа на своята възлюбена, но да не изложи себе си. Графът трябваше да й каже: Тази мома ми услужи с пари. Имам да й давам, и тя ме пита, кога ще се издължа. Готовността на човек да каже истината, даже и когато се излага, в християнството се нарича покаяние. Да се покаеш, това значи, да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци, не пред хората, но пред Бога. Това значи истински човек, в пълния смисъл на думата честен, благороден. Полиците представят слабости и недостатъци, с които човек трябва да се справи.

Брат ти си дойде, НБ, 23 март, 1924 г. София.