ОЗИРИС БЕН - ЗАМЕСТНИК НА ФАРАОНА

[Ани]

ОЗИРИС БЕН - ЗАМЕСТНИК НА ФАРАОНА

Две неща спъват човешкия живот - те са го спъвали в миналото, спъват го и сега. Едното е, че хората не устояват на своите обещания - верността към Бога. Другото е, че не устояват на своя велик идеал. Ще ви приведа един разказ от египетската история.

Някога, фараонът Хаки Бал искал да изпита верността на своите поданици, също и на своите слуги. Една вечер той извикал тайно при себе си един от верните си поданици, Озирис Бен, и му казал : Искам да те поставя временно да управляваш държавата вместо мен, без да подозират това моите поданици. Ще управляваш, както намираш за добре. Ще разполагаш, както знаеш, с всичко, което имам.

Питам : Колко верни поданици може да има един цар? Ако остави един да управлява вместо него, да разполага с всичката му власт и богатство, без да злоупотреби с тях, как би постъпил той? Озирис Бен е постъпил разумно. След една година царят се върнал, и Озирис Бен му предал всичко в изправност. В ума и сърцето на този верен поданик не се явила никаква мисъл, никакво желание за обсебване на царския трон. Той стои по-високо даже от своя цар. Той си казва: Това място не е мое, то принадлежи на друг. Като заел мястото си, Хаки Бал си казал: Намерих един верен човек в света. На него всякога мога да разчитам.

Сега ще приведа друг разказ, пак из египетския живот, дето се разказва за една идеална жена - египтянка. Тя живяла във времето на Рамзес Салу - египетски фараон. Наричала се Елтамар, най-бедната мома в Египет. Същевременно, тя била толкова благородна, умна и красива, че обърнала внимание на младия фараон, Рамзес. Той се влюбил и пожелал да се ожени за нея. Тя му отговорила: Аз мога да се оженя за най-умния човек, макар и беден. В моите очи ти не минаваш за толкова умен. Ако не намеря такъв човек, няма да се оженя.

Такъв трябва да бъде идеалът на човешката душа. Следователно, ако и вие имате верността на Озирис Бен и идеала на Елтамар, съвременния свят щеше да бъде съвсем друг, в сравнение със сегашния.

Кажи само реч, НБ, 6 април, 1924 г. София.