ДОБРИНАТА СЕ ВЪЗНАГРАЖДАВА

[Ани]

ДОБРИНАТА СЕ ВЪЗНАГРАЖДАВА

Когато човек е безкористен в действията си, никога няма да умре гладен. Силата на човека е в прилагане на любовта. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг. По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си. Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Ех, братко, и двамата сме осъдени на страдания! Един ден коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите да го потърси за работа. Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал и пак излязъл. Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо. - Какво има? - запитал коларят. -Този кон е мой ; той ми спаси живота през войната. Можеш ли да ми го продадеш? Ще ти дам колкото искаш. - Не, този кон е единственият ми приятел, с когото споделям всичко. Не го давам!

Как разрешил въпроса офицерът? Той казал на коларя: В такъв случай, ти и конят ще дойдете да живеете при мене. Така осигурили животът си и коларят, и конят.

Още малко, НБ, 13 април, 1924 г. София