ЦАРЯТ И ПРОМЕНЕНИЯТ ИГУМЕН

[Ани]

ЦАРЯТ И ПРОМЕНЕНИЯТ ИГУМЕН

Някога, в далечното минало, в християнската епоха имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си похапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите - манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, за да види как калугерите служат на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде - обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: „Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година.” Въпросите били следните: „Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата Земя? Какво мисля за теб в дадения момент?” След това царят заминал за столицата си.

Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил. Той започнал да мисли усилено върху дадената задача и си казвал: „Ако отговоря вярно на трите въпроса, ще бъда възнаграден; ако не мога да отговоря, наказание ме чака.” Като мислел усилено за разрешението на задачата, той забравял често да яде и пие, поради което отслабнал толкова много, че станал почти неузнаваем. Всички калугери се питали помежду си: „Какво стана с нашия игумен, че отслабна толкова много, какво го мъчи?” Един ден магерът на манастира го запитал какво го измъчва, каква мисъл го безпокои. Игуменът отговорил:

• - И да ти кажа, не можеш да ми помогнеш.

• - Отде знаеш? Аз вярвам, че ще ти помогна.

• - Щом е така, да ти разкажа.

Магерът изслушал внимателно игумена и най-после отговорил: - „Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз твоята.

Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви. Магерът пък в ролята си на игумен

веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир и всеки да изпълнява точно службата си. През време на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира.

След една година царят посетил пак манастира и останал крайно изненадан от реда и чистотата. След това той се обърнал към игумена и го запитал:

• - Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси?

• - Готов съм. Питаш ме колко струваш - ти струваш 29 сребърника. Ако Христос, най-големият цар, струва 30 сребърника, ти струваш един сребърник по-малко от Него. На въпроса за колко време можеш да обиколиш Земята, отговарям: ако се движиш с бързината на светлината, ще обиколиш Земята за 24 часа; ако се движиш по-бавно, ще я обиколиш за по-малко от 24 часа. На третия въпрос - какво мисля за теб в дадения момент - отговарям: в дадения момент ти мислиш, че говориш с онзи игумен, когото познаваш отпреди една година. Всъщност аз съм друг.

И тъй, докато не турите вашия игумен на мястото на магера, вие няма да разрешите трите велики въпроса в Живота. Вашият игумен е ял и пил досега, за нищо не е мислил; отсега нататък ще го турите в кухнята, за да бъде полезен и за другите.

Скритият квас, НБ, 25.08.1918 Неделя, София