ПРИЧЕСКАТА ИЛИ УСЛУГАТА ПЪРВО

[Ани]

ПРИЧЕСКАТА ИЛИ УСЛУГАТА ПЪРВО

Сега ще ви приведа един малък разказ. В него се разказва за царството на Езер-Бут, който имал дъщеря Марима. Тя била знатна в царството на баща си. Един ден при нея идва едно бедно момиче. Тя си правела прическата и казала на прислугата: „Кажете на това момиче, че съм много заета със своята прическа, друг път да дойде.” Когато излязло момичето, препъва се и пада, но тя продължила да си прави прическата. Иде нейният възлюбен Елон, качват се на два коня - тя на червен, той на бял - и тръгват по Ливийската пустиня да се разхождат. По едно време нейният възлюбен пада от коня и свършва. Виква тя да плаче, казва: „О, слънце на живота ми, светът вече почерня за мен! Ти си единствената ми надежда. Ти като умреш, за мен какво остава, освен и аз да умра!” Разбирам колко време би траяла тази скръб, но минава тогава оттам учителят на Елон / той бил ученик на Ешуа-Бетун /,който й казва:

• - Не плачи, той почива. Ще се събуди.

• - Но той се уби!

• - Ти не знаеш от какво произтича твоето нещастие. Като си правеше прическата, ти не услужи на онова младо момиче. Прическата ти е много хубава, но ти създаде едно нещастие на своя възлюбен. Той дойде при теб, но не дойде да ме попита. Той беше мой ученик. Но аз искам да ви услужа, не съм против вашата любов, аз се радвам.

Тогава той хваща младежа за ухото и му казва:

• - Слушай, когато се жениш, трябва да питаш своя учител.

Елон се събужда и става. Ешуа- Бетун повежда и двамата и казва на Марима:

• - Ти, когато си правиш прическата, първо услужи и после пак продължи с нея.

Пред всичкия народ, НБ, 13 декември 1931 г., София, Изгрев