ПРЕДГОВОР

[Ани]

ПРЕДГОВОР

       С настоящата работа искаме да осветлим, макар и отчасти, проблема: какви са философските, морално-етичните и научни концепции на Учителя Петър К.  Дънов, наричан още Беинса Дуно. Всъщност, писано е доста по този въпрос, както от страна на последователите и учениците на Учителя П.  Дънов, така и от тези които не са съгласни с неговите възгледи. Последните обаче, поради обществено-политическите, или черковно-религиозното си обвързване са били длъжни да се изкажат по един или друг начин. А застъпниците не са намирали сили, или просто не считали за нужно да тълкуват словото на Учителя, тъй като или ще накърнят престижа му, или защото то е достатъчно ясно за разбиране, според тях.

       Светските хора са значително по-критични и недоверчиви към всичко, което им се дава за размисъл. Защото много често предлаганите философски трактовки се нуждаят от разяснения или тълкуване. Сам Учителя П. Дънов твърди, че - "Материала, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до Вътрешната страна на знанието." /48-1932/.

       Всички критични бележки и публикации относно възгледите на Учителя имат една обща слабост, а именно, че липсва обработка и конкретизация, за да се види в какво и как концепциите на същия не отговарят на съвременната философия, наука и постижения на човешкия ум. Става дума за науките: математика, физика, астрономия, биология и медицина. Той сам казва: - "Да обхваниш цялото Битие, - това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот. Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека."

       Ние ще се постараем да се освободим от омайващото влияние на безрезервната вяра и истина, която Учителя изнася, както и от предубедеността, която внася парадигмата на съвременните мислители. Анщайн казва: - "Без съмнение разумът ни се струва слаб, когато мислим за стоящите пред него задачи; той ми се струва особено слаб, когато го противопоставяме на безумството и страстите на човечеството, които, нека признаем, почти напълно ръководят човешките съдбини, както в малкото, така и в голямото." /185/

       Но как бихме освободили разума си от безумството и страстите на човечеството? На този въпрос Учителя отговаря така: - "Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен, отначало стремеж да усвои по вътрешен път, пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здравата основа за своето съществуване, в добро и красота - най-възвишения идеал на разума." /37-1896/

       Ние проучихме основно 2047 беседи-лекции на Учителя П. Дънов, отпечатани в 173 томчета, издадени през периода 1914-1944 г. Същевременно се запознахме чрез 80 научни труда и публикации на наши и чуждестранни автори, с проблемите на съвременната физика, висша математика, биология и с философията на математиката и природознанието.

       В беседите на Учителя открихме три основни принципа, които той използва във философските си разсъждения за да се доближи до истината на нещата. Първият принцип е на всеобщото единство. Той вижда и проследява единството като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на върховната хармония на вселената. Това единство е смисъла за съществуването на законите и силите на живота и самото Битие.

       Вторият принцип е универсалността на силите и законите, които лежат в основата на света, вселената и Битието. Единството и универсалността намираме, както в неорганичното, така и в органичното царство на природата.

       Третият принцип, който Учителя П. Дънов използва в дедуктивната и интуитивната мисъл е този на аналогията. Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и вселената. На този принцип се дължат и болшинството открития на науката. Аналогичността позволява да се разсъждава послойно, както върху най-висшето в посока на най-нисшето така и в обратна посока - от най-нисшето, към най-висшето. Или още от цялото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява умозрително да проникнем в сферата на четири-мерния и петмерния свят, т.е. в сферата на невидимите за нашите сетива среди. Този принцип се слива в крайна сметка със самата интуиция на човека.

       Ползвайки умело тези три принципа, Учителя П.  Дънов успява да ни представи и разясни и най-отвлечените и недостъпни за обикновения ум неща. Затова словото му е привлекателно за хората от обществото, а за "учените" банално и опростенческо.

       За да добием по ясна представа за дейността на Учителя, ще си послужим с определението, което Кузнецов дава за тази дейност на Айнщайн: - "Само човек, цялото внимание на когото е насочено към "надличното", забравил себе си, може с такава гениална свобода да оперира с абстрактни понятия, без никога да превръща тази операция в независимо от експеримента, условно конструиране, без да свежда връзката с експеримента до феноменологичните рамки на "чистото описание." /185/

       Сам Учителя П. Дънов казва: - "Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители, обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиляди години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква условия за развитие." /54-1924/

       Изложения тук материал е разпределен в пет основни раздела: Битие, Природата, Човекът, Съвършенството, и накрая - Учителя за себе си. След всеки цитат стои номера по литературната справка, а след цитатите от беседите на Учителя и годината, когато е изказана тази мисъл. С това даваме възможност читателя да направи сравнение за навременността или преждевременността на констатациите и мислите на Учителя П. Дънов, съпоставени с постиженията на науката.

Автора