1.4. ЖИВОТЪТ. 1.4.1 .Произход и същност на живота. 1.4.2. Изява на живота. 1.4.3. Има ли край животът?

[Ани]

1.4. ЖИВОТЪТ

       - "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен."

       /154-1942/

       - "Най-високият порядък във вселената е животът."

       /161/

1.4.1. Произход и същност

       Всеки говори за живота. Всеки носи живот в себе си. Навсякъде в биосферата на земята намираме живот. Той е в нас, пред нас, около нас, навсякъде, където има движение и развитие. Но какво е животът? Как се заражда той? Е ли той нещо специфично за всяка жива форма, или общ принцип в живата природа?

       Това са въпроси, на които човечеството досега не е отговорило категорично. Ако питаме биолозите, ще ни кажат, че животът е специфична проява на физико-химичния строеж на органичните вещества. Но какво е "органичното" в тези вещества, което изразява и съдържа животът? Това не знаем, тъй като значително количество органични съединения се произвеждат вече по синтетичен начин, но въпреки това те не могат да създадат и съхранят живота, въпреки че са непълно идентични с естествените. Те се различават по нещо, което по същина не знаем. Това, което знаем със сигурност е, че двата вида органични съединения /естествени и синтетични/ поляризирват светлината по различен начин.

       А Учителя П. Дънов твърди, че: "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим е животът, затова го наричаме Божествен." /54-1942/

       Струва ми се, че в тази мисъл до голяма степен намираме отговор за същината на живота. Казва се: неделим и единен е животът; един и същ е животът. А това ще рече, че животът е един и същ за цялото органично царство - биосферата на Земята, само с тази разлика, че различно се използва от отделните форми. В тази мисъл прозира принципът на единството и универсалността на законите в природата. Качествата, които се придават тук на живота, срещнахме обаче и при силовите полета в природата. От това би следвало, че животът е аналогичен на силовите полета във вселената. Докато гравитацията властвува над материята, то животът властвува над биосферата. Това жизнено силово поле - животът, различно се използва и изявява от разнообразните форми, понеже са на различно ниво на развитие. Оттук и впечатлението, че животът е различен във формите на земята.

       "Като изучаваме живота, казва П. Дънов, виждаме, че във всички живи същества има нещо общо, еднообразно. В общия, обикновения живот растенията, животните и човекът не се различават много. Първоначално, т.е. след поникването на растението или след раждането на животното и човека, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремеж да растат, да се развиват, вследствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли обаче до известно развитие, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие в живота. Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се проявява. Божественото внася разнообразието." /22-1926-27/

       "Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които живеят. Растението живее в едномерния свят, животното живее в двумерния свят, а човекът - в тримерния свят. Колкото по-висок става животът, толкова повече се увеличава знанието, толкова и светлината става по-голяма." /51-1943/

       Под "светлина" П. Дънов има предвид духовното прозрение, духовното виждане, духовното прояснение за живота и нещата. Явно, че животът дава възможност да се расте не само физически, но и духовно. Това намираме особено силно изразено при човека. Но откъде произлиза животът? - "Животът няма произход - казва П. Дънов. -Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някакъв извор, изворът е само начало на тази вода, но той не е нейният произход, там тя се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае, Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка." /72-1925/

       "Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете, какво представлява Бог в своята пълнота." /3-1922/

       Явно, че животът е свързан със съществуването на самото Битие. Но нека използваме трите принципа: единството, универсалността и аналогията, които властвуват в природата, за да се помъчим да се доближим до същината на живота. Херман Вайл счита, че "Индивидуалната онтогенеза, от едно оплодено яйце до висококомплицирания организъм, има своята аналогия в неорганичната природа, колкото и далечни да са те една от друга." /169/

       Следва, че качествата на органичните живи форми можем да търсим и да сравняваме с тези на неорганичните. А това се потвърждава от следните констатации на учените.

       "При анихилацията на един електрон и позитрон става преминаване на материята от една форма в друга, а именно в електромагнетична форма. Това ще рече - смяна на състоянията на енергията или материалните форми." /162/

       Тази анихилация намираме и в органичното царство - растения и животни. Оплождането на цвета на растението, както и оплождането на яйцеклетката у животното и човека е своего рода анихилация, вследствие на която се заражда нова форма на живот.

       Друг пример: "В ядрото на атома протоните и неутроните, които си обменят мезони, трябва да разглеждаме като една и съща частица, която изпада в различни състояния на пълнежа си; превръщане на протон в неутрон и обратно. Следователно имаме обмяна - "Със самия себе си", каква-то наблюдаваме в електромагнитното обменно действие." /162/

       Този "обмен със самия себе си" наблюдаваме и в органичното царство. Оплодената яйцеклетка, оплоденият плодник на цвета в растението, заровеното семе в почвата започват да се обменят със самите себе си, да растат, да се диференцират и изграждат нова жива форма. Вирусите, най-нисшите живи форми, като попаднат в подходяща среда, започват да се обменят със самите себе си и стават жизнени форми.

       М. Борн заключава: "Повече няма съмнение - цялата материя е нестабилна. Ако това не беше вярно, нямаше да светят звездите, нямаше да постъпва светлина и топлина от Слънцето, нямаше да има живот на Земята. Стабилността и животът са несъвместими." /200/

       Учителя П. Дънов допълва: "Схващайте живота като момент. Той е извън времето и пространството, но се проявява във времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува." /3-1922/ "На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Единен е животът, едно съзнание прониква всички живи същества." /3-1922/

       Принципът на анихилацията, т.е. на взаимоунищожаването на яйцеклетката и сперматозоида, на тичинковия прашец и плодника на цвета на растенията, на светлината и хлорофила в листата, на протона и неутрона са явно процеси, които дават условия да се яви нова форма на живот. А той самият се изразява в "обмен със самия себе си". А всъщност самият живот е извън времето и пространството, но вече при новите условия - изявен в тях самите. Следва, че животът е фазова изява на нещо по-висше. От това следва, че понятията "смърт" и "раждане" като самостоятелни и окончателни процеси не съществуват. Те са фази на живота, който е в постоянен кръговрат. Животът е безкраен и вечен, но изявен, както казва П. Дънов, в различните сфери на измеренията.

       Принципът на йерархиите, на степените и измеренията показва, че нищо не може да съществува само за себе си. Всяко явление, сила или форма има свой източник, който го захранва, авансира и задействува. Затова и животът трябва да има свое единно и Първично начало.

       "Животът представлява жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества. Всички точки (от своя страна) представляват кръгове, които имат общ център. Следователно животът е голям кръг, съставен от множество концентрични кръгове, в които влизат всички живи същества: растения, животни и хора. Като изучи своя живот, човек постепенно ще изучи живота на другите кръгове, докато дойде до опознаване на целокупния живот." /44-1929/

       Изобразяването на живота под формата на кръгове може да не е най-удачно, но ни дава по-ясна представа за него. Говори се първо за общ център и концентрични кръгове, които представляват животът на различните йерархии - стъпала, измерения на живота. Ако приемем, че всеки кръг е сфера, йерархия, измерение от живи същества: растения, животни и хора, то явно е, че източникът на живота за всички е общ, т.е. центърът на кръговете, а самите кръгове - нивата на развитие на отделните видове живи същества.

       Но същевременно нивата на отделните и различни органични същества се преливат едно в друго, както силовите полета на материята, тъй като имат радиуси от един единен център. Или по-картинно изразено - както формите от отделните измерения се изграждат едно от друго и взаимно се проникват. Затова X. Вайл казва: "Редът и организацията са белези на живота." /169/

       По отношение произхода на живота П. Дънов казва: "Животът не иде отникъде. Гдето се вселява Духът, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Гдето Духът преодолява, там и животът тече. Следователно животът се отличава по това, доколко Духът се проявява в нашите тела." /88-1927/ "Животът е сила, вложена от памтивека в човешката душа." /88-1927/

       Следва, че животът е изява или действие на Духа. Животът вселява нашите тела като силово поле и се изразява на физическия свят к.ато функции на тялото и неговите органи. Явно, че животът има висш произход, но изявен на земята чрез органичните форми.

       "Духът пък е проявление на Бога. Той е Първичното Начало, от което произтича разумността на света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Гдето Духът се прояви, там животът се ражда. Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света - Бога." /97-1928/

       "Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние." /94-1928/

       "Животът е резултат на вътрешното развитие на душата и Духа. Значи животът е плод на усилията от работата на душата и Духа. Докато не познавате живота, не може да познавате нито душата, нито Духа." /125-1930/

       Тези мисли потвърждават становището, че животът е силово поле на Духа и душата в една по-ниска среда, в едно по-ниско измерение. Животът е плод на усилията на душата и Духа да се изявят на физическото поле, или както казва П. Дънов, животът е израз на проявата на духа в периферията-в елементарното в света. И оттук пак ще повторим, че животът е периферна сфера в проявата и същината на Духа. В тази проява на духа намираме т.нар. самоограничението на Духа или още проекция на Духа в по-ниско измерение на света - физическия свят. В тази проява на духа виждаме осъществяване индивидуализацията на формите, които вече трябва да преминат в нова фаза, а именно самоусъвършенстването или еволюцията, с цел възвръщане към Първоизточника. За този ритъм на еволюция и инволюция вече се спомена в "Сътворението на света" и "Структурата на света". За да се изрази обаче растежа или еволюцията, трябва да има поляризация или биполярност. Защото целта на живота е да се даде възможност на формите и съществата да се усъвършенствуват. Затова много автори виждат живота в самата биполярност /161 /. Тази биполярност разгледахме обстойно в главата "Структурата на света".

       "Принципът на противопоставянето владее навсякъде в природата." /161/

       А това, че животът на земята, т.е. животът на физическите форми, е този на периферията или на елементарното в живота, се изразява още в следните мисли: "Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. И в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго освен влизане и излизане на Божествения Дух в душата." /86-1927/

       Физическите форми са тези на крайното ограничение в проявата на Духа - пълно самоограничение на душата и Духа. Затова може да се нарече "живот на смъртта". А безсмъртното състояние няма формите на физическия свят. Това състояние се изразява в пълна свобода на изява и действие.

       "Според някои философи времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето, и към пространството. Не може да говорим за живота, без да се проявява той във времето и пространството. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение и към вечността." /127-1931/

       Разбира се, че физическите форми, в които се изявява животът на земята, трябва да имат отношение към времето и пространството. В противен случай те (формите) няма да съществуват. А вечността е състояние на най-висшата изява на живота, т.е. когато се съдържа още в самите й първоизточници - душата и духа. Все-обхватността на живота, т.е. състоянието му като силово поле на физическия свят, се изразява в следната мисъл: "Под думата "живот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живота на природата. На математически език казано: Нашите души представляват удове (органи) или части на великата душа, т.е. те са нейното дихание. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, каквото за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа." /117-1929/

       Дава се представа, че животът и душата имат своята идентичност тук на физическия свят. Те са силово поле - живот, за всичко на физическия свят. Душата като същност е посредник между духа и физическите форми, затова тя е полуматериална и полудуховна. Тя е вътрешен импулс за жизнените прояви на биологическите форми. Общата душа присъствува като единични силови възли във всяка самостоятелна форма. Но винаги и вечно нашите души съставляват част от общата космическа душа - Бога.

       "Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал." /120-1929/

       Животът, както казахме, е израз на желанието на духа да се изяви в малки форми на физическия свят, т.е. да се самоограничи и изяви в статичните форми на многообразието на света. Затова Учителя казва още: "Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величина е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всички страдания. Благото в живота седи в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настъпва и хармонията в живота." /56-1923/

       П. Дънов повдига до известна степен завесата за великата тайна на живота като същност. Значи животът е творба на взаимодействието на две величини, т.е. той е плод на взаимодействието на величини, съществуващи благодарение на поляризацията на явленията в света. А това ще рече, че животът е силово поле, вариращо между два полюса: крайно големия и абсолютно малкия, т.е. между духа и материята. А душата е посредникът между тези величини.

       "Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Ритмусът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми, и то толкова много, че и ангелите не знаят колко са. Неизброими са формите на живота, и то едно от друго по-красиви. Всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом схване реалността, човек минава от едно състояние в друго. Защо живеем? За да схванем реалния лъч на живота и да минем от едно състояние в друго." /762-1925/

       Ето разкрива ни се и смисълът на живота. Това е чрез индивидуалната еволюция (схващане на реалността) да преминем от едно състояние в друго, от по-ниско към по-високо измерение - от физическото съществуване към духовното. А това е непрестанният път на съвършенството.

       "Смисълът на Битието е в неговата насоченост, стремящо се към безкрайно усложняване, а смисълът на живота и съзнанието - в стремящото се към безкрайност познаване и преобразуване на света." /185/

       Ние, хората, постоянно се запитваме кога се е появил животът на земята? Кои са били първите форми на живота? След като животът предоставя условия за еволюция на формите, то логично е да се предположи, че животът на земята е започнал чрез най-простата и елементарна жива форма. Според учените животът на нашата планета е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Но и досега все още не е изяснено как на първобитната земя е станал скок от неживото към живота. Според Марк Скот биологичните полимери са от два типа: с "постоянна структура", или стабилни полимери, и "приличащи на механизми", нещо като ферментите, които са подвижни и живеят кратко. Много от структурно-устойчивите полимери се отличават с големия си отрицателен електрически заряд или, с други думи, те са полимери аниони (полианиони). В съвременната биология има дефицит на полимери със строго положителен заряд (поликатиони). Такъв дисбаланс при полимерите трябва да съществува в планетните атмосфери, богати на кислород. Но свободен кислород не може да съществува в атмосферата, която съдържа метан, водород и амоняк (както е било на Земята) - още първата мълния ще разбие такава смес. Поради това трябвало е да съществува агент, който да е наситил първичната атмосфера на Земята с кислород и този фактор да е "сготвил" първичния бульон, необходим за началото на еволюцията. За такъв фактор може да послужи хидратираният електрон, затворен в обвивка от водни молекули. Той се появява, когато йонизираща радиация въздействува върху водата, и е един от най-активните участници в химическите реакции. По това време на Земята не е имало озонен слой, който да задържа ултравиолетовия спектър на слънчевото излъчване." /201 /

       Виждаме, че е трудно на учените да решат въпроса за произхода на органичните живи форми на Земята.

       Правят се догадки, правят се опити да се постигне някакво решение, но тайната си остава засега нерешена.

       Учителя П. Дънов казва за произхода на живота още следните мисли: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живота и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недоразвитите същества." /104-1928/

       "Някои казват, че животът е произлязъл от Бога. Не, Бог се проявява в живота, всъщност животът е атрибут на Бога. Животът е произлязъл от целокупността на нещата." /44-1944/

       Ние говорихме вече, че цялата многообразност на света, цялата му целокупност е всъщност проявата на Бога, вечният Логос, в сферата на най-ниското измерение - физическия свят.

1.4.2. Изявата на живота

       Животът в биологичната сфера на Земята изисква специални условия за своята си изява. Това е органичната материя, която има свои качества и свойства, несрещани никъде другаде във физическия свят. Но съществуващата на пръв поглед дълбока пропаст между органичния и неорганичния свят се оказа привидна и нефатална за единството на живота. Двата свята -органичният и неорганичният, са все пак плод на едни и същи закони, сили и силови полета на вселената и би трябвало да има преходна фаза между тях. За тази преходна фаза днес науката има известни данни. Херман Вайл счита: "Между другото празнотата между органичната и неорганичната материя до голяма степен се изпълни след откриването на вирусите." /169/ "Вирусите са субмикроскопични същества, които се изявяват като инертна маса дотогава, докато не лежат в дадени живи клетки. Като паразити в тези клетки те изявяват основните белези на живота - самораздвояване и мутация. От друга страна, много вируси имат типичната структура на неорганичната материя - те са кристали." / 169/ "Елементарните закони на материята, които физиката разкри и от които се владее химията, са без съмнение също градивни за живата материя. Генетиката ни дава по емпиричен път убедителни данни, че организмите се владеят от процесите на атомната област, където акаузалитетът на квантовата механика се изявява. С това между физиката и биологията настъпи сближение." /169/

       Тези мисли на учените ни дават указание, че животът е единен, но различно изявен и то изключително от условията, които му се предлагат. Това сближение между физиката и живота П. Дънов вижда така: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и неговото движение. Под "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи: стремежът - това е вътрешният разумен подтик, а движението -това е физическата страна на нещата." /40-1922/

       От тези два вътрешни импулса, както казва П. Дънов, се определя формата, която ще приеме животът на физическия свят. Стремежът или разумният подтик оформят разумно проявена форма, т.е. форма с духовно съдържание. Когато изявата стане само под подтик на движението, тогава се изявява форма без духовна същност, т.е. форма без съзнание -нисши живи форми.

       "И тъй, различните въплъщения на Битието не са нищо друго освен силни аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер." /4-1922/

       Но как бихме могли да опознаем същността на живота? "Всички древни школи са учили, че човекът не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот." /3-1922/

       "Где е животът? - В самите нас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете гдето искате: на Слънцето, на Сириус, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано. Тогава вие ще почувствувате, че цялата вселена, всички живи същества -, от най-малките до най-големи-те, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът." /3-1922/

       Следователно животът е Божествено съзнание, всадено в нас, той е Божествено силово поле, което е "навсякъде" и е в постоянно и абсолютно движение. И най-важното, ако се вглъбим в себе си, ние можем да осъзнаем живота, който да ни пренесе там, където искаме. Чрез живота можем да "отидем" на всяка област от вселената, да почувствуваме всички живи форми - от най-големите до най-малките.

       Учителя П. Дънов ни нахвърля мисли за същността на живота, като го представя като Божествено съзнание, като силово поле със силни аспекти -положителен и отрицателен характер, като движение и стремеж, като реализация във всевъзможни форми и т.н. Но това всичкото самият живот ли е или негови превъплъщения? Сам Учителя казва: "И тъй, общият център, през който минава животът, се намира навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво представлява същинският живот в центъра, това ние не знаем. Туй е велика тайна в природата." /18-1924-25/

       Тук се говори за общ център на целокупния живот на света. Става дума следователно за общия извор, общия изход на живота, за общия му създател, който можем да си представим като център на един кръг. Оттук на принципа на поляризацията, т.е. за двата силни аспекта на живота (положителен и отрицателен), животът се разсейва на принципа на инволюцията към периферията на света, където се реализира в многообразието на физическите форми, били те органични или неорганични. Но животът е импулс, който не стихва. Този импулс налага развитие, усъвършенствуване, или т.нар. еволюция. И тъй като животът е подчинен на единните закони на Битието, то следва, че изявата му трябва да пулсира, т.е. след фазата на инволюцията - към периферията, да следва фазата на еволюцията - към центъра, като се колапсира със своя център.

       Този ритъм на живота са долавяли почти всички древни и по-съвременни философи. X. Вайл счита, че: "Идеята за еволюцията играе съществена роля в митологията и в примитивните философски възгледи за света у човека. При индийците Брама е вечното, самосъществуващо същество, което се разгръща в единичните души. Същата роля има "еманацията" при неоплатонистите. Важна крачка към физическата еволюция направи Емпедокъл и Лукреций. Аристотел, Платон, Дескар създадоха специални форми и идеи за еволюцията. Кант е първият, който свързва еволюцията с научното познаване за произхода на планетите. Шелинг застъпва саморазвитието на природата чрез редица форми на ограничаване на нейната безкрайна продуктивност, а Хегел - вътрешен и вечен диалектически процес. Едва Буфон, Ламарк, Тревиранус и Гьоте се доближиха до модерното схващане за органичната еволюция." /169/

       "Дълбока тайна е все пак еволюцията на живота на земята" /169/ -заключава сам X. Вайл. А че животът е еднакъв за всички живи форми и че той само различно се приема и изразява от тях, говори и тази мисъл на X. Вайл: "По-важен, отколкото въпросът за предтеча на човека, е въпросът за дълбокото вътрешно сродство на всички живи същества (тук на земята - н.б.). Всичко е еднакво при човека, животните и растенията: клетъчният строеж, основният строеж на клетката и основният клетъчен процес; както обмяната на веществата, хромозонното раздвояване, клетъчният дележ и процесите на миозиса и оплодяването, които са основите на развъждането." /169/

       "Що е разнообразието? - пита П. Дънов. - Това са всички необходими форми, в които Битието, животът трябва да се прояви. Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безконични форми." /39-1919/

       Ще се запитаме кому е нужно това разнообразие на формите - живот? Учителя отговаря "Вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Божественото съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист - в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя дохожда на земята да учи вътрешния смисъл и на тоя живот - на индивидуалния живот, да придобие своя безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето със специални права и задължения." /30-1914/

       В тази задълбочена мисъл Учителя ни дава представа за пътя, който минава човешката душа. Началото й идва от Божественото съзнание, където тя е била в "дремещо състояние", т.е. тя е била част от едно Цяло и не е имала индивидуална проява. Пробуждането на душата, т.е. отделянето й от Цялото или по-точно индивидуализирането й дава възможност да осъзнае себе си, да изучи вътрешния смисъл на живота, да добие свой собствен безсмъртен живот и започне еволюцията си, за да стане отново гражданка на "Небето". Тази картина се препокрива изцяло с легендата за Адам и Ева. В Рая те двамата или отначало сам Адам е бил "извън времето и пространството", т.е. в съзерцанието на Божествения блист, без индивидуална изява. С появата на Ева двамата проявяват индивидуална изява, без да осмислят своето действие, което е причина да се индивидуализират напълно и слязат на земята. Тук вече започват самостоятелно да изучават смисъла на своя живот, като узнават, че безсмъртието им е само на "Небето".

       Тази картина се препокрива и с представата, че земният живот е периферията на един кръг, чийто център е Първоизточникът на света. На периферията има пълна изява на индивидуалността: в човека, в целия органичен свят - до гените на същия, в строежа на вселената и галактиките, в живота и строежа на микрочастиците - до електрона и неутриното и т.н.

       "Най-крайната единица, в която се съхраняват важните белези на живота, е генът и неговата способност за самораздвояване, чрез който процес се изгражда от наличното вещество, подобие на моделния ген." /169/ "И както казва Йордан: действителните регулаторни центрове на живота не са подчинени на макрофизикални причини, а лежат в зоната на микрофизикалната свобода." /169/

       Тази свобода се изразява в индивидуалното изучаване на качествата. Така е и със семената на растенията, на яйцеклетката при животните, а даже и в живота на отделните клетки в един сложен организъм.

       Индивидуалността на физическия свят се наблюдава даже при химическите елементи, когато пребивават или са били в съприкосновение с органичния свят. "Йордан отбелязва, че всички комплицирани молекули са различни стериохимично спрямо техните огледални образи." /169/

       Известно ни е, че днес химическата индустрия може да синтезирва повечето сложни органични молекули (например витамините), но все пак те не са идентични с естествените такива, макар и да са техни огледални образи. Стериохимичното изследване показва индивидуално пропускане на светлината, като едните поляризират същата в една посока, а другите в друга.

       X. Вайл заключава: "Изглежда, че процесът на еволюцията не работи по природната изява на възможните вариации (както твърди Дарвин), а повече той работи според определен закон, който ние още не познаваме.

       Този закон е започнал своите прояви с началото на живота и това върши по-нататък по определен план." /169/

       Не само това, носителят на Нобелова награда X. Вайл счита, че: "Дали е удържимо или, не схващането, че жизнената сила в органичното царство извършва разменни отношения с независимите индивидуални атомни процеси, то няма все пак съмнение, че навсякъде, където се появи и изяви мисълта и активната подтикваща сила на волята, особено в хората, онази жизнена сила се насочва нарастващо от един чисто духовен картинен свят." /169/

       Следователно трябва да считаме, че животът и неговите процеси се насочват от една жизнена сила, властвуваща над цялата биосфера на света. Че тази жизнена сила работи по "един чисто духовен картинен свят".

       Наличието на "огледални образи" на веществата се покрива с представата за поляризацията като принцип. физическият свят има свой "огледален образ" с по-висшите измерения на света, които йерархии наричаме духовния свят.

       П. Дънов казва: "Истинският живот започва с движение. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима духовна страна." /41-1930/

       "Небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. ... Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот." /40-1922/

       В раздела "Структурата на света" описахме обстойно поляризационния принцип. Констатирахме, че всичко в света и вселената има свой двойник: като се започне от най-простата микрочастица на материята и се стигне до самата вселена. Затова и силовите полета имат двойници с обратен знак. Следователно освен познатия ни физически свят - на трите измерения, трябва да има антисвят. Последният явно не се долавя от човешките сетива, но той трябва да е налице, тъй като над цялото Битие властвува този поляризационен принцип. А защо трябва да има поляризация? П. Дънов отговаря: "Красотата на живота стои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе как ще си обясним положението на Луцифер? Причината за падението на Луцифер, за вечни времена ще остане една от великите тайни. На всеки щастлив ангел в небето отговаря един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне един ангел от ада, моментално ще изчезне и този от небето. И обратното: ако изчезне ангел от небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг." /79-1927/

       Луцифер като най-висшата форма на злото в света следва да тълкуваме като двойник на по-висшата форма на доброто - Любовта. А това ще рече, че Луцифер е двойник на първоизточника на Любовта - Бога, но изявен в най-нисшите сфери на живота.

       "Светът, целият космос, е създаден да се прояви живота. Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който стои и по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Великия живот." /121-1929/

       "За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/

       "Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Той съществува извън всички форми на света. Хиляди и милиони са формите, в които досега се е проявил животът, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще." /124-1931/

       "Животът е условие, а не среда за проявление на човешкия дух." /81-1926/

       "Животът е най-голямото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина." /42-1928/

       "Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатство, което тя притежава и припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и той е не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живота у тия различни същества." /30-1914/

       "Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш как да живееш на земята, това трябва да знаеш - как да живееш и в духовния свят. Въпреки това хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят." /137-1933/

       "Каква е крайната цел на живота? -Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби." /141-1936/

       "Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия." /113-1930/

       "Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека." /44-1930/

       "Животът е най-високото интегрално стъпало, върхът му е човекът." /161/ "Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не живеем истински живот, но когато го изживяваме, ние живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато съществата достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма." /57-1923/

       Тази мисъл ни дава отговор на въпросите, които нарекохме дихание на вселената, инволюция и еволюция, сингуларност и експанзия, смяна на състоянията и измеренията, съществуването и зараждането на видовете живот във формите, разнообразието на света и т.н. И във всичките тези процеси съзираме смисъла на живота, т.е. проява на Божественото съвършенство, тъй като чрез живота всичко се усъвършенствува, поради което живота можем да наречем път на съвършенството.

1.4.3. Има ли край животът?

       Ще започнем този раздел с мисълта на Учителя П. Дънов, която всъщност преповтаряме: "За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/

       Тази мисъл като че ли ни дава отговор на въпроса: "Има ли край животът"?, т.е. след физическата смърт на тялото ние вече не живеем ли? П. Дънов отговаря, че само ограниченото човешко съзнание създава понятията нощ и ден, изгрев и залез, както и раждане и умиране. Той продължава: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живота и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недоразвитите същества." /104-1928/

       "В единството на цялото Битие съществува едно нарушение: светът на човека не е единен." /161 /

       Говорихме вече за принципа на поляризацията, която засяга всичко видимо и невидимо за човека. Живота разгледахме като единно силово поле, като дихание на Бога, като явление, което има фазовост, но не и край. Ритмичността в изявата на Първичното начало, която се изразява в инволюция и еволюция, предполага един безкраен и вечен процес. И все пак учените си задават въпроса: "Една от най-дълбоките тайни в природата е противоположността на мъртвото и живото." /169/

       Но съществува ли въобще нещо мъртво в природата и вселената? Ние видяхме, че самият атом има свой начин на живот. В него има постоянна обмяна на енергия - между съставките на ядрото му, както и между последното и електронната обвивка. Всичко в света има свой вид на "живот", свой начин на изява и съществуване. Тогава къде е смъртта, т.е. преставане на изявата? Говори се за вечния континуум във вселената, т.е. само-зараждането и трансмутирането на елементарните виртуални частици във вакуума на Дирак. В биосферата също така има постоянна смяна, но не и окончателно отмиране на формите. Нима когато какавидата се трансформира в пеперуда тя е мъртва? Една нова фаза в живота на това живо същество настъпва. Но не и смърт. Водата когато се изпари, тя изчезва ли? и т.н. Явно, че по принцип това, което виждаме като изчезване и поява е смяна на състоянието, преминаване от едно измерение в друго, просто трансмутиране на формите. Затова П. Дънов казва: "Какво всъщност е смъртта? - Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Раждаш се на земята, умираш за онзи свят. Смърт ли е това? - Промяна на състоянието. Значи човек едновременно умира и се ражда, т.е. умира за един свят, ражда се за друг. Всичко в живота се мени, нищо не е статично, неизменно. И духовният свят е организиран, мени се външно, но вътрешно съществените му черти са неизменни." /52-1919/

       "Ние разбираме: "раждане" и "умиране", това са само фази, ограничения в живота. Животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот това е една безкрайна окръжност, това е един спирал. Следователно, този спирал, гледан отгоре, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе от тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, но от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат по-високо и по-високо." /40-1922/

       Явно е, че от това как гледаме на живота, от каква гледна точка разглеждаме неговата същност, той ще ни се представи като затворен кръг, в който се въртим безкрайно, или в един спирал, който ни води към висините на Битието. Но така или иначе, животът е вечен и няма раждане и смърт в него.

       "Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви подтикнала да слезете на земята." /4-1922/

       "Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава и всичко в него става потенциално." /12-1924-25/ -"Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот - никъде другаде. Следователно, животът е само един, без никакви ограничения. Ако животът се прояви в материята, той не е целокупен живот, който ние разбираме." /54-1924/

       "Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към цялото, т.е. към Първата причина на нещата, а загубва отношението си към частите. И тъй под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на индивида към частите на Цялото, т.е. към Битието." /47-1931/

       Тази мисъл ни напомня, че ние произлизаме от Цялото, като се индивидуализираме, но запазвайки отношението си към Него. В края на краищата ние трябва да се върнем пак в Цялото, като губим връзката си с частите, които са многообразието на физическия свят. Затова П. Дънов казва, че нашето съществуване или живот е всъщност връзката ни или отношението ни към Цялото, т.е. Битието. "философията на живота се заключава в слизането и качването. Важно е човек да знае как да слиза и как да се качва." /32-1917/

       "При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разрежда, минава през планетите и се връща там, отгдето е дошел. Това наричат хората "смърт", а ние го наричаме "заминаване". /32-1917/

       "Красотата на живота стои във вътрешното разнообразие. В живота на земята разнообразието е външно, а вътре има голямо еднообразие. В живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътрешно - разнообразие. Ако влезете на небето, на пръв поглед ще видите навсякъде светлина и голямо еднообразие. Ако не сте подготвен за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямо вътрешно разнообразие между тях. Значи, ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще видите красотата и разнообразието на духовния свят. Всичко това е скрито в светлината на този свят." /78-1927/

       "Слизането", за което се говори тук, е всъщност ограничението на човешкия дух до външните възможности на физическото тяло. Това "сгъстяване" на вътрешните духовни възможности при "слизането" изгражда многообразието на физическите форми. Това е всъщност инволюцията. Външно формите в биосферата на света са многообразни, но при вътрешно еднообразие. Казахме вече, че в биосферата при наличието на външното многообразие формите по същество, вътрешно, са еднообразни: единен строеж на клетките, на физиологичните процеси, един и същ начин на размножаване, на хранене и т.н. Вътрешно - генетично, се таи голямо разнообразие, което отговаря на духовната същност на физическите форми. В математиката процесът на слизане се изразява в проектиране на формите от по-горно измерение в по-долно. В духовния свят материалното разнообразие липсва, защото тук изявата на съществата е предимно духовна, като качество на душата и духа, а те тук не се нуждаят от материалната изява. Както казва П. Дънов, контактът на съществата в духовния свят става предимно чрез мисълта, която вече разкрива духовното богатство на отделните същества.

       "И когато някой говори за смъртта, ние ще му кажем, че смъртта не е нищо друго освен сменяне на енергията в природата от едно състояние в друго." /40-1922/

       "Аз оспорвам смъртта. Смъртта подразбира ограничение на живота. Това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи; един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива." /40-1922/

       "Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя." /120-1929/

       С тези и други мисли Учителя П. Дънов ни разкрива до голяма степен философията на живота. В природата, казва той, нищо не изчезва, нищо не се губи. Този закон за запазване на енергията познават и учените. Всъщност няма "смърт" такава, каквато хората си представят. Има само смяна на състоянията. Това, което е създадено, това, което съществува, не може да изчезне от Битието. То ще съществува на земята като физическа форма, в духовния свят - като съдържание и в Божествения свят -като смисъл. Следователно на всички форми в природата трябва да гледаме като на проекции или състояния на форми от различните светове, от различните измерения, сфери и среди, за да схванем тяхното безсмъртие. Че в природата нищо ново не се създава, с това П. Дънов ни подсказва, че всичко в света е създадено още от началото на Битието и човекът не е в състояние да създава или твори нещо свое. Нещата само се преповтарят периодично, те се проектират ту в едно, ту в друго измерение, или другояче казано, ту в едно или ту в друго агрегатно състояние. За да се изяви нещо в дадена сфера на Битието, то трябва да се прояви в такова състояние, което да отговаря на условията на същата среда, същата сфера, на същото поле. Като прост пример нека си послужим с водата. При условията на ниски температури водата може да съществува само под формата на лед, което отговаря на тези условия. При средни температури в природата ледът не може да съществува и се видоизменя - сменя агрегатното си състояние, и се превръща във вода. При високи температури или крайно ниски атмосферни налягания течната вода се превръща в пара, т.е. разединени свободни молекули, които са подвижни в пространството. Но и в тези три вида състояния същността на водата, т.е. връзката между два водородни атома и един кислороден, се запазва.

       Следователно животът, изразен във формите на природата, е символ, който трябва да се разгадава. С такива символи ни говори навсякъде природата. Изисква се знание и опит, за да виждаме истинския лик на явленията, формите, законите и силите в природата. Айнщайн казва, че ние, хората, нищо ново не сме проектирали в природата. Ние само взаимстваме от природата, като гадаем по нейните символи. А П. Дънов твърди, че природата е една отворена книга, написана само със символи. Този, който разбира символиката на природата, може да чете от нея.

       Символичният език е използван от човечеството още от древността. Старите писания на учените, мъдрите и жреците са изпълнени със символика. По този начин те са запазили за вековете много тайни, без те да бъдат изопачени. Нужно е знание, за да се разчитат.

       "Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо когато изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите." /61-1922/

       "Библията е символична книга. Тя се тълкува по три начина: единият е материалистически, другият - духовен и третият - Божествен." /64-1924/

       "Учениците на Христа често Го питаха: Защо говориш на тия хора с притчи? Христос им отговаря: Аз им говоря с притчи, за да не разбират думите ми, та след време да ги изопачат. Аз не мога да дам оръжието си в ръцете на един невежа, който утре ще го обърне срещу мене." /87-1927/

       Защо цитираме тези намеци? Имаме достатъчно основание да считаме, че човечеството не е дорасло онова интелектуално и духовно развитие, за да разбере и оцени правилно същността на живота. За мнозинството все още съществува "смъртта" и "раждането" - символи, които всяват страх, респект и задръжки в развилнялото се човечество. Днес повечето от проявите на хората рушат изявените форми на живота, вместо да ги ползват за свое добро. Защото човечеството, както казва П. Дънов, се стреми да се откъсне от връзките си с Първоизточника на живота и да си създаде "свой собствен начин на живот". Този стремеж обаче създава цялото разнообразие от нещастия и страдания, които то така често преживява. Тази е причината да чуваме, че се предвещава край на живота на земята. Но това не са предвижданията за колапса на света, който ще пресъздаде нова вселена.

       За тези периодични ритми в живота на вселената намеква и П. Дънов. "Е тогава как ще изтълкувате думите: "Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят." Ще видите, че това е действително вярно. Съвременните учени хора правят своите изчисления и казват, че в развитието си слънчевата система ще извърши един цикъл от 25 000 години. Всякога при такава промяна в слънчевата система стават и външни промени. И сега учените казват, че месечината ще се разруши (ако намали разстоянието си до Земята - н.б.) и всичкият този прах от месечината ще падне на Земята." /71-1923/

       Тези периодични цикли в живота на вселената нарекохме "диханието на света". Учените предвиждат колапси-рането и експанзията на вселената като неин начин на живот, което не значи, че животът като принцип в света ще изчезне. Той само може да се трансформира в ново състояние.

       Самото човечество със своята индустриализация грози живота на Земята. Повишаването на въгледвуокиса в атмосферата може да предизвика парников ефект, при който температурата да достигне тази на Венера - 420°. Предвижда се, от друга страна, след 25 000 години да настъпи следващият ледников период. Причина за това ще бъде промяна в наклона на земната ос.

       Слънцето, изчисляват учените, от своето съществуване до днес е превърнало 50% от водородното си съдържание в хелий. При това ядрото на Слънцето се свива. След нови 5 милиарда години почти цялото ядро ще съдържа хелий. С това слънчевата повърхност се разширява. То ще се превърне в червен гигант с температура 100 милиона градуса и 1000 пъти по-силна яркост на светлината. Повърхността му ще погълне планетите Меркурий, Венера, Земята и Луната.

       Разбира се, тези периодични цикли, които се предвиждат преди всичко за нашата слънчева система, не засягат другите системи на нашата галактика - Млечния път. Всяка планетарна система има свой начин на ритмичен живот. Така че животът като изява на Земята може да се пренесе или вече съществува на друга планета в нашата галактика, тъй като животът е вечен и неизменен, той е изява на Всевишния творец на света.