2.2. Науката в природата

[Ани]

2.2. Науката в природата

       През двадесетия век математиката и физиката си извоюваха първостепенно място. Едва ли в друг век, в друг период от живота на човечеството тези две научни дисциплини са играли такава решаваща роля. Те са във всекидневието на хората, като същевременно разширяват умствения кръгозор. Може да се каже, че тези две науки са причина за големия културен и икономически прогрес.

       Учителя П. Дънов казва: "Математиката не може да се разбере, тя трябва да се живее. Както животът се развива и променя, така се мени и математиката. Висшата математика подразбира отношения между резултати. В математиката вземат участие времето и пространството, количеството на веществото, както и математическите и геометрическите отношения между едно съзнание и друго, между един и друг ум, между едно и друго сърце." /49-1933/

       С тази мисъл Учителя П. Дънов изяснява факта защо той отдава извънредно голямо значение на тази научна дисциплина. Във всичките си беседи той използва математически изводи - било от науката за числата, или от науката за обемните отношения - геометрията, да онагледи свои виждания и да ги направи достъпни за нас.

       Математиката днес е езикът на извънземните сфери. Тя може да изрази това, което не се регистрира от петте сетива. Тя може да предскаже съществуването на закони и явления в природата, които долавяме само интуитивно; може да насочи мисълта ни към светове, които не сме предполагали, че съществуват. С това математиката стана шестото чувство за човека. "Мисълта за това, че в основата на нещата лежат някакви прости математически съотношения, здраво е пуснала корени на нашата планета и често се е появявала в гениални глави, преминавайки през хилядолетия и континенти." /196/

       А Галилей твърди, че "Истинската книга на философията е книгата на природата, която стои винаги отворена пред нашите очи, но тя е написана с други букви: буквите са триъгълници, квадрати, кръгове, топки, конуси, пирамиди и други геометрични фигури..." /169/

       Математиката и физиката станаха основа на една нова съвременна философия. Другояче казано, тези две научни дисциплини се превърнаха във философия. Висшата математика и физика боравят с понятия, които трябва да се тълкуват и символично сравняват. Тези науки ни въведоха в света на четвъртото и петото измерение. С това ние се пренасяме в света на абстрактното, интуитивното, нематериалното. Затова Учителя П. Дънов твърди, че "Отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се превеждат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент - точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. За тях правата е извън техния свят. Според тях точката е единицата, с която се измерва светът. Те разглеждат точката като безкрайна единица, т. е. ¹/_n." /3-1922-23/ От друга страна, "Ако точката придобие импулси, започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение. Всяко безпространствено нещо при движението си образува нещо пространствено. Пространството е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение - дължина. Тъй щото правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки. Сегашният живот на човека не е нищо друго освен резултат на действията на Духа." /117-1929/

       Ето П. Дънов ни показва как, като ползваме математическите изводи, можем по аналогия да се доберем до понятия и заключения, които на пръв поглед са напълно абстрактни. Точката е нещо абстрактно, но във фаза на движение изгражда линията. Затова П. Дънов казва, че безпространственото, като получи импулс, изгражда пространствени форми. Така че напълно можем да се присъединим към становището на П. Дънов, че животът на човека тук на земята е резултат от действието на Духа. Следователно всяко действие и явление в природата има свое духовно съдържание. Ние трябва само да умеем да го тълкуваме. Същото е и с постиженията на науката. Тя има свое духовно отражение и ние трябва да се свързваме с него.

       "Ако четеш Библията, без да се свържеш с този жив свят, тя остава без значение. Същото може да се каже и за числата и формулите в математиката. Ако ги изучавате само, без да се свържете с тях като с живи светове, за вас математиката е наука без значение и смисъл." /113-1930/

       Математиката, разгледана от философска гледна точка, най-добре е представена от Херман Вайл - носител на Нобелова награда, в книгата "философия на математиката и природознанието." /169/

       Авторът счита, че чистата математика по модерните схващания е общо хипотетично-дедуктивно учение за отношенията; то развива теорията за логическите неизвестни форми, без да се обвързва с една или друга възможна интерпретация... В геометричната фигура, а по-късно и в математическата формула математиката се освободи от словото и... като че ли математиката в днешно време е по-продуктивна и дееспособна в областта на духовния свят, отколкото музиката или даже отколкото модерните езици. /169/

       В този смисъл Учителя П. Дънов възлага на възможността на съвременната наука да ни разкрие неща, които не са доловими за нашите сетива. И той казва: Много научни заключения могат да бъдат неверни благодарение на несъвършенството на нашите сетива. Ето защо задачата на науката е да се освободи от чуждите влияния, да проникне все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна оценка за тях." /45-1931/

       Това пожелание на Учителя днес е сбъднато, тъй като съвременната наука борави и разяснява явления, състояния, представи и форми, които убягват на сетивата ни, но са реални и действителни. Затова X. Вайл казва: "Навярно математизирането е като музицирането, една творческа дейност на човека, чиито продукти са обусловени не само формално, но и по съдържание." /169/