3. Човекът. 3.1. Същност на човека

[Ани]

3. Човекът

       "Човекът е най-сложната

математическа формула в света."

/3-1922-23/

"Човекът е последната и завършена

форма на физическия свят, но и той не

е последната форма на природата."

/25-1928-29/

       "Някой иска да разбере, какво

представлява като човек-Его... Никой

досега не е отговорил на този въпрос.

Човек трябва да знае, че цялата слънчева

система даже не може да го побере,"

       /23-1926-27/

3.1. Същност на човека

       За човека какво ли още може да се каже? Ние считаме, че знаем, че сме най-висшето представителство на животинското царство на Земята, че надвишаваме по интелект всички живи форми, че сме "съвършени" и че можем всичко, че светът като че ли е сътворен за нас и можем да си позволяваме какаото поискаме, и т. н., и т. н.

       Но дали е така? Защо тогава не можем да се освободим от страданията, които непрестанно ни съпътствуват, защо нещастията ни сполетяват и "вървят" по петите ни? Защо много от нашите прояви са далеч под нивото на проявите на животните, а даже и по-ниско от тях? Защо тези парадокси: "съвършени", а с прояви на най-ниско паднали същества?

       Явно, че още не знаем същественото за нашата човешка същност, не се познаваме, а най-малко владеем проявите си, за да кажем, че сме най-съвършеното творение на природата. Учителя П. Дънов счита, че човек е най-сложната математическа формула в света, както и последната и завършена форма на физическия свят. В това си състояние обаче човекът все пак далеч не е последната форма на природата, макар че цялата слънчева система не може да го побере. Явно, че пред нас стои още сложен и дълъг път на развитие, тъй като далеч не сме постигнали това, което трябва да бъдем.

       И тук Учителя ни подсеща, че "Аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се реши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето Битие." /7-1923-24/

       Учителя подсказва, че ако човек е завършена по еволюция физическа форма, то нему предстои още духовна еволюция, която се включва в цялото Битие. Защото Той продължава: "И Човекът не е реално същество. И той е отражение на нещо по-високо от него. Не само това, но човекът е отражение на две същества още. Значи той живее едновременно в три свята." /3-1922-23/ "Много философи разискват въпроса защо е дошъл човек на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на земята. Докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животното. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобие знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие." /22-1926-27/

       "Веднъж дошъл на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на ма-термалното и духовното, вследствие на което ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният без материалния няма смисъл. Нито дух без материя може да съществува /н. б. - на земята/, нито материя без дух. Човек трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония. Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича материалното, нито духовния живот." /21-1925-26/

       От горните мисли следва, че човек тук, на земята, е преходна фаза между материалния и духовния свят. На еволюционната стълбица във физическия живот той стои на най-високото място, но същевременно прави връзка с духовния свят, където е обаче в самото начало. Връзката с духовния свят се осъществява чрез ума, сърцето и волята. От това следва, че изцяло от човека зависи към кой свят се стреми. Защото: "Човек е колективно същество, свързан със същества от по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже." /23-1926-27/

       "Кое е вътрешното съдържание на човека? - Неговата душа, т. е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности." /32-1917/ "Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е. духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени - които имат отношение към мозъка, т. е. мисълта. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духовните му възприятия ще бъдат правилни." /59-1921/ "Човек е един акумулатор или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представям човека на земята като една от най-сложните формули." /66-1925/ "Цялото човечество се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество. Всеки съдържа в себе си и Айнщайн, и Дарвин, и Кант. Всички хора живеят във вас. Една ябълчна семка съдържа в себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло." /77-1926/ "Един народ или цялото човечество в своите размери, това е космическият човек, развит в своята цялост. Малкият орех - плодът е равен на големия орех - дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото." /63-1922/

       Ние разсъждавахме вече върху становището на биолозите, че всяка клетка, всеки плод от дадена жива форма съдържа заложена в себе си информация за устройството, структурата, биологическите особености на целия организъм. При по-нисшите живи форми е възможно от една клетка, от един орган или от част на цялата форма да се възстанови първичният вид или загубената част от тялото на формата. Тази способност за възстановяване на цялото от една негова част учените наричат ентелехия. От друга страна, всяка завършена жива форма на земята съдържа информация и характеристика за цялото родово състояние. Затова може да се каже, че човекът съдържа в себе си информация за целия еволюционен цикъл на живота, т. е. за развитието на всички органични форми. Затова много философи наричат човека още микрокосмос, т. е. форма, съдържаща живота на земята и отразяваща в себе си вселенните сили.

       Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своите близки. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят е като духовен; в Божествения - като божествен. Значи човек е трояко същество." /44-1930/ "Човек е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало". /72-1925/ Тук Учителя намеква за прераждането като принцип във вечната еволюционна стълба на съществата. В един живот, казва той, човек не може да изправи погрешките си и да постигне съвършенството си. Затова той много пъти се "качва и връща", докато осъзнае напълно своето същество и отстрани недостатъците си. "В човека има три живота, три течения, които протичат едновременно през него. Едното минава през стомаха - то е физическият живот. Другото - през дробовете, а третото - през мозъка. Ето защо наблюдавайте какви състояния ви обхващат." /73-1926/ "Човек не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна скорост, че едновременно може да бъде навсякъде - може да проникне през всички светове." /64-1924/

       Съгласно горните мисли трябва да заключим, че човек е излязъл от Бога като душа, като идея и мисъл на Същия и притежава качества на съществата от този висш свят. Явявайки се на земята, човек има вече и материална компонента. Като идея, мисъл или проява на Бога човек е миниатюрно явление в Битието. Затова може да има качества на силовите полета на света. Той е силов възел от жизното поле на изявилия се Бог. Придвижването на човека в отделните светове: физически, духовен и Божествен, трябва да приемем като смяна на състоянията му. Тази трансмутация, наблюдавана от нас в сферата на физическия свят, а именно в средата на силовите полета, става с бързината на светлината. Затова човек може по принцип да бъде навсякъде и всякога, когато пожелае. Това всъщност ни демонстрира мисълта. Затова Учителя потвърждава, че: "Човешкият живот започва с мисълта. Това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа." /2-1922/ "Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас не е още роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата." /6-1923-24/ "Докато е в тялото си, човек зрее и организирва силите си. Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето си. Ето защо физическото тяло е обвивка, т.е. посредник, през който минават соковете от вън на вътре, т.е. от външния физически свят към духовния." /32-1927/ Тук сърцето олицетворява чувствата на човека, които той изпитва през време на физическия свят. Тези чувства се изграждат от резонаторните възприятия, които ние приемаме от външния окръжаващ ни свят.

       "Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях." /54-1924/

       Както ще видим по-късно, душата ни се представя от Учителя П. Дънов, като силово поле - посредник между духа на човека и физическото поле на живота. Затова душата е необятна, тя трябва да обхване целия физически свят. В човека душата е като силов възел на тази всеобхватност на първичната душа - излязла от Бога. И Учителя продължава: "Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството. Душата излиза из абсолютното Битие, дето е била щастлива. Бог заставил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му." /57-1923/

       "Излизането на децата от дома на Бога" всъщност е процесът на индивидуалния живот на човешката душа. Само чрез индивидуализацията човешката душа може да се всели на физическия свят. Процесът на "въплътяването" на душата отговаря на процеса на инволюцията на света, т. е. на процеса на "самоограничение-то на Бога", за да се изяви в цялото многообразие на физическия свят. Затова "Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци." /89-1927/

       "Животът на човека представлява възел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето. Един велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от първичните му условия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение човешката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят." /89-1927/ "Според нас нито раждането е начало на живота, нито смъртта - край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности на човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения." /117-1929/ "Това, което виждаме и наричаме човешко тяло, представлява само скеля на бъдещото тяло - на бъдещото здание. Човек едва сега е започнал да съгражда своето тяло. Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Това не се отнася до сегашния човек. Сегашният човек не е създаден от Бога. Историята за създаването на Адама, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек душа и той придобил по-високо съзнание. До това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето." /119-1930/ Обаче грешката на човека се състои в това, че: "Човек, като е придобил живота от Бога, казал: аз мога да живея и без Бога. Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. Обаче човек, ако достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее. Човекът е част от цялото. Следователно човек може да се развива и съществува само в цялото. Той сам не е цяла единица." /13-1924-25/

       Въпросът за цялото и частта разгледахме неколкократно, като дадохме за пример организма на човека. Неговите части и клетки не могат да съществуват извън цялото - тялото, но в обсега на последното те се развиват и специализирват.

       "За да имаме правилно разбиране за човека и да не се самозаблуждава-ме, трябва да имаме три идеи предвид. Обект на физическия живот е тялото; то е видимото, за което сега се грижим. Без тялото човек не може да живее на физическия свят. Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на земята, без физически живот, това е несъвместимо. Както несъвместимо е да живееш физическия живот без тяло, така също невъзможно е да живееш духовен живот без физически. Обект на духовния живот е душата. Значи обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта. Обект на Божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът от гледище на физическия свят е невидим, но от гледище на Божествения свят той е тъй обикновен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Онзи, който не е разбрал смисъла на физическия живот, той не може да разбере и смисъла на духовния живот. Човек трябва да разбере физическия живот основно: и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически, и психологически. Като казвам, че човек трябва да разбере физическия живот, аз подразбирам, че той трябва да владее всички негови елементи." /81-1926/

       "Човек трябва да вярва в Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия живот. Човек трябва да вярва в ангелите, за-щото те са дробовете на неговия живот. Човек трябва да вярва в хората, защото те са неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисъл. То ще послужи за основа на бъдещата философия." /88-1927/ "Бъдещите хора ще се радват на тази философия, ще се възпитават в нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Казвате: Как да приемем това? - То е превръщане на енергията от едно състояние в друго. За това превръщане на енергията говорят и съвременните учени. От превръщането на енергията от едно състояние в друго и ние ще се ползваме, като трансформираме енергиите в нашия организъм." /88-1927/

       Цялото учение на Учителя П. Дънов е една философия за живота, за която той тук намеква. А че тази философия ще бъде основа на знанието на бъдещия човек и че последният с това разбиране и знание ще заминава за другия свят, говори обстоятелството, че тази философия обхваща всички аспекти на живота - в цялостния му цикъл на развитие. В заключение за същността на човека Учителя казва: "Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Като казвам, че човек ще се яви колективно при Бога, имам предвид всичко онова, което е вложено още от началото в него и което не гние, не се разлага. Човек е създаден от две вещества: твърдо - пръст, и меко - дух, дихание." /22-1926-27/

       "Физическият живот на човека е неговият външен живот, който се различава с външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Същността на живота се крие в духовния живот, де-то цари външно еднообразие, а вътрешно разнообразие." /25-1928-29/ "Сам човек е копие, а не оригинал.

       Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал." /44-1930/

       Тук вече Учителя П. Дънов намеква за произхода на човека като същност. Този въпрос ще разгледаме по-подробно в следващата глава.