5. Кратка биография и характеристика на П. Дънов

[Ани]

5. Кратка биография и характеристика на П. Дънов

       Учителя П. Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (Петровден) в село Николаевка, Варненско, в щастливото семейство на Константин Дъновски и съпругата му Добра. Още преди да постъпи ученик, майката почива и бащата остава с три деца. Най-голямото е Мария, второто Иван, а Петър е най-малкото дете на семейството. Мария е трябвало да поеме грижите за домакинството и към най-малкия си брат.

       Основното си образование завършва в селото, а след това се записва като ученик в Американското научно богословско училище гр. Свищов, което завършва на 24 декември 1887 г. За да продължи висшето си образование в Америка, наложило се е да учителства в с. Хотанца, Русенско, и набере средства за път. (243)

       През месец август 1888 г. П. Дънов отпътува за Америка, където в гр. Медисън, щата Ню Джърси, посещава едногодишен семинар по теология. На 15 октомври 1890 г. получава атестат за завършен семинар и се прехвърля в 1891 г. в Бостън, където се записва като редовен студент във факултета по теология. На 7 юни 1893 г. се дипломира за успешно завършване на висшето си образование по теология, с диплом, подписан от президента на Университета Уйлям Уо-рън и декана Хенри Шелдън. П. Дънов остава още една година в Бостън, където във факултета по медицина посещава едногодишен курс по обща медицина (подготовка за мисионери), който завършва успешно на 3 февруари 1894 г.

       През 1895 г. Учителя П. Дънов се връща в България с твърдото намерение да отдаде всичките си физически и духовни сили за подпомагане на човечеството в опознаването на Бога и следването съветите на Всевишния. Следващата година, 1896, П. Дънов отпечатва своя първи печатен труд „Науката и възпитанието" в който излага, като утвърден философ, мислител и духовен ръководител своето виждане и философско схващане за живота, природата, човека, света и Бога. (243) В първите си години — в течение на 12 години, той обикаля страната и държи просветни сказки, като същевременно изследва антропологично българския тип човек. Набира съществени данни в тази насока и ги известява последователно в своите беседи впоследствие.

       На 15 февруари 1900 г. П. Дънов получава „посвещение, диктувано от Висш Дух на Господа,,. В него се казва, че „Този Дух му е на помощ и че трябва да следва напътствията му и приеме Словото му..." На 6 април 1900 г. Учителя П. Дънов свиква първата среща със съмишлениците си във Варна. Тук са едни от първите: Д-р Миркович от гр. Сливен и Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. С тази среща всъщност П. Дънов поставя основата на духовното общество „Бяло Братство“, като казва между другото: „Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години.“ „Искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат.“

       В следващите 15 години П. Дънов провежда редовно годишните си срещи със съмишлениците си, в началото във Варна, а впоследствие във В. Търново. На 15 август 1912 г. във В. Търново отпечатва своя труд „Завета на цветните лъчи на светлината,,. В този труд са вписани слова от Светото писание, които според П. Дънов са автентични със Словото на Господа. Цитираните стихове от Библията са групирани по съдържание така, че да отговарят на съответните цветни лъчи на светлината. (243)

       От 1904 г. П. Дънов се установява на постоянно местоживеене в София, първо на квартира в Димитър Голов и по-късно на улица „Опълченска “66. От 1925-26 г. живее вече в квартал „Изгрева,,, в която местност се изгражда братското селище на обществото. Сега тази местност е застроена от дипломатически представителства, особено това на Русия.

       През 1921-22 г. П. Дънов обявява официално откриването на Младежкия окултен клас, както и този на Общия окултен клас. Беседите си държи в отделни салони или квартири, по-късно в салона, построен в братското селище на „Изгрева,,. От 1929-30 г. Учителя П. Дънов започва организирането на първите екскурзии и палатъчни лагери в местността „7-те рилски езера“ в планината Рила. По традиция връх Мусалла се възкачва колективно по време на двете годишни равноденствия — 22 март и 22 септември. Планината Рила П. Дънов счита за духовен център на земята, каквито са планината Хималаите и Алпите. Местността „Скакавците“ на Рила планина се смята за „Светилището“ на тази планина.

       След почти 45 годишна активна духовна дейност, извършена със себеотрицание и любов към човека, П. Дънов напуща физическия си живот на 27 декември 1944 г. Тленните му физически останки са положени също така в приятна и красива градинка в същата местност — квартал „Изгрева,,.

       Можем ли накратко да дадем характеристика за личността на П. Дънов? Едва ли, защото това е една изключителна личност, каквато рядко се среща и изявява на земята. За улеснение ще си послужим с характеристиката, която дават негови последователи и близки сподвижници. Така Димитър Кочов казва: „Дух с проникновен поглед, отправен преди всичко и след всичко към Първопричината, Върховното в живота на човека, на човечеството, на природата, Битието и към всичко, в което „живеем, движим се и съществуваме,,. И не само това, философ, учен, мистик, мъдрец или с всичките тези назован, Той е въпрос на предпочитание и вкус към един или друг термин. Идеологът е учен, философ, теолог и поет едновременно. Без наука и философия той няма здрави надеждни основи. С теологията, мистицизма и ирационалното се съоръжава с огън и плам; с вяра и вдъхваща надежда. Като поет рисува страстно привлекателните панорами на своите видения — богатство и бреме на странния му дух. Този е, струва ни се, най-сродният на П. Дънов духовен натурел.“ А Ал. Томов (238) мисли, че: „П. Дънов е съвършено чужд на илюзията, на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната“ дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той знае, че „последно,,, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване до истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса и че важно е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се“ чиста душа, способна да живее в хармония с тях.

       Ето защо задачата на П. Дънов е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Не книжни теории и „системи“ се стреми той да създава, а да учи с личен пример, напътвания и пояснения как да се усвои „най-великото изкуство“ — изкуството на разумния живот, който носи възрастване на сили, здраве и жизнерадост, пробуждане и усъвършенствуване на способностите; който е непрекъснато растене, непрекъсната младост и който води към истинска социална хармония и висша красота. Той създава и култивира една духовна среда, годна да възприеме новото и да го осъществи, едно окултно движение, насочено към реализирането на тоя по-висш разумен живот, предимно по пътя на вътрешното усъвършенстване и превъзпитание на личността. Да пробуди в душите стремежа към възвишеното и прекрасното, да даде мощен тласък към самоусъвършенстване, към упорна работа над себе, си към свръхусилия; да помогне освобождаването на личността от всички ония привични вярвания, мнения, предразсъдъци, навици, които спъват развитието й; да спомогне за изграждането на съзнанието на новия човек; да подпомогне формирането у него на един устойчив и мощен характер — това е грижата и работата на П. Дънов по отношение на неговите ученици — работа трудна, изискваща време, за да се развие и даде резултати, и при това работа, която може да бъде по силите само на човек с импонираща духовна мощ и извънредни дарования.“ (238)

       „Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското Християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това допълва го с онова, което Исус „би казал сега,,. (238)

       „Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само вяра и са се възприемали като несъмнена жива действителност.“ (238)

       „Като се има всичко това предвид, трябва да се каже, че постигнатото вече от П. Дънов не е незначително. Неговите успехи се дължат преди всичко на неговата духовно издигната личност, на извънредните му морални и интелектуални дарования и на силното непосредствено влияние, което той упражнява върху своите последователи... Той никого не цитира, освен Евангелието. Винаги говори с увереността на човек, който е опитал и напълно е сигурен в това, което твърди. В своите беседи той не влага никакъв изкуствен патос, но обикновено в тях се чувства топлината на вдъхновената мисъл и вдъхновеното чувство, избликащи из чистите дълбочини на една велика душа, и затова той притежава във висша степен способността да раздвижва най-нежните душевни струни и да завладява сърцата.“ (238)

       Ако трябва да се каже нещо за естеството на словото на П. Дънов, то безусловно словото му притежава някои особености, които не всички възприемат правилно или могат да изтълкуват правилно. Например Той никога не дава завършен повдигнатия от него проблем. Той не иска да се натрапва с догматични норми. Той оставя мисълта на слушателите си свободна, сама тя да довърши подсказаното, като чрез личния си разсъдък слушателят да възприеме казаното и всади в себе си и в съзнанието си като трайно знание. П. Дънов прави аналогия с природата, която крие своите тайни и закони и ги дава само на онзи, който съумее да ги разкрие и разгадае. Следствие на тази особеност в подхода си засегнатите от П. Дънов проблеми и истини не са изложени някак си стройно и схематично. Той счита, че за да се възприеме една истина, слушателят трябва да е подготвен за нея. Така е и при разкриване на законите и тайните на природата. Само тези, които чрез упорита работа са се доближили и подготвили за проблема, който проучват, могат да го схванат и разкрият. А това изисква тренировка на мисълта и съзнанието, което в повечето случаи липсва на аудиторията. Поради това П. Дънов дава и разглежда проблемите, които иска да разясни, някак си откъслечно, загадъчно, проблематично, или ги описва чрез аналогии, примери и изживявания, взети от живота на хората. Тази разнообразност в строежа на словото на П. Дънов задържа обаче вниманието на слушателите, които не се измарят да го слушат.

       И ние, за да запазим характерната особеност на словото и беседите на П. Дънов, не пристъпихме към систематизация на цитираните мисли, макар че са подбрани по общи проблеми и въпроси. Оставихме застъпените проблеми в течение на толкова години да се разясняват и развиват през годините на държаните беседи. Ако се следи даден проблем, повдиган през целия период на духовната дейност на П. Дънов, се вижда хронологичното му съзряване, неговото допълване с нови образи и явления, все по-дълбокото му обосноваване и представяне във форма, близка до съзнанието на слушателя. Друга особено характерна страна на словото на П. Дънов е неговата символичност. Той използва образи и идеи от природата, за да изрази някои свои виждания за живота, света и Бога. Същевременно, за да осъвремени Христовото учение и представата за Първопричината на света — Бога, взема най-последните открития в областта на физиката, математиката, биологията, астрономията и други науки и ги разтълкува от философска гледна точка. Затова ние не си позволихме да анализираме основно или научно да обосновем принципите, застъпени от П. Дънов. Не искаме да натрапваме на читателя наши виждания и схващания, тъй като всеки един има свой мироглед и нагласа за възприемане на истината. Нашите аналитични и обяснителни разсъждения, подкрепяни от становището на съвременната наука, имат за цел да изяснят само някои на пръв поглед крайно неясни мисли или трудни за тълкуване виждания. Същевременно искаме с наша помощ читателят да си изгради по-пълен и точен образ за личността на Учителя П. Дънов, за неговата духовна висота, за неговата духовна мощ и философска сила.