2.2. Тялото като отражение и на макрокосмоса

[Ани]

2.2. Тялото като отражение и на макрокосмоса

       „И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, а трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос.“

Учителя.

       Казахме вече, че като цяло тялото е крайното еволюционно стъпало в средата на биосферата на земята. То е продукт както на идеята и творчеството на духа и душата, така и на единството и универсалността на законите в живата природа. От това следва, че всички негови части, форми, органи и системи отговарят и на дадени природни сили. Животът и неотложната връзка на тялото с природните закони и сили са неоспорими и трябва да се имат предвид при изучаването и поддържането му. Затова Дънов казва: „Ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа — човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.“ [38] „Като ученици вие трябва да гледате на тялото си като на нещо свещено. Като пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представлява част от великия космос. Следователно чрез него той има отношение към Космоса. Всяка дисхармония, причинена някъде в тялото му, внася дисхармония и в космоса.“ [45]

       „За традиционното източно лекуване е характерен системният подход към живия организъм, като единно цяло (микрокосмос), намиращо се в хармония, в тясна взаимна връзка с окръжаващата го природа.“ [269]

       Тази космополитна представа за тялото можем да сравним с организма като цяло. Той е съставен от милиарди единични клетки и отделни клетъчни системи. Те са свързани помежду си и са като част от едно единно цяло — тялото. Всяка дисхармония в него се отразява на отделни клетки, както и всяка дисхармония в клетките се отразява на цялото тяло. Такава жизнена взаимовръзка между цялото и частите наблюдаваме и между нашето тяло и макрокосмоса.

       „Физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в природата. През нея минават двата вида природни сили: положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателен магнетизъм.“ [1] „Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благоприятно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху него.“ [3]

       Но и човекът, колкото и да е малък, в сравнение с великата природа, влияе на околната среда. “Аз съм правил ред опити и наблюдения и дойдох до заключение, че най-малката неправилност в човека произвежда промяна в природата. Това става в малък периметър, където е даденият човек. Щом измениш чувствата си и проявиш любов, и небето се прояснява.“ [154] Тази връзка човек-природа най-осезаемо се наблюдава в планината. Положителните чувства и настроения на туристите могат да задържат отрицателните промени на времето, докато хората се подслонят на сигурно място. Тази взаимовръзка не може да не съществува, щом космосът е едно единно организирано и хармонично цяло.

       „Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космически човек“. В това понятие се включва цялата вселена. Космическият човек представлява Божественият организъм, на който ние сме удове. Голям, необятен е космическият човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена.“ [155]

       За да илюстрираме тази мисъл на Дънов, нека направим едно сравнение. Всяка клетка в нашия организъм не може да има представа за целостта, единството и хармонията, които съществуват в тялото. Тя осъзнава само непосредственото съседство на другите клетки и придобива представата за нещо неопределено и разхвърляно, без да вижда организираността и закономерността на подреденото цяло. Така и ние разглеждаме вселената. Но през последните години физици и астрономи виждат в нея едно единно цяло, обединено от универсалните качества, свойства и закони на вселенния вакуум. „Значи всеки човек на земята не представлява някакъв завършен образ, а само едно малко отражение на големия човек. Астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон.“ [12] „Всички елементи на външния свят, от външната природа, са свързани с вашето тяло и с вашия ум, вследствие на което всички промени, които стават с вас, неразположения на вашия дух, зависят от промените в природата.“ [30] „Съвременните астролози казват, че човек се намира в общение с цялата вселена, т.е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си. Сърцето, мозъкът, очите, ушите, носът, устата като удове, през които минават сили, съответстват на известни същества в пространството.“ [30]

       В подкрепа на тези мисли на Дънов ще цитираме някои учени. Проф. Де Рудер в своята книга „Метеоропатология“ [280], като и Лаковски в книгата си „Тайната на живота“ [279], описват непосредственото влияние на метеорологичните промени, годишните цикли, слънчевите петна и други природни сили върху здравословното състояние на организма ни. Лаковски наблюдава отражението на космическото лъчение върху растения, като чрез осцилаторни кръгове концентрира влиянието им в дадена област на растението. Обаче според други автори действието на така наречените атмосферни колебания не трябва да се разглеждат като първични болестни причинители, а като отключващи фактори при организъм, който вече е предразположен към заболяване.

       „Един слънчев ден води до увеличаване резорбцията на фосфора в червата — покачване на фосфорното ниво в кръвта или реактивна хипокалцемия, а с това до покачване възбудимостта на периферната нервна система.“ [280] „Предразположението към простудни заболявания се дължи според Хилдебранд на промените в атмосферното електричество, както и на колебанията на земния магнетизъм.“ [280] „Шрьодер намира, че действието на атмосферното електричество влияе на пропускливостта на алвеоларните стени на белия дроб и оттук — на изхвърлянето на въглеродния двуокис и на приемането на кислорода.“ [280] „Бетман от своя страна констатира промени в капилярната картина на устната лигавица в зависимост от атмосферните процеси.“ [280] „При въздействието на промените в силовите пълнежи (електричество и магнетизъм) на природата върху болестните огнища на тялото народът противодейства с употребата на котешка кожа, вълнени платове, копринени платове или метални (медни, сребърни или златни) гривни, поставени около болестните огнища.“ [280]

       Въпреки всичко непосредственият контрол над организма ни принадлежи и ние не трябва да оставяме външните условия да ни ръководят. „Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко от природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея.“ [42]

       Да разгледаме някои подробности от прякото влияние на природните сили върху физиологията на организма.

       „Нека вземем само промяната ден и нощ, която дълбоко повлиява функциите на организма у човека. Да вземем само дневния ритъм на телесната температура. Доскоро беше под съмнение дали този ритъм е обусловен вътрешно, или външно, обаче след като Осборн и Гибсон направиха измервания през време на дълго морско пътуване, се установи, че телесната температура се пригажда винаги към местното време, че промяната й се диктува от космически подбуди. Същото следва и от изследванията на Де Ръдер при кърмачетата.“ (К. Фридерхс [274])

       „Организмът е толкова тясно свързан с природата, с нейните климатични ритми, че при животните редица физиологични състояния са изцяло зависими от тях. Приспособяването към околната среда осигурява и еволюцията на животните. Различава се космическо и биологическо време. Естествената периодичност на биологическия часовник у животните (бодърстване и сън) е синхронизирана с периодичността на външния ритъм, който играе ролята на еталон. На основата на тези изследвания се ражда науката хронобиология. Сексуалната зависимост при животните е изцяло свързана с климатичните ритми. Удължаващите и скъсяващите се фотопериоди през годината играят основна роля в организацията на поведението и функциите на животните.“ [253]

       Но организмът реагира не само на макропромените в околната среда, но и на микроелементите, които влизат в него с водата и храната.

       „Доколко организмът е чувствителен към елементите от околната среда, показват наблюденията на д-р Жак Бенвенист, хомеопат. Той констатира, че при едно разреждане от 10¹²⁰ на антисерум против имуноглобин-Е се получава дегранулация на човешките базофилни клетки в кръвта. Наблюдението е проверено в авторитетни институти от известни учени. Носителят на Нобелова награда за химия Жан-Мари Лен казва: „На нивото на днешните знания в науката за молекулите, поне според мен, аз не разбирам как в биологията може да се предава информация при отсъствието на молекули. Не разбирам също така, как в течна среда, където движението на молекулите се ускорява прекадено много, може да се запази „отпечатък“. (Жан-Ив Но [254])

       При посоченото разреждане от 10¹²⁰ на дадено вещество теоретично може да се каже, че от него няма да се срещнат даже единични молекули. Учените смятат, че разтворителят — водата, запазва в себе си отпечатък от разтвореното вещество и затова може да влияе като самото вещество. Говори се за „памет на материята“. Такива разреждания използва хомеопатията при лечението на заболяванията. Въз основа на тази свръхчувствителност може да се обясни лечебното свойство на дадени водни минерални извори.

       Такива микровещества осъществяват общуването между единични клетки в организма ни. Интересно е да се знае, че този междуклетъчен диалог у човека се среща и в растенията. „Говори се, че някои химически вещества, извлечени от растенията, по строеж или по функция наподобяват клетъчните медиатори в човешкия организъм. Сходството не се дължи на случайност, а на закономерност в общото еволюционно развитие.“ (Д. Рот и Д. Леройт [244]) Явно е, че животът на земята е единен, а законите, които го управляват, са универсални.

       „Земята на човека е неговото тяло, с всички растения и животни по нея — риби, птици, млекопитаещи. Всичко това човек трябва да владее, но тъй като принадлежи на друг Господар, той носи отговорността за съществата, които стоят под него и на които става временен господар.“ [31] „Смисълът на естествените науки е само в това, човек да знае какви растения и животни съществуват, как живеят и се развиват, или в това, как става храненето, кръвообращението и т.н. Дойде ли до това знание, човек трябва да отиде по-нататък, да намери връзка между всички системи, да проникне до техния вътрешен смисъл и т.н.“ [20] „Тялото на човека е дадено като пособие за упражнение на волята. За да влезете в контакт, в пряко общение или правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите трябва да бъдат под контрол на волята.“ [3]

       Преди време се смяташе, че контролирането на тялото може да става най-вече чрез нервната система, която изпраща съответните електромагнитни импулси до клетките и органите. Но днес се установява, че нервната система освен с електромагнитни импулси действа още чрез вещества, продуцирани от самата нея. Споменахме вече за ацетилхолин, който се произвежда от блуждаещия нерв на симпатичната нервна система и влияе на ритъма на сърдечния мускул. Дж. Пиърс е установил, че нервомедиаторът соматостатин, смятан изключително за продукт на мозъчната тъкан, се намира в голямо количество в стомашно-чревния тракт. И обратно, стомашно-чревният хормон холецистокинин се открива в мозъка. [242] Явно е, че взаимоотношенията на клетките, органите и системите в тялото са много по-сложни, отколкото ние предполагаме. Съществува пълна взаимозависимост и универсалност в обменните процеси на организма. „Теорията на Дж. Пиърс има и друго преимущество. Тя обяснява десетките съвпадения, свързани с междуклетъчното общуване с растенията и животните, както и някои странни сходства — например факта, че типичният за гръбначните организми тиротропин (хормон) се съдържа в люцерната; че в спанака се открива инсулиноподобно вещество; че трюфелите отделят молекули, които са еднакви със стероида, съдържащ се в тестисите на глиганите, които позволяват на свинете да откриват трюфели, заровени на голяма дълбочина.“ [242] Явно твърдението на Дънов, че животът е еднакъв и еднакво се изявява, трябва да се схваща буквално и като универсален принцип.

       „В света съществува нова наука, достъпна за малцина. И наистина голямо изкуство е да виждаш човека цялостно — как се движат неговите мисли и чувства, как се проявява волята му и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви влияния и сили се вливат в душата му.“ [88] „Грамадни сили са складирани в човешкия организъм. От изчисленията, които съм правил, съм дошъл до заключение, че във всяка клетка се крие такава енергия, която може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. Представете си тогава какво ще стане, ако всички клетки работят в съгласие и хармония помежду си. Те биха отклонили Земята от нейния път.“ [90]

       Това твърдение Дънов изказва, след като Айнщайн беше открил формулата си Е = М.С², която стана причина за направата на атомната бомба и беше създадена квантовата механика. Явно, Учителя следи откритията на науката и се съобразява с нея, като търси приложението й в същността на живота.

       Тялото на човека не е само чудновато по съдържание, но и по форма. То отговаря на строги геометрични закони, а същевременно отразява и законите на съзвездията.

       „Голямото разнообразие на хората се дължи на това, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите.“ [90]

       Тялото съдържа в себе си кодирани формите на цялата биосфера на земята, тъй като в процеса на еволюцията то е минало през всички биологични форми.

       „Всеки човек е минал през формите на микробите, на растенията, на животните, докато най-после е дошъл до човешката форма. Следователно всички тия форми са в него.“ [89] „Всеки уд от човешкия организъм отговаря на известно число. Например още при създаването на очите разстоянието между тях е измерено с рационално число, но е достатъчно родителите на едно дете, с неправилен начин на живот, да изменят това число, за да изопачат неговия характер.“ [88]

       „Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трябва да има съотношение; между ръцете и краката му; между главата, трупа и крайниците пак трябва да има съотношение.“ [88]

       Пропорциите, за които говори Дънов, влизат в т. нар. „златно сечение“, въведено още от античните скулптори, художници и хора на изкуството. За съотношенията при това сечение ще говорим по-късно.

       „Като разглеждаме човешкото тяло отвън, ще видите в него три триъгълника: от главата до раменете е първият триъгълник — с връх нагоре; от раменете до пъпа е вторият триъгълник — с връх надолу; от пъпа до краката (таза) е третият триъгълник — пак с връх нагоре. Човешкото тяло е резултат, проява на разумните сили.“ [127] „Човешкото тяло е синтез на всички процеси в природата. Ако го познавате, ще познавате видимия и невидимия свят. Ако познавате окръжаващите, ще разберете цялата вселена.“ [136] „Петте сетива на човека са свързани с петте свята или с петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. И тъй, съществуват пет вида връзки: първата връзка произхожда от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата — от вкуса; четвъртата — от слуха, т.е. от разумната човешка реч, а петата — от зрението. Последствията от първите три връзки са 75% лоши, а само 25% добри. Последните две връзки са по-идеални.“ [95] „Цялото тяло е свързано с принципите на Божествения свят, със законите на духовния свят и с фактите на физическия свят. Ако ги изпълняваме разумно и съобразно, ние ще бъдем в пълно здраве.“

       От друга страна, частите на тялото са свързани или отразяват смисъла на известни функции на вътрешните органи. „Всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или функциите, които вътрешно се изпълняват. Например челото е израз на мисълта; носът — на чувствата; брадата — на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората — на човешкия ум; третата — на чувствата. При слаба воля човек крие палеца си под другите пръсти, когато свие ръка в юмрук. Когато човек обезумява, държи пръстите на ръцете си отворени. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Когато изучавате патологичната проява на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца на престъпниците е малка и топчеста... Ако първата фаланга е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да вземе надмощие над волята.“ [1]

       „Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно.“ [56]

       „Пъпът на човека представя физическият център и като завъртите човека около този център, около пъпа, се образува правилен кръг, в който дължината на целия човек е диаметърът на този кръг. От пъпа надолу е физическият човек, а нагоре — духовният. Тия, на които раменете им горе стават широки, енергията се пренася към духовния свят, а когато тя отива към умствения свят, главата постепенно се разраства.“ [55]

       Нека кажем някои неща за връзката ни с планетите от Слънчевата система — най-близкия космически строител на тялото ни. Разбира се, от древността хората са разчитали само на 7 планети, тъй като толкова са познавали. Но, както казва Дънов, планетите трябва да са 12. Засега са познати вече 10 планети.

       „По отношение на природата вашият мозък заема мястото на Слънцето; стомахът ви заема мястото на Земята; дробовете са съединителната нишка между Земята и Слънцето. През дробовете минават двете течения: артериалното и венозното. И в природата има венозно течение, което отива нагоре, и артериално, което отива надолу.“ [37] „Преди всичко човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат планетите. Значи каквото виждате на небето, същото го има и в мозъка.“ [23] Вие трябва да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Според мислите, които вълнуват човека, можете да съдите за влиянието на една или друга планета в него. Силите на Марс правят главата кръгла, а силите на Сатурн, я правят продълговата. Сатурновият тип, от една страна, отрича чувствата, а от друга, ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно, е Венера. Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система. [22] „Къде са проявите на Сатурн в човека? Костната система, кожата и ушите се намират под негово влияние. Жлъчката пък се намира под влияние на Марс.“ [22] „Човек трябва да координира своя слънчев възел с енергиите на Слънцето, енергиите на черния дроб — с тия на Сатурн, задната част на мозъка — с Венера, долната част на челото — с Меркурий.“ [22] „Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си.“ Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът.“ [42]

       „Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представлява красива фигура. В него са концентрирани всички космически сили. Всички планети, всички слънчеви системи са отразени в човешкото лице. Следователно по човешкото лице можете да изучавате цялата астрономия.“ [82]

       „Хиромантията е наука за волята. Физиогномията — наука за сърцето. Френологията — наука за ума. Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава влиянията на планетите върху човека.“ [90]

       „Когато Земята се е отклонила на 23 градуса от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23 градуса. Тази е причината сърцето днес да е малко наляво, а не съвсем в средата. Един ден, когато Земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно в средата, а не както сега вляво.“ [78]

       Да не забравяме, че в тялото са отложени и микроелементите на материята на Земята. Наличието на един или друг микроелемент оказва съответно влияние върху характера на човека. „Като наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специална материя. В някои хора има вложено повече злато, в други има повече сребро, в трети — повече желязо, в четвърти — повече мед и т.н.“ [71] Микроелементите, особено на благородните и редки метали, са важна съставна част от изключително ценни органични вещества в организма. Витамините, ензимите, хормоните, ядрото на клетките, хромозомите, гените и др. имат в молекулите си важни и ценни елементи. Много от тях участват в обменните процеси, без да се видоизменят. Това са така наречените катализатори, без които не могат да се извършат много процеси в обмяната.

       Виждаме колко сложни са връзките на тялото ни както с околната среда на земята, така и с космическите тела и сили. Тялото ни синтезира всичко в себе си. То отразява законите на природата, както с външната си конструкция, така и със състава на своите органи. Не на последно място са от значение химическият и биологическият състав на органичната материя, която изгражда клетките, клетъчните сокове и секреции. Всичко е плод на разумната жива природа. Но да не забравяме, че духовният ръст също взема участие в изграждането на тялото. То трябва да служи като инструмент в ръцете на духа и душата на човека. Затова тялото е огледален образ на своя творец — душата, и израз на идеята на своя ръководител — духа. Дънов отделя голямо внимание и значение на изучаването на тялото, на неговото поддържане в здраво и жизнено състояние и на хармоничното му развитие. Този проблем ще разгледаме в следващата глава на книгата.