2.4. Функциите на тялото и душевното състояние

[Ани]

2.4. Функциите на тялото и душевното състояние

       „Като ученици вие трябва да започнете с изучаване функциите на вашите органи и системи. Не ги ли познавате, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата.“

Учителя.

       Тялото като идея на човешкия дух, като творба на душата, като отражение на макрокосмоса, като инструмент, с който умът, сърцето и волята боравят в живота, е и барометър, който показва душевното състояние. Функциите на органите и на целия организъм, тяхната ефективност и хармонична дейност отразяват душевния мир на човека. Той зависи от характера на хората, от техните наклонности и проявите им на живот, от чувствата и разума, от човешките добродетели. Ако познаваме себе си, ако съзнаваме слабостите си, ако долавяме чувствените си увлечения, можем съзнателно и волево да опазим здравето на тялото си. Душевното състояние най-лесно може да се долови по външния израз на лицето, походката, говора, жестовете и намеренията към близките. Например римският философ Сенека казва: „И за да се увериш, че всеки разгневен човек е ненормален, вгледай се във външния му вид. Сигурни признаци за лудост са дръзкото заплашително изражение, свъсеното чело, свирепото лице, забързаната походка, неспокойните ръце, измененият цвят, учестеното енергично дишане; такива са признаците на гнева.“ [270] А Дънов допълва: „Следователно човешкото лице е площ, върху която се отпечатват силите, които работят в човека.“ [42] „Противоречие съществува не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част — от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта“, а долната — „област на желанията“. „В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията — низшият човек, наречен „човек-животно“. [42] Споменатите две области — „областта на мисълта“ и „областта на желанията“, са всъщност противоположни полюси у човека. Докато областта на мисълта е тази, която подтиква човека към добродетелни действия, областта на желанията го води към низши и в повечето случаи животински влечения: чревоугодни-чество, полов разврат, низши развлечения, тютюнопушене, алкохолизъм, месна храна и др. Разбира се, прекадено силно подчертана област на мисълта може също да доведе до извращения проявите на човека: индивидуализъм, едностранчив и криворазбран режим на живот и хранене, създаване на собствен нехигиеничен микроклимат на живот и т.н. И в единия, и в другия случай организмът е поставен на изпитание. Той изчерпва защитните си сили и се поддава на сериозни заболявания.“

       „Всеки орган, всяка система в човека има отношение към неговия живот. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тяло, т.е. на физическия човек.“ [42] „Ако разглеждате внимателно човека, ще видите, че във физическо отношение той има много дефекти, които отговарят на някаква вътрешна неправилност в него. И в най-красивия мъж, и в най-красивата жена ще забележите някаква асиметрия. Хората не са тъй красиви, както изглеждат на пръв поглед. Ако линиите на едната страна на лицето им са правилни, симетрични, линиите на другата страна не са симетрични.“ [73]

       „Хора, които по темперамент са флегматици или жизнени, имат повече вода в организма си. В тях преобладава водният елемент. Те обичат повече яденето и пиенето. Други хора имат повече въздух; те са сухи и енергични, работят много, в тях има повече топлина. Съществува още и умствено-нервният темперамент, който представлява инсталация на умствения орган. Тази инсталация свързва човешкия мозък с умствения свят.“ [88]

       Самонаблюдавайки се, човек може по външното си състояние и прояви да разкрие своята вътрешнодушевна страна. Да узнаем по друг път своето вътрешно състояние е трудно. Затова трябва да търсим косвени пътища за неговото проучване. Дънов казва: „Обаче понякога външната нечистота съответства на вътрешната и вътрешната нечистота съответства на външната. Външният живот трябва да бъде израз на вътрешния и обратно: вътрешният живот да бъде израз на външния.“ [88] „Често, като се говори за хората, се засягат личните им чувства. Щом се засягат те, цялото развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са падали поради своите лични чувства, поради гордостта си.“ [92] „Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има пластичност, хармоничност, той трябва да се радва, че живее.“ [92]

       Рядко ще срещнете хора с израз на лицето, изразяващ доволство от живота. Най-често виждаме загриженост, болка, недоволство, тъга, скованост, страх, омраза, гняв и т.н. Това явно показва безпътие в живота, липса на морална опора, на здрав житейски мироглед и философия, неосъществени мечти и блянове. Понякога към това се прибавят физически недъзи, болести и подпушване. Тази неопределеност в живота води до психическа разруха, а оттук и до физически болести.

       „Ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, природата ще ти напомни само, меко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати болест като коремен тиф или петнист тиф. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава.“ [97]

       Заболяванията, споменати от Дънов, са степенувани съобразно степента на грешките. При естествения ум имаме пропуски относно физическия си живот, докато при природния имаме пропуски в областта на астралния свят — чувствата. Но тези болести днес не са проблем за човечеството поради успешното им лекуване или имунизацията, която се извършва масово. Затова пък вирусите и тяхната възможност за приспособяване създават нови заболявания като болестта СПИН.

       „Причините на болестите у хората се дължат на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване на чувствата.“ [99]

       „Подпушване на чувствата“ трябва да разглеждаме в широк смисъл и даже алегорично, за да намерим връзката с отделните заболявания. Чувствата са средата на желанията, влеченията, страстите, пристрастяването, низши полови прояви, чревоугодничество, месоядство, алкохолизма, тютюнопушенето и т.н. Правейки пропуски в тази среда, ние нарушаваме здравословния режим на организма, следствие на което го излагаме на риск и заболявания в тези органи, при които имаме най-много нарушения.

       „Човек черпи жизнени сили от няколко източника: от храната, въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още от мисълта, чувствата и постъпките си. Всеки употребява такава храна, която отговаря на развитието му.“ [112]

       „Съвременните лекари измерват само топлината на болните. Например, забелязано е, че температурата на болния се повишава от 36 на 41 градуса, но това не е естествената температура. С обикновен термометър се измерва топлината на човешкото тяло. Но има и психически термометър, с който се измерва дали даден човек е добър, или лош.“ [112]

       „Всеки, който иска да бъде здрав, да има здрава и добре регулирана стомашна система, трябва да е разумен, да създава правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския свят, де-то правото е на всички. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние нищо не говорим. Те представляват по-низък свят дори от този на стомаха. Те са адът, чистилището.“ [115]

       Значи, за да е регулирано храносмилането ни, трябва да имаме правилно хранене, сън, движение и всичко, което ни е осигурила природата за поддържане на физиката. Това всъщност правят животните, подчинени на биологичните ритми на природата. А белите дробове, свързани с човешкия свят, са сферата на психическия живот, характерен за човешкия свят. Трябва да имаме хубави отношения с близките си, с хората и обществото, да не се подпушваме психически. А мозъкът, свързан с ангелския свят, е средата на мисълта и моралните прояви и добродетели на човека. Когато липсват едните или другите, хората изпадат в нервно-психическа дисхармония.

       „Преди всичко на човека е дадено тялото, което той трябва да изучава. Ако имате някакъв физически дефект, болят ви например главата, гърдите, стомахът, кракът, вие трябва да изучавате причините за своя дефект, за болката, която изпитвате. Ако стомахът или коремът ви боли, това показва, че във вашия физически живот има дисхармония. Ако главата ви боли, в умствения свят е настъпило разбъркване, следствие на което не можете правилно да мислите. Какво трябва да направите? Вие трябва да възстановите отношенията между физическия и умствения живот.“ [120] „Човек е здрав, докато клетките на тялото му имат доверие в него. Всички сили в неговия организъм са му подчинени. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага и те го уважават и обичат като добър и умен стопанин.“ [236]

       За да добием „доверието на клетките“, на организма си, трябва да не използваме органите и системите от органи в тялото си за лични наслади и удоволствия. Всяка клетка и орган трябва да се поставя в най-естествени и природосъобразни условия на живот. Също така трябва да успеем чрез мисълта и волята си да влезем в контакт с физиологията на отделните органи. Да можем да им влияем в положителна насока, както и да регулираме дейността им.

       „Като разглеждам човека биологически, виждам, че той едновременно е и мъж, и жена. Дясната половина на човека е мъжка, а лявата — женска. Дясната му страна има повече прави линии, а лявата — повече криви.“ [152] За да се уверим в правотата на тази констатация, нека се огледаме в огледало, като закриваме ту едната половина на лицето си, ту другата. Ще видим колко различна физиономия се получава, ако си представим лицето си, съставено от едната или другата половина. „Брадата у човека не трябва да бъде като кочан, а да има малка вдлъбнатина. Очите и устата винаги се нагласяват според мислите. Забелязано е, че в твърдия човек устата придобива права линия. Когато линията на устата увисне надолу, това е признак на песимистично настроение.“ [146]

       „Преди години гледах картина на един художник, която представляваше образа на Христа. Този художник нямаше понятие за формите на пропорциите. Ако тази картина беше жив човек, той щеше да бъде осъден на 10-15 години затвор като престъпник. Лицето на този образ беше широко, челото ниско, едва три-четири сантиметра, брадата — широка, обаче много голяма.“ [120]

       „Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представляват цвят, готов да цъфне. Някои съзнателно свиват устните си, за да се сметне, че са сериозни. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен и любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в това положение, което отговаря на неговото вътрешно състояние.“ [116]

       „Лицето на онзи, който лъже, има особен строеж, особен израз. Погледът му е насочен надолу, към земята. Който говори истината, гледа нагоре. Погледът му е чист, ясен.“ [112]

       „Като се е освободила от космите си, жената е развила в себе си голяма чувствителност, следствие на което интуицията й е силна. Чувствата у жената са по-добре развити, отколкото у мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле.“ [105]

       „Ако личният живот на човека е силно развит, главата му отзад на темето е висока. Ако моралният живот на човека е силно развит, темето на главата отгоре е високо издигнато. При личния живот семейните чувства са слабо развити.“ [97]

       „Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопични, но разумни същества. Човек може да разговаря с тях, като с разумни хора. Не постъпва ли с тях както трябва, той ги излага на големи опасности. За да не пострадат, те се обявяват против него, докато един ден го напускат.“ [105]

       „Съвременният престъпник е деформиран анатомически и физиологически: пръстите на ръцете му са скъсени, главата му отзад е сплесната, а при ушите по-широка, челюстите му са издадени напред, ушите му са деформирани — с една дума, такъв човек прилича на звяр.“ [84]

       „Казвам: знание трябва на света. Най-първо човек трябва да изучава своята глава и своя мозък. У някои хора например очите са вдлъбнати, у други — изпъкнали; у някои хора ушите са дълги, големи, у други — къси, малки. Защо съществува такава разлика? У някои лицата са пълни, у други — слаби. Физиолозите казват, че между пълните лица и стомаха има известно съотношение: колкото лицето на даден човек е по-пълно, толкова стомахът му е по-здрав; и обратно — колкото лицето на човека е по-слабо, толкова стомахът му е по-слаб. Други физиолози казват, че когато носът на човека е широк, гърдите му са широки; когато носът е сплеснат и гърдите му са сплеснати.“ [84]

       „Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и да проследи причините на заболяването си.“ [79] „Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното естество, т.е. какъвто     е човек     отвътре, такъв е и отвън. Затова две мнения няма. Те казват, че ходилата на краката у правилно развитите мъж или жена трябва да съставят една шеста (¹/₆) част от неговия ръст; гърдите — една четвърт (¹/₄); дължината на ръката от китката — една десета (¹/₁₀); мярката два пъти около китката на ръката трябва да бъде мярка на врата.“ [30]

       „Когато детето се зачене в утробата на майка си, най-напред се оформят крайниците на тялото му, а после другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се изгради дихателната система, детето трябва да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът — това са човешките желания. Чрез тези удове опитваме вкуса на нещата. Мозъкът на човека е продукт, орган на човешката мисъл. Колкото по-големи набраздявания има сивото вещество, толкова по-силна е мисълта. Някои казват, че мозъкът сам по себе си произвежда мисълта. Това не е вярно. Човешкият мозък е подобен на земята, която сама по себе си не ражда. Творческата сила на земята иде от пространството, от Слънцето, което действа на повърхността й. Човешкият дух е човешкото слънце, което, като грее върху мозъка, поражда мисълта.“ [30] „Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, след известно време тя ще отрови детето си със своето мляко.“ [30]

       Дънов набляга на обстоятелството, че зародишът и новороденото дете са изцяло свързани със състоянието на майката. Психиката на майката, нейният душевен свят се отразяват върху ембриото и неговото развитие, предават се и чрез млякото на новороденото кърмаче.

       „Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благороден, снажен, строен, висок — 175-180 см. Ръце и пръсти въздълги, палец — дълъг, симетричен — признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалец, равен на безименния, показва, че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва докрай. Храносмилателната му система е в изправност, в ядене и пиене не прекалява, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст — възтънък. Рамене — въз кръгли, лице — малко продълговато и крушовидно, развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена с брада, продълговата и заострена — признак на човек с подвижен и похватен ум; уста — средни, бърни — нито дебели, нито много тънки; ъглите на устните стоят малко издигнати, с една усмивка на презрение: „Хората това е тълпа“; но външно никога не изказва своето презрение. Очи — сивопепеляви; вежди — дъгообразни, малко наведени като клони на старо дърво — човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело — хубаво, високо, в основата си над носа издадено — признак за човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области — средно развити; уши — правилни и близо прилепени към главата — белег на материален порядък. Влакната на брадата — малко въз редки и възчервени — признак на импулс и упорство. Глава — валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 см, със силно развита и издигната теменна област — белег на човек с голямо самообладание, гордост, взискателност и тщеславие. Лице — възбледо, бяло, с нос гръко-римски тип.“ [29]

       Дънов ни дава пример как трябва да изучаваме себе си и ближните си. Как да анализираме формите на лицето и главата, от които данни бихме се докоснали до същината на вътрешното „АЗ“.

       „Митарът има лице валчесто, вежди дебели, брадата му отдолу е широка — каквото предприеме, с успех го завършва. Брадата е с черни рошави влакна, мустаци също — белег на голяма горещина. Нос — развит, възкъс, дебел, широк в краищата си — признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен като дете. Слепоочните области са силно развити; уши — възголеми, като у човек, който краде, взема, но и дава. Очи — кафяви или винени, белег на естествена мекота, добродушие. Глава — правилно развита.“ [29]

       Описаните два библейски типа могат да ни послужат за пример и сравнение при изграждането ни на усет към формите на тялото. „Човек възприема черти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.“ [24] „Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства.“ [24]

       „Мисълта има отношение към белите дробове, а чувствата — към черния дроб. Правилното действие на белия дроб определя мисълта на човека.“ [24] Нека отбележим, че Дънов в началните години на своята духовна дейност в България изключително често се е занимавал с френология и физиогномия. Той се е стараел да запознае учениците си с този лесен и практичен метод на самоопознаване. Че това е ставало в ранните години на дейността на Дънов, се вижда по годините на беседите, които е чел.

       „Понякога човек влиза в спор и със себе си. До вчера се е мислил за гениален, а днес си намира кусури. Като събере тези противоположни възгледи, човек започва да чувства несъгласие със себе си. Полудяването не е нищо друго освен прекъсване достъпа на жизнените течения в организма му. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизане на неговия двойник.“ [21]

       Разбира се, себеизучавайки се, човек не трябва да изпада в униние и неразбирателство със себе си, ако констатира някои отрицателни свои качества. Това повече трябва да му служи за импулс да поправи тези слабости, и то след като е узнал в коя област на духовния свят са те.

       „Има органически болести в живота, но много от болестите на хората са дошли по пътя на внушението.“ [19]

       „За да дойде до единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието.“ [20]

       „Неврастенията се дължи на пропукване на нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх.“ [20] „Много болести се дължат на индивидуализирането на някои от клетките на човешкия организъм. Следователно, когато клетките решат да живеят самостоятелно, далеч от живота на цялото, те се групират в известни области на организма, дето образуват собствено тяло. Тези израстъци в човека са наречени от учените тумори. Те живеят за сметка на целия организъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки могат да се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще започнат да намаляват, докато съвършено изчезнат. Прилагайте мисълта си при лекуване. Лекувайте себе си, лекувайте и своите близки.“ [19]

       Днес е неоспоримо установено, че силата на мисълта, на правилната положителна и възвишена мисъл, влияе на имунобиологичната защита на организма. Но тази система зависи и от психическото състояние на човека. „Забелязано е, че когато човек започне да люби, сърцето започва да се вълнува, стомахът се разстройва, а мозъкът отказва да работи. Колкото по-гореща е любовта на човека, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват да функционират.“ [19] Такова разстроено състояние на организма наблюдаваме при хора с непорядъчен, развратен живот. Половото изтощение е най-пагубното състояние на човека. В този случай организмът е с изчерпани сили, намалена защитна система и липса на всякакъв импулс за духовно творчество. Такива хора имат вяло, отпуснато тяло, сънливи и не енергични са, с набръчкана кожа на лицето, неспособни на сериозен и делови разговор, чужди на всякакъв добродетелен съвет, разхвърляни в мислите и действията си.

       „Съзнателният живот подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на светлината. Мнозина ядат, пият, дишат, без да отдават значение на тези процеси. С това те малко използват условията. Дишането има смисъл, когато и мисълта, и чувствата, и волята вземат участие в него. Дишането без концентрирана мисъл не допринася нищо. Като дишаш, бавно ще приемаш въздуха и бавно ще го изпускаш.“ [153]

       „В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме.“ [55]

       „Новият, разумен човек, трябва да подбира храната си, да поставя всички растения, всички животни на тяхното място, и като направи една аналогия, човек трябва да постави и своите мисли и желания на своето място.“ [40] „Човек е онзи, който може самостоятелно да се освободи от всички свои страдания и да превърне средата, в която живее, в рай.“ [40] „Неразположението в мисловния свят пречи за приемането на енергиите от храната.“

       „Щом страда главата, значи светлината се е намалила; щом страдат дробовете — топлината е намалена; щом страда стомахът — силата е намаляла. Затова силен, добър и умен е човек тогава, когато у него присъствува силата, топлината и светлината.“ „Ако нямаш вяра, чрез която да се свържеш с енергиите на удовете, ще те заболи първо стомахът, после сърцето, дробовете, гърлото, очите, слепите очи и главата.“ „Нервни стават хората чрез своите мисли и чувства — чрез своето сърце.“

       „Опадането на косите се дължи на недоимък на топлина и магнетизъм.“ Именно топлината и магнетизмът на тялото са най-силно изчерпани при хора, отдадени на полов разврат. Прекадено голямата полова активност, казахме вече, разстройва цялостната хармония в тялото ни. Един хармоничен и уравновесен организъм, изпълнен с жизнени сили, може да изяви свръхчувствителност към енергиите и силите, които са недостъпни за другите. Такова състояние е интуицията.

       „Времето е хубаво, а ти чувстваш в себе си известна тежест, като че времето ще се развали. Друг път времето е лошо, бурно, а ти усещаш някаква лекота. Това е признак, че времето ще се поправи.“ [112]. Така маркира Дънов усета към промяна на времето. Той е свързан с промяна на атмосферното налягане, влажността, електромагнитното напрежение в атмосферата, които влияят на физиологичните процеси в организма.

       „Ще дойде ден, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онези органи, чрез които се обясняват явленията на Божествената наука. Съвременната наука нарича вътрешното усещане интуиция. Например, когато ще се случи нещо лошо, вие усещате едно стягане под лъжичката.“[112]

       Споменахме вече, че съветският проф. Б. И. Искаков [252] изгражда собствена теория на основата на микролептомите и по „уравненията на съдбата“ на известния физик Шрьодингер. През 1939 година Шрьодингер създаде класическото си уравнение за квантовата механика, което обяснява раждането на микрочастици на материята от световния вакуум. Такива материални микрочастици-двойки се раждат сега от „черните дупки“ във вселената. Днес световният вакуум (празното пространство) се нарича „морето на Дирак“, тъй като бе установено, че не е празно, а е сфера на мощни сили и енергии, от които се заражда материята. [284] Искаков твърди, че в тялото и около него има силово поле като скафандър. Чрез силата на мисълта си човек би могъл да отдели това силово поле, да го изпрати към минали и предстоящи събития и да получи информация за тях. С това ученият обяснява ясновидството и дава примери за хора с научно проучена ясновидска дарба.

       Дотук разгледахме тялото като отражение на макрокосмоса, духа и душата. Видяхме връзката на тялото с мисълта, ума, сърцето и волята. Преди да пристъпим към тълкуване значението на отделните органи, трябва да видим какво е значението на обмяната на веществата, движението и Стойката на тялото, както и неговите електромагнитни пълнежи — биотоковете.