2.6. Значение на органите и системите на тялото. 2.6.1. Нервната система

[Ани]

2.6. Значение на органите и системите на тялото

       „Като ученици вие трябва да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучавате, вие не познавате себе си.“

Учителя.

       Споменахме вече, че всеки орган или система от органи в тялото има както свое физиологическо, така и психологическо значение. Те са отражение на известни духовни заложби или качества в човека, а оттук можем да си обясним и влиянието на духовното и психическото състояние на човек върху тези органи и системи. Ще се спрем на най-важните от тях, като не претендираме за пълна изчерпателност.

2.6.1. Нервната система

       „ Симпатичната и парасимпатичната нервна система в тялото представляват корените на човешкото същество, а мозъкът и двигателната и осезателната нервна система са клоните и листата. “

       Нервната система в тялото на човека се дели на два основни клона: анимална и вегетативна. Анималната нервна система е тази, която е под контрола на нашата воля и съзнание. Това са двигателната и осезателната нервна система, т.е. тези, които ни служат за съзнателна връзка с околната среда. Вегетативната нервна система е тази, която не е под пряко подчинение и ръководство на волята и съзнанието ни — това са симпатичната и парасимпатичната нервна система. Под тяхно подчинение са всички вътрешни органи на тялото: храносмилателният тракт, жлезите с вътрешна секреция, половите органи, кръвоносната система и др. Вегетативната нервна система е тази, при която мимо нашата воля животът и физиологията на организма протича автоматично, съобразно природните закони. Тази система е присъща на цялото животинско царство. Ето защо Дънов я нарича „корените на човешкото същество“. Анималната, или съзнателната нервна система, в чието подчинение са движението, волята, мисълта, умът, паметта и т.н., е вторично явление, присъщо само на човека. Тя го отличава от животните, затова е и листата, и клоните, т.е. връзката ни с по-висши силови среди, тя е системата на човешката душа, защото неин главен орган е мозъкът.

       „Всеки човек има в центъра на мозъка си едно слънце, което отговаря на нашето физическо слънце. Между тия две слънца има известно отношение. Малкото слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства.“ [154] „Мозъкът е едно електрическо динамо. Това електричество движи нашите мисли и чувства, създава кръвообращението. Електричеството е превозно средство. Симпатичната нервна система е магнетичен център. Електричеството без магнетизъм не влиза в действие. Магнетизмът дава топлина, а електричеството — светлина. Когато човек е без магнетична сила, той няма топлина. В духовно отношение магнетизмът е влага. Без него човек изсъхва.“ [154] „Чувствата се образуват в слънчевия възел — центъра на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна система и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна системи, човекът не може да се обновява и престава да живее.“ „Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм.“ [4] „Само в главата си човек има около три милиарда и шестстотин милиона разумни душички, които са принудени да живеят в такова тясно жилище.“ [155] „Моторната нервна система е горе в главата и е свързана със слънцето, а вегетативната нервна система е свързана със земята.“ [7] „Енергиите на човешкия мозък се разделят на три основни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на човека — човешкия организъм. Третата област обхваща енергиите на горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рай в човека.“ [19]

       Мозъкът в черепната кутия се разделя на три основни части: продълговат и среден мозък, малък мозък и главен мозък с две полушария. Продълговатият и средният мозък, които са присъщи на цялото животинско царство, съдържат ядрата на най-важните от жизнено значение центрове. Оттук изхождат дванадесетте мозъчни нерва, които ръководят основните качества и функции на организма. Това са: обонятелният нерв, зрителният нерв, околомоториус — за движение на очната ябълка, трохлеарис и абдуценс, също за специални движения на окото, тригеминус (за мускулите на челото, лицето и челюстите), фациялис (за сетивна чувствителност на лицето), слуховият нерв, езикофарингиалният нерв, вагус (блуждаещият нерв, който инервира даже коремните органи), акцезориус — като допълнителен такъв, гълтателен. Тези важни за живота нерви изхождат от продълговатия мозък и повечето от тях са с неосъзната дейност. Те са налице в цялото животинско царство. Върху продълговатия мозък лежи малкият мозък, а над всички — главният мозък с двете си полушария. Гръбначният мозък е главният проводник на всички импулси, които излизат от главния мозък и се разклоняват до всички краища на тялото. Чрез него се предават всички двигателни рефлекси, както и чувството за усет и болка.

       „Гръбначният мозък е главният приемник и предавател на праната. Първо праната отива в малкия мозък, а оттам — в главния.“ [22] Изобщо човек работи най-много с десетина мозъчни центъра. Той все още не може да използува целия си мозък, всичките си мозъчни центрове. Всеки от тях има специфична служба. Например горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека. Слепоочната област определя полуинтелектуалната или творческата способност на човека.“ [23] Центровете на математическите способности на човека се намират от двете страни на челото, горе, при обективния ум.“ [23]

       „С първите прояви на духовния човек се създава разказът за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота пък се намира в гръбначния мозък, в гръбначния стълб на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък на човека, ще видите голяма, страшна змия, за която се говори в Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло.“ [42] „Мозъчната система с главния мозък е геометрията на живота, а симпатичната нервна система е математиката (алгебрата). Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.“ [49] Главният мозък е геометрията на живота, тъй като със своите центрове възприема формите, пространството, изображенията на действията и висшите изяви на живота. Симпатичната нервна система е математиката, т.е. алгебрата, тъй като е средата на закономерностите на проявения в тялото живот, на порядъка, последователността на действията, хронологичното развитие на формите.

       Докато симпатичната нервна система ни дава възможност да приемаме силите на природата направо (несъзнателно), това е истината и реалността, то главният мозък осъзнава възприетото, анализира го, преценява го и го отразява като представи, впечатления, мисли и т.н. Докато главният мозък със своите сетивни центрове ни ориентира в настоящата даденост — реалност, то вегетативната нервна система е заредена още от минали прераждания с дългосрочни и родови програми за действие. Затова дейността й е подсъзнателна. Интуитивното усещане е присъщо на този вид нервна система.

       Учените смятат, че в главния мозък има 70-80 милиарда клетки, които чрез своите израстъци (дендрити и неврити) осигуряват нервна връзка с всички клетки и органи на тялото.

       „За мозъка се знае, че в него има 3 билиона и 600 милиарда клетки. В стомаха има приблизително 10 милиона клетки, но от колко милиона клетки е съставено цялото човешко тяло, това учените още не са изчислили.“ [57] "Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. Ясновидците виждат, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тези течения минават по цялото тяло.“ [60] От дейността на мозъка зависи до голяма степен общото състояние на тялото, както и неговото здраве. Затова Дънов казва: „Всички хора, които не могат да мислят, затлъстяват. Такъв човек става чувствителен обект, той само чувства, а не мисли. Силната мисъл е едно сигурно средство против затлъстяване. Човек с развита нервна система е горделив, само това му е грехът, иначе е твърд, самонадеян, решителен и някой път жертва живота си за нищожни работи. Човек, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грехове. Той може да се научи да краде, да лъже, да лицемери — той е човек без характер, на всичко е способен.“ [6] „Например, ако в мозъка ви нахлуят научни мисли, ще обхванат горната част на мозъка, в която вземат участие специфични религиозно-морални мисли и желания. Ако се разгневите, ще се събудят енергиите около ушите — центъра на разрушителната способност у човека. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще почувствате едно болезнено напрежение.“ [60] „Физиолозите и анатомите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва доловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя и вид. Колко-то по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито.“ [74] Това са нервните връзки между отделните мозъчни центрове. Колкото по-богата е тази вътрешномозъчна свързочна система, толкова по-интензивна и богата е мозъчната дейност. „Човек използува едва 25% от възможностите на мозъка си. Всяка от 30-те милиарда клетки разполага средно с 5 хиляди възможности за контакт с другите нервни клетки и клетките на периферните анализатори.“ [269] „Човешкият мозък в своето развитие има цяла история. Неговите прародители са низшите животни.“ „В средата на човешкия мозък се намира така нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм и има и други свойства, освен това да трансформира слънчева енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло.“ [63] „Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат може би векове, докато хората се заемат с щателното проучване на човешкия мозък/Съвременните учени в някои случаи са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка. Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем.“ [83] Като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е набразден, образуван от начупени, нагънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до това състояние, в което ги намираме. По гънките на мозъка тече космическата енергия на разумния живот, който душата използува.“ [83] „Мозъкът е най-постоянната величина в човешкия организъм. Ако някой човек е тежал сто килограма и заболее от някаква тежка болест, той може да изгуби от теглото си цели 70 кг и да остане с тегло само 30 кг, но същият човек не губи нищо от теглото на мозъка си.“ [84] „Съвременните учени — биолози, физиолози, анатоми — са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките му, както и върху белите и сивите мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен брой клетки, които пречупват светлината на моралния свят.“ [85] „Причина за докарване кръвта в движение е особена жива сила, която иде като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. По интелигентност след клетките на мозъка идат клетките на сърцето.“ [87] Сърцето има пряка връзка с нервната система на тялото. То има в областта на дясното предсърдие свой самостоятелен нервен възел. От него произлизат импулсите за ритмично свиване и разпускане на сърдечния мускул. Но въпреки това сърцето е чувствително към смущенията в психиката на човека. Тази негова зависимост от състоянието на нервната система на тялото се осъществява посредством химически вещества, които отделя вегетативната нервна система. Така Нервус вагус (блуждаещият нерв) на вегетативната нервна система отделя веществото ацетилхолин, което разнесено от кръвта, дразни сърдечния нервен възел и смущава ритмичното свиване и разпускане на мускула. Тези вещества, отделяни от нервната система, се наричат нервомедитатори, които като хормоните влияят на редица органи в тялото. Това е причината всяко нервно напрежение и възбуда да влияят върху функциите на органите.

       „Мозъкът е създаден от особена материя, която се дели на три категории: от един вид е създадена основата на мозъка, от втори — задната му част, а от трети — предната му част. Ако разгледате отделната предна част на мозъка, ще видите, че и тя е съставена от няколко качества материя: материята на долната част на мозъка, на средната, на горната и на най-горната, дето се намират висшите морални чувства.“ [151] Същинската структура на мозъка пази още своите тайни от учените. Днес в конструкцията му учените виждат устройството на най-мощните компютърни машини, които имитират неговата дейност. Ние споменахме, че връзката между отделните мозъчни зони и главно мозъчните клетки се осъществява чрез нервни израстъци — неврони. Предполага се, че всяка мозъчна клетка е свързана с около 10 000 неврона, чрез които се предават и приемат сигнали.“ Ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното до другото ухо. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тези центрове.“ [3] „Френолозите са изучили около 40 центъра на човешкия мозък. Обаче в последно време те са намерили, че на всеки от тях отговарят по три други центъра.“ [4] „Всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т.е. не е още развит.“ [155] „Енергиите от лявото полукълбо на мозъка се проявяват през дясната страна на човека. Човек е разделен на два полюса. Лявата страна в него върви по женска линия, а дясната — по мъжка.“ [9] Лявото полукълбо съдържа центъра на говора и логичното мислене, а дясната — вярата и фантазията. „Когато мозъкът на човека заболее, той първо загубва способността да произнася съществителните имена, после — глаголите и прилагателните имена, и най-после съюзите.“ [19] „Прекъсване на съзнанието става всякога, когато двойникът напуска тялото. За да се върне той в тялото, трябва да се направят няколко паса по гръбначния стълб на човека. Заспиването е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина — на пирамидалните клетки в мозъка.“ [19] „Мозъчната система е динамична, понеже произвежда електричество, а симпатичната нервна система произвежда магнетизъм. Стомахът спада към симпатичната нервна система, затова е магнетичен.“ [23]

       „Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700-800 милиона отделни нервички, с които тази велика държава същества.“ [38]

       „Между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. Стомахът се наказва, за да се изправи мозъкът на човека; мозъкът се на казва, за да се изправи стомахът.“ [78]

       „Задната част на мозъка се занимава с обикновени чувства, а предната — с мисълта; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а долната — със стомаха.“ [87]

       Нека разгледаме по-обстойно вегетативната нервна система на човека. Казахме, че в нея са корените на човешкото същество. Тя има по-стар произход в сравнение с анималната нервна система и по-специално с главния мозък.

       „Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клони отиват в главния мозък и оттам изпращат енергиите си надолу.“ [112] Вегетативната нервна система (симпатична и парасимпатична) поддържа връзка с всички вътрешни органи на тялото (очи, слух, слюнчени жлези, сърце, бял дроб, стомашно-чревен тракт, черен дроб, панкреас, надбъбречни жлези, бъбреци, пикочен мехур, полови органи и др.). Чрез тези органи всъщност вегетативната нервна система осъществява връзка с външния физически свят. Затова се нарича корени на тялото. Тя се дели на симпатична и парасимпатична нервна система. Тези два дяла са като два полюса, които си противодействат, т.е., ако единият дял подтиква функциите на даден орган, другият ги възпира и задържа. Един от главните центрове на тази система е слънчевият възел, който лежи непосредствено под стомаха, в корема. Съществена роля играе вегетативната нервна система при разпределението на кръвния поток в тялото. Тя предизвиква свиването и разпускането на кръвоносните съдове, а с това и кръвоснабдяването на крайниците и лицето. При страх лицето става бледо, при гняв става червено, съответно и сърцето ни повишава или понижава пулса си и т.н.

       Чрез мисълта и волята си можем да влияем на дейността на вегетативната нервна система и на функциите на вътрешните органи. От друга страна, всяко нарушение на хармонията в нашия душевен свят води до разстройство на функциите на известни органи. Затова трябва винаги да има пълна хармония между функциите и състоянието на централната нервна система (мозъка) и на вегетативната нервна система.

       „Сега се организират човешките мисли, чувства и постъпки. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система.“ [49] „Младият човек живее в областта на симпатичната нервна система, без да разбира нейното значение. Той не знае какво грамадно значение оказва тази система върху него. Успехът във всяко начинание зависи от състоянието на симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система. Това се е знаело някога, но се е забравило и отново трябва да се изучава. Мозъчната система представлява динамото. В нея са скрити всички динамични сили. Но човешкият мозък още не е организиран.“ [49]

       „Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам животворен мозък на човека. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират.“ [49] „Ако искате да се разбирате помежду си и да наредите работите си добре, вслушайте се в съветите и изискванията на симпатичната нервна система. Който живее в симпатичната нервна система, има едни резултати; който живее в отраженията, т.е. в мозъка, дохожда до други резултати.“ [49]

       Дънов иска да ни подскаже, че при сегашната степен на духовно развитие е по-добре хората да се вслушват в интуицията, отколкото в ума си, тъй като интуицията е безпогрешна и по-добре ще ни направлява. Когато се ангажираме с ума, т.е. с главния мозък, започваме много да умуваме, да се колебаем, съмняваме се и пропускаме благоприятни моменти в живота. Централната нервна система, т.е. умът, разумът и мисълта ни не са още под влияние на едно напреднало съзнание — свръхсъзнанието, за да са безпогрешни и праволинейни. Те са под влиянието на чувствения свят у нас.

       „Някои ученици в класа искат да изучават тайните на йогите. Преди да дойдете до това знание, изучавайте симпатичната нервна система, за да се тонизирате. Ако между мозъчната и симпатичната нервна система няма хармония, нищо не можете да постигнете. Колкото по-организирана е мозъчната система — мозъкът, толкова по-добре действа и симпатичната нервна система.“ [49] Да изучим симпатичната нервна система, означава всъщност да овладеем функциите на вътрешните органи с нейна помощ, но това не е така лесно. Трябва да започнем с храносмилателната система, дихателната система, кръвоносната система и т.н. „Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието й, но е опасно, ако умът ви вземе участие в тях.“ [49]

       За овладяване функциите на тялото се изисква пълно вглъбяване и пълна вяра в себе си и концентриране без никакво умствено колебание и неверие. Животинският свят съществува под влияние на симпатичната нервна система. У животните няма разсъдък, мисъл и вяра, но затова пък те притежават пълно интуитивно ориентиране и затова могат да почувстват предстоящи земетресения, бури, влиянието на земните енергии, попадания на светкавици, лесно издирване на храната, предчувствие за опасност и т.н.

       „Правете опити да усилите вярата си. Например искате да посетите приятеля си, но не знаете дали е вкъщи. Съсредоточете мисълта си към него и вижте какво ще почувствате. Ако си е у дома, ще усетите нещо приятно под лъжичката. Ако не е, ще почувствате на това място известна празнота.“ [154] Това е елементарен пример за предсказване на явления и процеси, които ни интересуват. Но за да осъществим такова усещане и предсказване, трябва да имаме пълна вяра в успеха си, без колебание, размисъл и философстване. Пълно изключване на околната среда.“

       „Често се говори за сърцето като изразител на чувствата. Де е това сърце? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел! Това сърце има свои посланици в мозъка, те го представят. Мозъкът има отношение към умствения свят — горния свят, поради което е отделен от чувствения свят. Умственият свят е в главата, а чувственият — в симпатичната нервна система.“ [154]

       „Връзката между главата и стомаха става посредством магнетизма на симпатичната нервна система и електричеството на централната нервна система.“

       „Главоболие се получава и при разстройство на слънчевия възел. Разстройството в стомаха причинява главоболие и обратно.“

       В днешния цивилизован свят е нарушена хармоничната връзка между вегетативната и анималната нервна система. Макар да стоим по-високо от животните, ние не сме постигнали хармонията между чувствения и умствения свят у нас. Мисълта, разумът, умът и вярата не са напълно организирани, т.е. не са достатъчно овладени, поради което не са ни пълноценни помощници и понякога пречат на правилното действие и осъзнаване на интуитивното ни чувство. Ние, хората, не действаме в живота си по разумната воля и мисъл, а най-често по подражание. Разумът ни в повечето случаи не участва при преценката на дадена ситуация. Чувствата, желанията, страстите, присъщи на животинския свят, са силни и ни владеят, а това е признак за низкото ни духовно ниво. Тази обърканост в постъпките в живота ни създава най-много главоболия, нещастия и болести.