2.6.5. Челото на човека. 2.6.6. Веждите. 2.6.7. Очите на човека

[Ани]

2.6.5. Челото на човека

       „Челото трябва да бъде най-малко четири сантиметра високо, за да може човек да мисли.“

Учителя.

       Зад челото, в черепа, лежат предните части на двете полукълба на главния мозък на човека. То е най-характерно за човешкото лице и отразява мисълта, въображението и философските дарби. Затова неговата височина, широчина, форма и наклон са от съществено значение за опознаване на духовните качества на човека.

       „Всички онези от вас, които имат ниски чела, не са за философска деятелност, те не са за умствен труд; те са за практическа работа, в сегашния живот ще приготовляват условия за бъдещия живот. Вследствие на това, ония, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат; те имат ум, но в астралния свят, а на физическия свят нямат условия да се проявят.“ [177] „Тия хора, на челата на които има прави, хоризонтални линии, са трезви, мислещи хора. Те са умни хора, но не са практични и бързи.“ „За да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело; въображението в него трябва да бъде добре развито.“ [2] „Колкото по-наблюдателен е човек, толкова по-силно е развита у него долната част на челото, над веждите. У философа пък, който се занимава повече с отвлечена мисъл, с тъй наречената метафизика, горната част на челото е повече развита от долната.“ [3] При развитието на долната част на челото се образува издатина над самите вежди. Тя закрива една празнина на черепната стена, така наречения фронтален синус. Когато тази издатина над синуса е силно развита, челото над веждите изглежда изпъкнало. За такива хора Дънов казва, че са наблюдателни и прозорливи в ежедневните си практични работи. При философите челото е изпъкнало повече в горните си части, непосредствено под границата на косата, а в долните, над веждите, е нормално. „Мястото на музикалния център у човека е на челото, отстрани на веждите. Човек, у когото музикалното чувство е силно развито, на това място има ръб. Челото може да се раздели на три части (области): горната част е свързана с Божествения свят; средната е свързана с ангелския — там е литературата, поезията, изкуството; долната част — с физическия свят, със света на фактите, на математическата наука. В основата на носа, горе, се намира центърът на формите; до този център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Те са в предната долна част на челото.“ [154] „По линията над веждите на челото, според съвременните френолози, се намират всички наблюдателни способности. Като разглеждате един предмет, първо определяте неговата форма, после големината, неговата тежест, какво място заема в пространството и т.н. У всички хора, които се занимават 20-30 години с естествени науки, долната част на челото, над веждите, се издава силно навън, а горната остава малко легнала назад. У философите пък се развива горната част на челото — разсъдъкът, сравнението, въображението, — центърът на принципността на нещата.“ [3]

       „При жълтата раса челото долу е широко, а горе тясно, има форма подобна на трапец, а у бялата раса горната част на челото е малко издадена навън в сравнение с тази на жълтата раса и по-широка, почти правоъгълна“ [3]

       „На хора, у които е развит природният ум, предната част на челото понякога е вдлъбната, а някой път — издадена (става дума за средната част на челото). Такива хора са много паметливи, те могат да са добри историци — хубаво помнят събитията и датите. Ако се раздели челото на три части, долната представлява естественият ум; средната — природният ум, а горната — разумът. Хората, на които челото е вдлъбнато в средата, спадат към категорията на отрицателните типове — във възходяща степен на природният ум. В тях работи творческият ум.“ [16]

       „За интелигентността на човека не се съди от целия мозък, а само от неговото чело или, по-право, от съответния център, който заема определено място в тази част на челото.“ [16]

       Тук му е мястото да припомня, че Дънов след завръщането си в България се е занимавал почти 12 години с френология. Той е обикалял страната и е изучавал черепа на българите.

       „Мъдростта се намира в предната част на главата, на самото чело на човека. Затова, именно, челото и всички негови центрове трябва да се разработи правилно.“ [85] Под „разработване на челото“ трябва да разбираме умствените занимания на човека в различните отрасли на науката, философията, изкуството, естествените науки и мъдростта. Така ще се развият съответните мозъчни центрове, а като последица ще се оформи и челото. Казахме вече, че костта и формата на черепа е последица от съответната активност на мозъчната дейност.

       „Хората, у които челото е вдлъбнато навътре, са като децата, те нямат външни наблюдения, но интуитивно, вътрешно схващат нещата.“ [97]

       „Горната крива линия на челото наричам линия на въображението. Между веждите, при горната част на носа, се намират понякога една, две или три отвесни линии. Който има една линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи.“ [136] „Тия хора, които имат прави, хоризонтални линии, както в първия чертеж, са трезви, мислещи хора.“ [83]

       Ето как челото разкрива нашите скрити дарби и възможности в областта на философията, математиката, природните и историческите науки и практическия живот. Същевременно пред нас се разкриват възможности още от рано да опознаем себе си, да насочим усилията си за доразвитие на това, което ни липсва и да подпомогнем съзнателно духовното си развитие.

2.6.6. Веждите

       „Веждите представляват граница между духовния и умствения свят.“

       Веждите са граница между челото и зоната на носа, а това ще рече, между духовните възможности и качествата на човека и интелектуалните, умствени заложби.

       „Веждите на човека също изразяват известна идея. Веждите на много хора са като клоните на младо дърво; на други пък са увиснали като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него.“ [1] И сред народа често се говори за веждите като изразители на душевното състояние на човека. Казва се:"Какво си намръщил вежди?“ „Веждите показват интензивността на чувствата. Те могат да бъдат дъгообразни, прави и извити нагоре. Ако веждите са дъгообразни — в чувствата има повече мекота. Ако са прави, в чувствата има повече енергия и съобразителност, ако са извити нагоре, какво показват?“ [9] Извити нагоре и дръпнати в страни и нагоре вежди наблюдаваме у жълтата раса: японци, китайци, малайзийци, монголци и др. Тези извивки като че ли показват повече индивидуалност, а донякъде и демоничност.

       „Учените се различават по веждите. Като ги наблюдавате, вие можете да се произнесете дали известен учен е материалист, или идеалист. Линията на веждите у материалисти-те слиза надолу. Обаче всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.“ [21] Веждите от физиологична гледна точка предпазват очите от запрашаване и замърсяване. Но те могат да предпазят окото и от прякото попадение на слънчева светлина. По този повод Дънов казва: „Веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината.“ [21] „Според закона на съответствието, стане ли някаква промяна във веждите на човека, ще стане промяна в неговите клепачи, очи, даже и в неговите устни.“ [13] „Какви трябва да бъдат веждите на красивия човек? Нито много тънки, нито много дебели, но в никакъв случай сключени.“ [23] „Веждите на старите хора са наведени надолу; веждите на хората на средна възраст са като дъга, а тия на децата са прави, неоформени. Формата на веждите отговаря на развитието на човека.“ [73] „Тънките вежди възприемат по-фини чувства, а дебелите — по-груби, т.е. чувствата от физическия характер. Хора с тънки вежди имат добре развита интуиция.“ [44] „В очите на човека трябва да се чете неговата интелигентност, да се вижда, че Бог говори чрез него. Като погледнете веждите му, трябва да съзнавате, че те представляват границата между Божествения и човешкия свят. Ако веждите на човека окапят, това показва, че неговата работа е свършена. Те са от голямо значение и показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят.“ [87] „Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсъствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретния свят, съществува и друг, по-възвишен свят.“ [146] „Веждите трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата трябва да е толкова голяма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да е и дължината на ушите. Това са мерки взети от природата.“ [147]

       Динамиката на веждите, т.е. мимиката, която, изразяват е характерна. Смръщени вежди показват, както се знае, недоволство, лошо настроение, неприятни изживявания, болка и т.н. Увиснали встрани вежди наблюдаваме при хора с дълбока мъка и тъга. Повдигнати вежди и усмивка на уста говорят за добро настроение. Голяма злоба изразяват повдигнатите краища на веждите. Свити и повдигнати откъм носа вежди показват недоволство, несъгласие с нещо и т.н.

2.6.7. Очите на човека

       „Очите на човека са прозорци на съзнанието."

Учителя.

       „Истината се изразява в човешкото лице, главно в очите.“ [19] „Днес няма по-съвършен орган от човешкото око.“ [49] „Очите на човека имат най-скорошен произход. Те представляват най-великото благо, дадено на хората, и носят на човека такова знание, което разкрива пред него целия космос.“ [138]

       Заслужават ли такива суперлативни похвали очите? Едва ли някой ще се усъмни в тези оценки. Самият произход на очите, които са пряк издатък на мозъчната тъкан, показва тяхната задача да ни свържат с най-висшата енергийна форма на физическия свят, светлината. Тя е преходна фаза на енергийния свят — от физическия към невидимия. Окото по този начин ни разкрива красотата, формите, развоя, взаимовръзките, хармонията и същността на света. Очите осъществяват пряк контакт на мозъка ни с външния физически свят, тъй като са мозъчна тъкан, която при зародиша е пролабирала през черепните отвори (орбитите) и се е приспособила да възприема светлината.

       „Защо при създаването на очите, природата си е послужила с кръга, а не с квадрата? Понеже окото гледа радиално, гледа на всички посоки. Действително то е създадено по образеца на слънчевата система.“ [18]

       Като орган на главния мозък, окото има пряка връзка с всички мозъчни центрове, а чрез тях и с всички части на тялото. То има много сложен строеж и въпреки че знаем много за него, остава все още загадка.

       „Аз казвам, че даже ¹/₁₀₀₀ част от устройството на окото не е проучена. Първата функция на окото е да събира и разпръсква лъчите; събира ги отвън навътре, а вътре ги разпръсква. Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Той говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. То не е онова, което наричаме Пинелев възел. Аз го наричам „окото на душата“. Христос използва думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва в себе си всичко.“ [147]

       Интересно е, че в старинните предания и архиви Бог е рисуван с едно око, разположено между веждите. Също там съществуват и се описват същества с едно око, тъй наречените циклопи. В гръцката митология се разказват приключенията на Одисей, който е трябвало да се пребори с един циклоп в пещерата. В старата индуска философия също така се споменава, че всевишният има едно око, с което вижда всичко. Дънов говори за едно око, което лежи в центъра на мозъка и не е пинеалната жлеза (гландула пинеалис). Функционално окото действа отвън навътре, събирателно, като събира светлината към двойноизпъкналата си леща, след това пък я разпръсква, но кръстосано, в обратен ред, върху чувствителните към светлината клетки на ретината. Така образите, които виждаме около себе си, се отразяват върху ретината обърнати. „Очите на човека представляват два кръга: лявото око представлява физическия свят, а дясното — духовния. Това е причината, поради която лъчът, който излиза от лявото око на човека, е насочен винаги към земята. Лъчът, който излиза от дясното око, е насочен нагоре.“ [3]

       Още тук трябва да отбележим, че възприетите от очите образи не само са обърнати, но те се предават на мозъчните полушария кръстосано, т.е. лявото око предава образите си на десния зрителен център, а дясното — на левия зрителен център в мозъчните полукълба. Това става защото зрителните нерви се кръстосват непосредствено зад очните ябълки, в така нареченатд „хиазма“ на зрителните нерви.

       „Някои учени казват, че между веждите, т.е. в основата на носа, се намира малка празнина, която наричат „мълчаливия пост на духа“. [3] “Тук явно става дума за кухината сфеноидален синус, която лежи в тази зона и е под хипофизната жлеза. Тя е свързана с малък отвор с носната кухина и е част от околоносния кухинен лабиринт на черепа.

       „Добре е да изучаваме окото не само от неговата външна, красива страна, но и неговите патологични прояви. По окото някои учени могат да прочетат целия живот на човека във физическо и духовно отношение. В него е написано цялото минало на човека, целият му живот. Не само това, в окото са дадени ред правила и рецепти, как да се лекуваме и как да се справяме с мъчнотиите в живота. По него се познава дали говорим истината, или не. Като лъже, човек гледа към земята. Когато отправя погледа си нагоре към небето, той всякога говори истината.“ [21]

       Споменахме, че окото като първична мозъчна тъкан е свързано непосредствено с конструкцията и функцията на мозъка. Следствие на това то отразява състоянието на цялото тяло и на отделните му органи и системи. Това отражение намираме в структурата на ириса. Както първичната ембрионална клетка след оплождане се разделя на три основни пласта (ектодерма, мезодерма и ендодерма), така и ирисът има три зони в кръг около зеницата. Те отговарят на трите пласта на ембрионалната клетка и съдържат отражението на съответните органи и системи в тялото. Например от външния клетъчен пласт на първичната клетка произхождат органите на кожата, нервната система и сетивните органи, от средния пласт — кръвоносната система, белите дробове, черният дроб и други жлези на тялото, а от вътрешния клетъчен слой — храносмилателният тракт. Същото разположение на органите можем да намерим отразено по ирисовата диагностика, използвана нашироко в западноевропейските страни.

       Структурата на ретината е сложна и същевременно още не е добре изучена във функционално отношение.

       „Щом етерният двойник на човека има форма, това показва, че съществува астрална светлина, чрез която се възприемат формите и образите на телата или предметите, които с физическото ни зрение не се виждат. В човешкото око има една мрежица на ретината, чрез която се възприемат само образите от физическия свят. Зад ретината на окото има друга мрежица, която възприема образите от астралния свят. Тя вибрира на по-чувствителните вълни от астралната светлина. Зад астралната мрежица има друга мрежица, която възприема образи от умствения свят.“ [16]

       Ретината анатомически и хистологически е изградена от 10 клетъчни пласта, които можем да разделим първо на две основни групи: нервно-епителен пласт клетки на ретината и мозъчен пласт клетки. Прави впечатление, че същинските зрителни клетки за физическата светлина (шишарковите и пръчковидните) се свързват в посока на зрителния нерв на окото чрез още два пласта нервни клетки, а именно: биполярните и мултиполярните ганглиеви клетки. Тази връзка се осъществява чрез невритите и дендритите на тези три пласта клетки. Тези нервни повлекла (неврити и дендрити) пронизват няколко пласта клетки от структурата на цялата ретинна дебелина: външен зърнест пласт, междинен пласт клетки, вътрешен зърнест пласт клетки, вътрешен молекулярен пласт, ганглиев пласт и нервно-фазов пласт. Ако шишарковите и пръчковидните клетки на ретината са чувствителни към видимата светлина на слънцето, възможно е биполярните нервни клетки да са чувствителни към астралната светлина, а мултиполапните — към менталната светлина. [257] Науката не познава още значението на този многопластов клетъчен строеж на ретината.

       „Засега е проучена само външната част на окото. Има известни части от него, които още не са проучени. Ретината на окото има седем мрежици, функцията на които не е известна. Тези мрежици засега се намират в едно пасивно състояние, те трябва да се сложат в контакт със светлината, за да могат да функционират.“ [16]

       „Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен животът. Окото на човека е създадено последно. То има най-висш произход. Следователно, който може да чете по него, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и учители на човечеството четат и се учат по окото.“ [83]

       „Цветът на очите служи като диагноза за определяне на умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Очите са огледало на вътрешния ни живот. Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си кинетична енергия и трябва да търси начин да се освободи от нея. Трябва да внесе в себе си елементи на мекота. Това се постига чрез внасяне в ума и сърцето на живи, светли образи и възвишени чувства.“ [82]

       „И тъй, въпросът за произхода на сините и черните очи е от особено важен. Цветът на сините очи не зависи от синия цвят, но е интересен неговият произход. Какъв ще е цветът на очите на детето, това до голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката харесва някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността е по-силна.“ [74] „Мнозина питат, какви ще бъдат очите на хората от шестата раса. Казвам: ако очите им са сини, те ще бъдат студени хора; ако очите им са черни, те ще бъдат горещи хора; ако очите им са кафяви, те ще бъдат хора с мек, благ характер; ако очите им са зеленикави, те ще бъдат хора с научни възрения.“ [76] „Всичко, което може да стане с човека, е написано в окото и ние можем да четем по него. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват.“ [107]

       „Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представляват дванадесетте зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофите и страданията на земята, така и петната на окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се появяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или дванадесет години.“ [116] „Преди години ми попадна една книга от един германски физиолог-анатомист, който 20 години изучавал окото с всичките му потайности. По окото той познавал каква болест имал човек и на кое място. Също така по окото той можел да предсказва болестите, от които човек след време може да заболее. Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, бъдеще и настояще.“ [84] Тук Дънов споменава за ирисовата диагностика, която в западните страни, а даже и в Русия, се използва и практикува от лекарите хомеопати, хипократи и природолечители.

       „Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени, в тях се появява особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъл на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.“ [61]

       „Когато наблюдавате човешките очи, ще видите, че от тях излиза един лъч, по посока на който може да определите човешкия характер. Точката „О“ е зеницата, а правата линия „ОД“ е полето на зрението. Лъчът, който излиза от окото, при различните хора има различна посока и направление. У някои хора той се намира над правата „ОД“, а у други — под нея. Лъчът става перпендикулярен, т.е. върви в посоката на „ОА“, когато човек се постави в магнетичен сън, и то в четвърта или пета степен. Тогава очите се обръщат със зеницата нагоре. От ъгъла, който този лъч образува, зависи моралната сила на човека. Докато този лъч е над правата „ОД“, човек е добър в проявите на своя ум, сърце и воля. Когато лъчът е отправен нагоре, човек може да изпълни всичките си обещания.“ [83] Такова положение на зеницата, обърната нагоре има при дълбок сън на човек.

       „Имайте предвид, че около очите има две течения: едното течение е от положително и отрицателно електричество, а другото — от положителен и отрицателен магнетизъм. Когато дясното око се развива, то е във връзка с лявото полукълбо на мозъка; когато лявото око се развива, то е във връзка с дясното полукълбо. Значи движенията на мозъка се прекръстосват.“ [7] Споменахме вече, че двата зрителни нерва, които изхождат от очите, се кръстосват вътре в черепа, непосредствено зад очните ябълки.

       „У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение, в плоскостта на зрението, а трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока.“ [7] „Ти трябва да видиш, какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Някой път от човешките очи излизат червени лъчи, друг път излизат портокалови, сини, жълти лъчи, случва се да излизат бели или даже черни. Тези лъчи, които излизат от човешките очи навън, из човешката душа, упражняват различни влияния.“ [39]

       В поверията на народа често се твърди, че някои хора имат „лоши очи“, също така се говори, че някой може да омагьоса или да причини зло на друг човек, само като го погледне. В митологията също така се рисуват животни и зли хора, от чиито очи излизат огньове и светкавици. Едно е вярно, че според духовното състояние на човека, окото изразява в погледа мекота, острота, сила, опиянение и т.н. А някой човек със силен и стабилен характер и мисъл като гледа съсредоточено друг, чието съзнание не е будно, а мисълта му не е целенасочена, може да му повлияе и да внуши мисли, които не са присъщи на този човек. На основата на тази възможност се дължи хипнозата.

       „Красиво нещо са човешките очи. Хубавото в тях е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Той се среща у малко хора и обикновено се появява, когато човек е в нормално състояние. Сега под думата „очи“ аз разбирам прозорци на човешкия дух.“ [87]

       „Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една хоризонтална плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Ако минават над нея, тогава човек е повече в духовния свят. Това са очите на мъдреца, окото на праведния.“ [135]

       „Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез тях човек влиза във връзка с външния свят и се тонира, те регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно.“ [135] „Когато окото е присвито в очната ябълка, а погледът обострен и с централен лъч под хоризонталата, устремен надолу, веждите леко сбръчкани, окото представя престъпник.“ [135] „Дясното око има отношение към ума, а лявото — към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, това показва, че чувствата в него са добре развити. Ако са малки — умът е слабо развит.“ [135] „Когато окото е леко присвито, а централният лъч минава през хоризонталата, това око е на наблюдателен човек с живи представи за нещата.“ [135] „Ако очите са по-големи, с отворен поглед, централният лъч минава леко над хоризонталата, това са очи на мислещ човек с философски поглед към света.“ [135] „При поглед, леко прикрит под горната вежда, и лъч, отправен надолу, имаме око на човек с физическа любов.“ [135] „Благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите яснота, но тя е лишена от мек елемент. Тези очи са груби, неподвижни.“ [1] „Според физиогномистите, колкото очите са по-отдалечени от носа, толкова човек е по-наблюдателен; колкото са по-близо до носа, толкова по-малко неща му правят впечатление.“ [157] „Щом очите на човека са потънали много дълбоко, това показва, че сърцето се е изхабило.“ [8] Хлътване на очите с дълбоки сенки около тях се наблюдава при хора на нощните удоволствия, разврат, пиянство и безсъние.

       „Как загрубяват във вас чувствата? Като възприемете една отрицателна мисъл или отрицателно чувство. След това очите ви почват да потъват, да се смаляват. И така почват да се явяват безобразни бръчки по лицето, като че ли е накълцано като напукана земя.“ [35] „Хора с различни едно от друго очи са типове, които приемат много светлина, но нямат време да я асимилират цялата. Те не запомнят всичко.“ [24] „Хората със сближени едно към друго очи са типове, които каквото видят и чуят го запомнят добре.“ „Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителност. Малките очи са признак на скъперничество. Големите очи — на разсипничество. С други думи казано: хора с малки очи са бедни; хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си.“ [79,1] „Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди са израз на сили и енергии. Тънките вежди — на мекота и чувствителност, нежност. Сините очи означават нещо идейно, възвишено, което съществува горе на небето.“ [55] „Ако погледнете човек с черни очи, те ще произведат у вас известна мисъл; кафявите очи — настроение. Хората със сини очи са хладни. Те са като небето, но хладно и студено. Тези хора не са земни. Преданието говори, че Христос е имал такива очи.“ [29,21] „Хората със сини очи са повече идейни, а тези с черни очи са повече на чувствата, те са по-тежки хора.“ [80] „Ако чувствата се изопачават, очите започват да потъват и да се вглъбяват навътре. Ако човек започне да огрубява, очите му започват да изпъкват. Изпъкналите очи показват някои добри черти. Такива хора са много разговорливи.“ [7] Силно изпъкнали ябълки на очите има при болни с нарушена функция на щитовидната жлеза. Това е заболяването на Базедов, симптоми за което, освен промяната в очите, са и уголемяването на ръцете и пръстите, на челюстта и устните. Тези хора стават много чувствителни, разговорливи и нетърпеливи.

       „Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно — голямо нещастие или голяма изненада.“ [4] Който е роден през деня, когато слънцето грее силно, той има продълговати очи, немного отворени. Който е роден вечер, той е с големи, отворени очи. Хората, на които очите са силно отворени и изпъкнали са много груби. Тук става дума не за физическа грубост, а за нетактичност в обноските с другите хора.

       „Като изучавате очите на човека, ще дойдете до заключението, че колкото отворът им е по-голям, по-широк, толкова и способностите на човека да възприема всичко наоколо си са по-големи.“ [3] „Много отворените очи събират повече впечатления. Такъв човек не е свободен; той обича разнообразието като децата. Ако очите са малки, човек възприема малко впечатления, които оставят дълбоки следи в него. Човек с големи очи е много тщеславен, със средно големи очи — суетен, а с малки очи е хитър и лукав. Между големите и малките очи търсете средното, което ще ви спаси.“ [44]

       „Музикант, който има изпъкнали очи свири, по-хубаво от този с хлътнали очи. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се, не като на кукумявка. Очите на добрия човек са изпъкнали, пълни и приятни. В тях се чете доброта и мекота в характера.“ [135] „Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и силните желания стопяват човека и очите му постепенно хлътват.“ [76, 136] „Когато лявото око на човека играе, то иска да му каже: ти трябва да облагородиш сърцето си. Не го ли облагородиш, в него ще растат само треви и бурени. Когато дясното око играе, то иска да каже на човека: твоят ум се нуждае от повече светлина. Ако не придобиеш повече светлина, мисълта ти ще се изопачи.“ [74] На повечето хора е известно, че когато клепачите на очите трептят мимо нашата воля, това е предзнаменование за някакво събитие или случка. Трептенето на клепача на лявото око е предчувствие за неприятност в чувствената сфера на човека, а на дясното око — очакване на събитие от физическия свят. Трептенето на клепачите всъщност отразява нервно състояние и интуитивно предчувствие на хората.

       „Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти го каже право в лицето, без извъртане. Чернооките хора са енергични, подобно на чернозем. Човек с черни очи не може да те измами.“ [60]

       „Колкото по-повърхностен е стремежът на вашето съзнание, толкова кръгът на окото е по-валчест. Обаче, колкото повече желанията и стремежите ви се диференцират, колкото повече се разклоняват и добиват известна насоченост, толкова повече окото става елипсовидно.“ [7] „Ако почнете да се привличате към света, т.е. ако външният свят ви влияе, ще се образуват отдолу (по долния клепач) малки линии. Ако направлението, към което се движите, е възходящо, ще се образуват (на горния клепач) линии отгоре.“ [7] „В натури, които имат по-благородни пориви и стремежи, природата е образувала друга вдлъбнатина (между очната ябълка и орбиталния ръб). В долната вдлъбнатина има повече и по-голям простор, а в горната — по-голяма дълбочина.“ [7] „Човек, който е весел, има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и живота, има хлътнали навътре очи.“ [7] „Човек никога не трябва да гледа към земята.“ [7] „Наблюдавайте очите си, техните знаци, при различни случай, когато имате неразположение или колебание в настроението си, в чувства или в мисли, и вижте разликата между единия и другия случай.“ [7]