2.6.8. Носът на човека

[Ани]

2.6.8. Носът на човека

       „Човешкият нос е проекция на човешката мисъл; той е сгъстена светлина на мисълта ни от всички времена на нашето развитие.“

       Носът е може би най-характерната част от лицето на човека, която го отличава коренно от животните. Той е израз на еволюционното развитие и заедно с челото са израз на мисловната дейност.

       Носът лежи топографично на лицето между челото и устата, т.е. между духовния и физическия свят на човека, и за това Дънов го смята за връзка между два свята.

       „Носът на човека е израз на неговата интелигентност, на неговия интелект. Страничните линии на носа представляват рамене на ъгъл (с върха нагоре, в основата му), а ширината му (при ноздрите) е големината на този ъгъл. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен и умът му е по-правилен. Колкото по-голям става този ъгъл, интелектът намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни у човека, толкова по-широк е носът му долу при ноздрите. Общо казано: дължината на носа е свързана с интелекта, а широчината — с чувствата на човека.“ [3]

       „Носът на интелектуалеца е прав, нито сух, нито месест, с добре оформени ноздри и дълъг една трета от дължината на лицето.“ [11, 35] „Като норма за широчината на носа вземам 35 мм.“ „Ако носът ви расте на дължина, това означава, че му се придава известен умствен колорит, но ако се разширява, без да расте — връх взема чувственият характер. Ако един нос е дълъг 6 см, ширината му нормално трябва да бъде 35 мм.“ [6]

       „Засега в тялото на човека, геометрически гледано, само носът е широк долу, а горе — тесен. Виждате значи, колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.“ [12]

       Дънов разглежда тялото геометрически, като съчетание от триъгълници: главата с врата до раменете е триъгълник с връх към раменете; гръдният кош с раменете — триъгълник с връх към кръста; тазът и краката — триъгълник с връх към петите, а само носът е триъгълник, чийто връх е обърнат нагоре към веждите. Затова Учителя казва, че нашият умствен свят, отразен в носа, е малък в сравнение с цялото тяло, чиито триъгълници са насочени към земята.

       „Носовете на учените хора си приличат, а на различните философи се различават по дължината и широчината — зависи какъв материал подреждат.“ [21] „Ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Ноздрите определят широчината. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по деятелен. Най-голямата широчина на носа достига 4 см. Всички учени имат широки носове. Философите имат тесен нос.“ [21] „Размерите на вашия нос ще определят обема на вашите чувства, дължината на брадата — силата на вашата воля, а височината на челото ви — качествата на ума.“ [21]

       „При изучаването на носа виждате голямо разнообразие на линиите му. Някой нос е вдлъбнат, друг — изправен, трети — вирнат нагоре. Когато линията на носа е вдлъбната, действат отрицателни сили на природата. Ако носът е изпъкнал, действат положителни сили на природата. Ако линията на носа е права, положителните и отрицателните сили на природата се преплитат. Онзи, чиято линия на носа е изпъкнала, като го обидят и накърнят интересите му, взема тояга, нож или пушка и започва разправа. Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани в дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави капан. Понеже се чувства по-слаб, той си служи с хитрост. Първият е положителен тип — той има повече воля и сила, но по-малко ум. Вторият е отрицателен — физически слаб, но умът му е по-силен.“ [48]

       „Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? Той е емблема на човешката разумност.“ [71] „Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя дишането.“ [76] „Когато носът е прав, но на върха е леко вирнат, той е на човек, който е любопитен и се занимава само с новини, с казано-речено.“ [135] Такъв нос имат повечето жени, което говори за мекота и добър характер. Те не са индивидуалисти и лесно влизат в контакт и разбирателство с другите хора.

       „Нос, който е увиснал малко надолу, говори за човек с песимистичен характер, нос, който е малко вирнат, говори за любопитство. Когато ноздрите са много отворени, човек е особено чувствителен към любовта. Когато носът при гърбавичката е широк, такъв човек има добри възприятия.“ [79]

       „Колкото по-широк е носът и ноздрите отворени, толкова по-дълъг е животът на човека. Той приема повече въздух отколкото, ако носът е тесен и ноздрите сплеснати. Който има широк гръден кош, голяма дълбочина, той живее по-дълго на земята.“ [112]

       Има статистически проучвания, при които се търси връзка между продължителността на живота и дълбокото, добро дишане, което наблюдаваме например при певците. Смята се, че хора, които пеят, а с това и дишат по-дълбоко, живеят по-дълго. Пълноценното дишане зависи, както казва Дънов, и от формата на носа и ноздрите. Но има и нещо друго, което не се вижда с око. Това са конхите (раковините) в носната кухина и канал. Във всеки канал има по три мидоподобни образувания — конхи, които са прикрепени към страничната му страна. Когато каналът е тесен, конхите може да го запълват и да затрудняват дишането. Същото се получава при хронични възпаления на носната лигавица. Междинната преграда, която разделя носната кухина на два канала, у повечето хора не е права, а изкривена наляво или надясно. Това изкривяване — девиацио, заедно с конхите запушва носния канал, човек се затруднява и диша всъщност само с едната половина на носа си. Конхите служат за затопляне на въздушния поток, който навлиза в дробовете. Те са богато кръвоснабдени и при някои деца лесно кървят и при най-малко притискане на носа.

       Около носните канали лежат така наречените кухини — синуси. Те дават колорит на говора ни и оформят гласа на певците. Двата максиларни синуса са свързани с носната кухина посредством каналчета, които лежат в костта на подочието, следват двата фронтални синуса в челната кост, непосредствено над веждите (за които вече говорихме), и трети е свеноидалният синус, който се намира в основата на черепа, над носоглътката.

       „Френолозите казват, че дългият нос е признак на интелигентност, обаче не всякога това е определящо. От друга страна, френолозите твърдят, че ако носът е къс и широк, той показва известна деятелност в чувствата. Широчината може да се дължи на някакъв дефект на човека. Значи дължината на носа, която действително определя интелигентността, трябва да бъде точно определена, а не произволна мярка. Същото се отнася и за широчината. Освен това, когато се определя интелигентността и деятелността на чувствата у човека, трябва да се вземат предвид общата конструкция на носа, кожата му, мускулите и ред още обстоятелства.“ [115]

       Има хора с мазна, надебелена кожа, със сочни и големи пори. Това са носове на индивиди с чувствен характер. При други кожата е суха, тънка, без мазни пори, костната конструкция прозира през кожата. Това са хора със сух интелект и мисъл, без чувственост. Има и междинни типове кожа.

       „Ако носът е месест не само около ноздрите, но и по-на-горе, това е нос на човек у когото чувствата работят силно. Ако същевременно е увиснал с върха си, той е образ на песимист.“ [135] „Дългият нос крие в себе си повече възможности, повече изходни пътища. Такъв човек само наблюдава и мери нещата. Това е един от добрите носове, но в него има нещо животинско. Когато не е така дълъг, но прав, го наричаме интелектуален нос. Каквато и форма да има носът, той е зависим от устата. Тя определя неговите възможности.“ [135]

       Забележката на Дънов, че характерът и индивидуалността на човек не може да се определят само от един орган или белег, е много съществена. Възможностите, маркирани от човешкия нос, зависят и се определят от устата. Тъй като тя е орган на физическия свят и характеризира обвързаността на хората с него, то влиянието й е по-силно в сравнение с другите части на лицето.

       „От устройството на носа, от големината и широчината му зависи състоянието на белия дроб. Не само това, а и формата на носа отговаря на формата на белите дробове само, че в обратно положение.“ [126]

       Дънов има предвид всъщност формата на гръдния кош с външни очертания, които са триъгълник с основа в раменете и връх към кръста, а носът е триъгълник, чиято основа е долу, при ноздрите. „Носът е барометър, топломер, който показва в какво състояние е вашият ум.“ [129]

       Носът на човека не винаги лежи в средата на лицето, по средната линия на тялото. Той или е изкривен наляво, или надясно. Това се дължи на изкривяването (девиацио) на междинната преграда в носната кухина, за което вече споменахме. То трябва да се тълкува. „Ако вашият нос е изкривен наляво, причината е вашият ум. Ако носът ви се завърти надолу, причината за това е вашето физическо тяло, волята ви е изопачена.“ „Забележете, във всички меланхолични типове носът започва да се извива надолу.“ [7] „Ако носът на човека е много остър, в органическо отношение това е лош признак. Такива хора са много активни. Ако носът е тъп, това показва, че човек се намира под влиянието на симпатичната нервна система, той е повече пасивен, от-колкото активен.“ [4] „Тънкият дълъг нос е на сприхави хора, те малко са работили, вдишват малко въздух и повече идеализират. Дебел нос — работил е повече и е поемал повече въздух.“ „Ноздрите на носа са граница между умствения и физическия свят.“

       Общо казано, правият, тънък нос с незакривен връх и немного широки ноздри е положителен белег за характера на човека, в сравнение с дебелия, къс, широк и мазен нос.