3.6.2. Диетично хранене

[Ани]

3.6.2. Диетично хранене

       „Аз не съм против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение — всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло... Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядат, по-лоши ще станат."

Учителя.

       Ще разгледаме някои храни, за които Учителят П. Дънов има добро отношение и ги препоръчва като диетично хранене.

       „Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца. Ако ви се вижда много един месец, направете опит за седмица само, като употребявате всеки ден по 100 грама жито... Ще накиснете от вечерта 100 г жито в една чаша вода и ще го оставите през нощта. Ще го дъвчете, като го разпределите на три части: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. [14] „Онзи който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.“ [57] „Някои учени казват, че хранителността на житото е в люспите. Ето защо като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност.“ [112]

       „В божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителността му, т.е. хранителните вещества излизат навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.“ [117] „И за люспите на лука се казва, че съдържат витамини. Въпреки това домакините хвърлят люспите на лука и употребяват вътрешните листа, които нямат толкова витамини.“ [131] Богати на микроелементи и най-вече на железни соли са глухарчето, копривата, лобода и седмолистникът. Те нямат равни на себе си.

       Лукът трябва да се консумира, без да се пържи. Той се употребява и като лекарство при натъртване и мускулни болки. В случая се прави превръзка с печен лук. [24] Лук, суров, консумиран с хляб и зехтин, се препоръчва при гастрити, язви и колики. [61]

       Картофите с алкалната си реакция на сока неутрализират киселините в стомаха. Те се консумират варени или печени.

       Кафето — в народната медицина се използва против астма, понеже разширява бронхиалните канали. При астматичен пристъп се препоръчва две чаши силно кафе. Чаят (китайски) е добро средство против увреждане на зъбната глеч, тъй като действа бактерицидно. Предотвратява развитието на рак в устната кухина. Ябълката — понижава холестерина в кръвта поради съдържанието си на пектин. Тя е средство против инфаркт и сърдечни заболявания. Също при дискомфорт на стомашно-чревния тракт. Морковите и цитрусовите плодове са профилактика срещу рак на панкреаса. Хрянът, чесънът, лукът и лютите чушки се препоръчват при простудни и остри възпаления на белите дробове. Зърнените храни се използват за изхвърляне на злъчни камъни. В това отношение е полезна ряпата. Фасулът, грахът и лещата снижават холестерина в кръвта. Една чаша извара от фасул може да снижи холестерина с 20%. Като храна фасулът действа профилактично за рак на стомаха. Киселото мляко и зелето се препоръчват като профилактика на рак на дебелото черво.

       „Пелинът в народната медицина се употребява при маларийни трески, анемии, изтощени болни, за подобряване функцията на стомашно-чревния тракт. Мехлем от пелин със зехтин се използва при гнойни рани.

       Сладко от трендафил (маслодайна роза) се използва като очистително на червата.“ [50]

       „Според физиолозите, определено е каква храна да употребява човек. Например бременната жена трябва да се храни със специална храна. Мъжът, преди да стане баща, също трябва да употребява специална храна. Геният трябва да употребява храна за гении, светията — съответна храна.“ [112]

       „Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито храненето с месо. Обаче хората, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тези, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време сурово жито.“ [14]

       „Правилно е да се готви или безсолно, или с малко сол, а после според вкуса си, всеки да си тури толкова сол, колкото му е нужно.“ [93]

       На деветия събор на Бялото Братство — 13 август 1908 г. в гр. Варна се е провела Господня вечеря, за която Учителят П. Дънов сам е определил менюто и продуктите. По негова препоръка Димитър Голов е трябвало да закупи вино, а К. Иларинов — риба. Останалата храна била лимони, праскови, лешници и бадеми, круши, грозде, маслини, сухо грозде, ябълки и смокини. Такива вечери със същото меню, с прибавка от вино и риба, са се провеждали през 1909, 1910, 1911 и 1912 години (по данни на П. Гумнеров). По отношение на поносимостта на организма към месото при хора, които употребяват месна храна, Учителя дава следната препоръка: „Онези, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сини очи трябва да се хранят повече с риба.“ [21]

       „Който иска да бъде жизнерадостен, нека да яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде — късен плод. Когато човек има големи мъчнотии, трябва да яде ряпа.“ [24] „Храната създава хората. Вземете най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна, ще видите, че ще му се видоизменя живота. Хранете най-грубия човек с най-деликатната храна, в течение на 10 години той ще измени начина си на живот.“ [37]

       „Апостол Павел препоръчвал на онези, които имат слаб стомах, да пият вино. Полезно е виното, но трябва да се знае как да се приготовлява. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.“ [50]

       „Казват, че някой учен открил в киселото мляко някакъв бацил, който продължавал живота. Всъщност киселото мляко може да продължи живота с 10-20-30 години, не повече.“ [87] Какво значение има плодовата диета?

       „Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също мислите и чувствата.“ [180] „Яж само пресен хляб, яж само пресни плодове. Не яж никакви консерви. Яж пресни плодове, току-що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно във воденицата. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север. Който иска да внесе благородни чувства в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг. Който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове зрели на изток. Който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.“ [117]

       „Първоначално Бог е казал на човека да се храни с плодове. Обаче след потопа, като видял, че човек не може да се храни само с плодове, позволил му да се храни само с месото на животните, но не и с кръвта им. Понеже животът е в кръвта, затова кръвта на животните не трябва да се употребява. Едно е важно: първата храна на човека е плодова. Останалите храни — месо, риба, това са резултат на човешки тълкувания и човешки морал. Оттук произлизат две течения за храненето на човека. Едни поддържат месоядството, а други — вегетарианството.“ [137]

       „Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде. То лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките.“ [95]

       „Достатъчно е по един лимон на ден. Изцеди лимона, долей чашата с гореща вода и изпий сока. Повече от един лимон не е нужно. Прекаден светец и Богу не е драг.“ [149]

       „Зеленият фасул съдържа вещество, което действа като инсулин при диабетично болните. Затова диета от 6-7 кг. зелен фасул седмично се препоръчва при диабетично болни и такива с кръвно налягане.“ [260]

       „Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без подправки. Варете боба с чиста вода и една-две глави лук, без дървено масло. След като се свари турете му малко сол. Турите ли дървено масло вие ще го развалите.“ [43]

Що е гладът и постенето?

       С глада и постенето често се спекулира. За да се гладува, е необходимо да се прецени състоянието на организма. „Абсолютният глад лишава от храна целия организъм, засяга всички негови химически елементи и органи. Запасът от електролити също така се нарушава, нарушава се малко или много неговото равновесие, а неговите соли и минерали са жизненоважни от биологическа гледна точка. Пригаждането на организма към внезапно спиране на храненето става по различни начини. Най-напред се намалява основното количество енергия, която организмът изразходва, за да поддържа телесната температура и функциите на органите. Ето защо гладуващите постоянно изпитват чувство на студ. Човек се изморява и намалява броя на несъзнателните нервни рефлекси. Жлезите променят отделянето на хормони, като при жените се губи менструационният цикъл. Липсата на въглехидрати води до промени във функциите на бъбреците. Получава се загуба на вода и електролити. Кръвното налягане спада, загубата на калий дразни сърдечния мускул и може да настъпи нарушение на сърдечния ритъм. Намалява се отделянето на пикочна киселина. Особено опасен е отрицателният баланс на азота. При пълен глад, дневно, въпреки всичко се изразходват 75 г белтъчини, които влизат в строежа на организма.“ [262]

       Въпреки всичко природата използва глада като лечебен метод. При тежко и температурно състояние на болния той губи всякакъв апетит, до отвращение към храната. Болният сам почва да гладува. Защо? Организмът се освобождава чрез глада първо от чуждите вещества, наслоени в него, и от излишните запаси (мазнини). По този начин той поддържа жизнените си функции за сметка на ненужното и обременяващото. Ето защо ефектът от гладуването силно е подчертан при болни от ревматизъм, затлъстяване, отравяния, бъбречни заболявания, чернодробни заболявания, камъни в жлъчката и бъбреците и т.н.

       При вегетарианци, които нямат особено голям излишък от запаси, гладуването трябва да се преценява особено добре, за да не се извади организмът от равновесие.

       При глад или постене не трябва да лишаваме тялото от течности. Различаваме пълно гладуване, полупост, плодов пост и др. Постенето или гладуването има и своята психологическа постановка. Човек се подлага на изпитание и калява волята си, за да може да се въздържа от пикантни и нездравословни храни, низши страсти и желания. Чрез постене се изграждат съзнателно добродетели.

       При прекъсването на по-продължителен глад се налага внимателно захранване с леки и лесно смилаеми храни. „Постът се употребява за обновление на организма. То е един начин за подмладяване. И следователно, след пост, колкото се може по-дълго време употребявайте еднообразна храна, която изисква малко сила за храносмилането (плодове, мляко и др.) Не трябва да се възбужда апетитът, за да се развиват дробовете и да можете да приемете повече прана от въздуха и водата и изваждате повече сокове и елементи от храната.“ [55]

       Несистематичното и продължителното недояждане обаче е вредно. Тогава най-много се рискува да навредим на организма.

       „Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесет главни петъци за пост, ще си изберете вие сами. Тези от вас, които могат, ще постят по 40 часа седмично, а които не могат, ще постят по 24 часа. Никому няма да съобщавате кога ще постите. Ще мълчите. Постенето ще започнете в който час вие искате.“ [233]

       „Когато гладува дълго време, тялото на човека се изтощава, мислите му и чувствата му отслабват и вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието в природата.“ [24] „Докога може да се гладува? — Докато изпитвате приятни чувства... Почне ли да чувствате неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.“ [41]

       „Аз ви съветвам да постите по два-три дни, през това време ще пиете само гореща вода — ще промивате стомаха си.“ [52]

       „Постът има отношение към философията и науката.

       Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, а знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Като прави опити, човек вижда колко време може да издържи на пост. Ако постиш десет дни, ще усилиш вярата си, ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости човек съзнателно, той се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане и глад.“ [62]

       „Някой иска да пости десет дни, да придобие нещо. Според мен, 24 часа съзнателен пост се равняват на десет дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си.“ [82]

       „Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. През време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се помири с всички свои врагове и да издължи всичките си дългове.“ [84] „Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете — ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта.“ [135]

       „Като боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да върви болестта естествено, всички трябва да вземате мерки. Това е очистително и топла вода, за да не изгубвате в тази болест своето равновесие.“ [55] „Когато ученикът яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност и обич.“ [130]