Младини и обучение

[Ани]

МЛАДИНИ И ОБУЧЕНИЕ

       Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (Петровден) в село Николаевка, Варненско, в щастливото семейство на Константин Дъновски и съпругата му Добра. Още преди да постъпи като ученик, майката почива и бащата остава с три деца. Най-голямото е Мария, второто Иван, а Петър е най-малкото дете на семейството. Мария е трябвало да поеме грижите за домакинството и към малкия си брат.

       В основното училище малкият Петър се отличава с ученолюбие, добра памет, любознателност и остроумие. Не му отбягват и най-малките явления и случки от живота на хората. В църквата, където бащата Константин Дъновски е изпълнявал като свещеник обредностите, малкият син става съпричастник на духовната изява на населението.

       На 14-годишна възраст Петър Дънов преживява освобождението на България от отоманско иго. Обучението му в основното училище не създава трудности. Той е между най-добрите ученици. Голямото ученолюбив трогва бащата и той решава да подпомогне сина си да получи по-голямо образование. Въпреки финансовите затруднения, записва детето във варненската гимназия. Тук П. Дънов намира, че обучението е доста шаблонно, повърхностно, без задълбочено изясняване на проблемите, които го интересували. Той е склонен да разглежда явленията и проблемите повече от духовната им същност и обмисля къде може да намери отговор в това отношение. Може би в една духовна семинария?

       Учителя П. Дънов разбира, че в евангелските училища има по-свободно и по-задълбочено проучване на проблемите от Христовото учение. Но възможно ли е да се учи в такова училище, когато бащата е свещеник в източно-православна църква? Младият човек бива изненадан, че баща му споделя много от въпросите, които го вълнуват. Последният също смята, че вярата в Бога трябва да включва същината и философията на живота, да има реален израз в делата на хората, да бъде пътеводителка към духовното издигане и постигането на съвършенство.

       С разрешение на баща си Петър Дънов се записва ученик в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Тук той среща хора, с които може да обсъжда вълнуващите го проблеми. Библиотеката е богата на литература, третираща много от въпросите, които го интересуват. Понеже редовното обучение не го задоволява, той отделя много време за четене на друга духовна литература. Попада на трудовете и философията на стари мислители като Аристотел, Платон, Питагор, Парацелзиус и други. Намира, че древните са третирали проблеми близки до тези, които занимават неговия ум. Това го амбицира още повече, вдъхва му самочувствие, увереност в посоката, към която се е устремил; намира, че е на правия път към Истината.

       На 24 декември 1887 година се дипломира в Американското научно богословско училище. Бил насочен да продължи учението си в Университета по теология в Америка. Но за това са били необходими средства и той решава да учителства, за да спести. Работи в с. Хотанца, Русенско, и обмисля перспективите за едно далечно и рисковано пътуване.

Диплома за завършено гимназиално образование на Учителя.

       Извънучилищните му развлечения били разходки и съзерцания сред природата, при които слушал нейната музика и възпроизвеждал чутото със своята цигулка. Този инструмент усвоява в град Варна. Неговият учител бил чех и му вдъхнал незабравима любов към музиката, чрез която да се приближи до един свят, който не всеки може да преживее. Така цигулката става неразделен спътник в живота на Учителя П. Дънов.

       Обсъдил добре перспективите и задачите на живота си, подтикнат от непреодолимото желание да се добере до Истината за живота, да бъде полезен на човечеството и да подтикне сънародниците си към едно истинско верую, Учителя Петър Дънов отпътува за Америка през месец август 1888 година.

       На 24-годишна възраст той попада в един съвършено нов свят. Докато народите в Европа са били обвързани тясно с парадигмите на църквите, хората в Америка са по-либерални и свободомислещи. Но трудностите в живота не го отбягват. За да се издържа, започва да работи вечер, а през деня учи английски и посещава в град Медисън, щата Ню Джерси, подготвителен семинар по Теология. На 15 октомври 1890 година получава прекрасен атестат за успешното завършване на семинара. Следващата година -1891, се прехвърля в град Бостън, където във факултета по Теология към местния университет се записва за редовен студент. Дипломира се успешно на 7 юни 1893 година с диплома, подписана от президента на университета Уйлям Уорън и декана Хенри Шелдън. Паралелно с това посещава едногодишен курс по медицина (подготовка за мисионери) и го завършва на 3 февруари 1894 година, за което получава съответно удостоверение.

Диплома за завършено виеше образование на Учителя по теология в университета в гр. Бостън — САЩ.

Удостоверение на Учителя за завършен семинар по теология в гр. Медисън (САЩ).

Удостоверение на Учителя за завършен едногодишен курс по медицина в университета гр. Бостън

       В университетската библиотека Учителя П. Дънов намира много източници за философските виждания на човечеството през вековете. Той проследява еволюцията на човешкото познание относно всички аспекти на живота и осъзнава, че живее в един изключителен период от историята на човечеството - прехода от XIX и към XX век, т.е. от века на умозрителната и съзерцателна наука и философия към века на точната и реалистична наука. Двадесетият век се очертава като век на най-големи научни постижения в областта на физиката, математиката, астрономията, космологията и биологията. За да си изясни този преход, трябвало е да познава древните умове, тяхната философия, алхимия и умозрения. Затова той проучва Роджер Бейкън (1214-1292 г.) и Алберт Велики (1193-1280 г.) като представители на рационалната алхимия. Проучва философията на пантеистичния сенсуализъм в лицето на Парацелзиус (1493-1541 г.) и на Джордано Бруно (1548-1576 г.). Намира паралел между наивните представи за сътворението на света от страна на Хермес Трисмегистус (V-IV век преди Христа) с тези, описани в Стария завет на Библията. Тези светли умове са били твърдо убедени, че застъпват истината и не са пожалили живота си, за да я защитават. Търсейки връзката между старото и новото виждане за света, Учителя Петър Дънов попада и на философията на Емануел Сведенборг (1689-1772 г.). Последният, като придворен лекар в Швеция и философ-окултист, е могъл да вижда истината чрез вътрешно прозрение (ясновидство). За да свърже блестящата истинност на миналото с достоверността на настоящия век, Учителя П. Дънов се запознава с откритията на Нютон (1643-1727 г.) в областта на механиката, с теорията на относителността на Айнщайн (1879-1955 г.), неевклидовата геометрия на Риман и Лобачевски (1792-1856 г.), квантовата механика на Макс Планк (1858-1947 г.), представата за строежа на материята, дадена от Макс Планк и Нилс Бор, както и с философията на математиката и природознанието на Херман Вайл.

       От тези колоси на човешката мисъл Учителя П. Дънов разбира, че докато мъдростта е древна и истината желана от всички. Любовта като творчески фактор на Битието, остава неразбрана. Единствен представите на Божествената Любов остава Христос. Но хората станали ли ca по-добри след Христа? Именно този е кардиналният въпрос, които^-непрестанно тревожи Учителя П. Дънов. Защо хората, като творение на Всевишния, са толкова покварени в сърцата?

       Средновековните учени и философи са се занимавали предимно с проблема за единството на света, първопричината и първоизточника на нещата, или общо казано с проблема – Бог. Обаче, самият живот като реалност и човечеството като общност, която е върхът на еволюционната стълбица в природата, не е стоял на дневен ред. В Роджер Бейкън Учителя П. Дънов намира за първи път призива за повече знание, чрез което да се помогне на човешкия интелект да утвърди добродетели, които да го откроят рязко от своите предшестващи еволюционни съпътници - животните. Тази формула за знанието той доразвива в първия си печатан труд "Наука и възпитание" през 1896 година.

       Той с облекчение чувства сладостта на познанието, величието на Божията Любов, светлината на Истината и близостта на Бога. Спомня си призива на Буда "Търсете спасението в себе си". Всеки човек строй сам своя затвор. Всеки има власт, както и най-висшите същества. За всички сили горе, за всяка плът долу, за всичко живо само собствените постъпки създават скръб и радост."

       От тази мисъл следва, че избавлението може да настъпи само чрез самия индивид, чрез частите на цялото и едва тогава последното, като съвкупност, ще тръгне по правия път. Но кои са сигналите за нашите грешки? Това П. Дънов търси да разгадае!

       В Америка Той успява да се свърже с духовното общество на Розенкройцерите. То е основано през XIV век от албигоеца Христиан Розенкройц и има най-силна изява в този континент. И в това общество Учителя се убеждава, че човекът живее едновременно в два свята - физическия и духовния, както и че от него зависи в кой от тях ще пребивава повече. Земята остава само като среда, училище, лаборатория за проучване и изпитване на качествата и добродетелите на човека. Той твърди, че орденът на Розенкройцерите е клон от Всемирното Бяло Братство, което в миналото се е представлявало в България от богомилите.

       През време на пребиваването си в Америка Учителя П. Дънов проучва задълбочено и основно Светото писание, Словото и примера на Христа. Той иска да приближи Христа и неговата Любов към хората и намира, че ако Христос е говорил на хората по този начин, то е било затова, че те са били на определено стъпало на индивидуално и интелектуално развитие. Следователно, ако днес се прави нещо за духовното развитие на човека, то това трябва да стане по начин, който отговаря на съвременното му духовно ниво.

       Изпълнен със знание, стабилизиран в духовно отношение, осъществил реална връзка с отвъдния свят, Учителя придобива самоувереност, че е в състояние да допринесе нещо за реализация на Христовата Любов.

       През 1895 година, на 31-годишна възраст, Учителя П. Дънов се връща в България. Съобразявайки се с духа на XX век, той решава да започне просветната си дейност с езика на науката. Подготвя и издава първия си печатан труд "Наука и възпитание". В него излага сбито и академично мирогледа си по проблемите на живота, неговата същност и връзката с Бога. Учителя счита, че страданията, които непрестанно връхлитат върху хората, са причинени от това, че им липсва знание и възпитание. Поради това той подчертава, че "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност". А вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в живота на човека... Тази сила е на душата, благодарение на която от самото начало на своето възраждане човек е започнал да питае любов към Онова Невидимо Същество, Създател и Крепител на цялата Вселена... Науката е резултат на мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните закони, които управляват душевния живот на човека."

       В началото на пребиваването си в България (1897-1900 г.) Учителя живее усамотено, вглъбен в себе си, често в съзерцание и молитва. На 15 февруари 1900 г. той получава посвещение, диктувано от Висш Дух на Господа. В него се казва, че "Този Дух му е на помощ и че трябва да следва напътствията му и приеме Словото му. Народът, в който пребивава, ще израсне и ще бъде между първите. Този народ ще бъде благословен и ще познае Господа."

       През същия период Учителя печата и втория си писмен труд "Завета на цветните лъчи на светлината". В него са вписани слова от Светото писание, които са автентични със Словото на Господа, казва той. Цитираните стихове от Библията отговарят на съответни цветни лъчи на светлината.

(Бележка: "Завета на цветните лъчи на светлината" е написан и издаден през 1912 г.).

       Учителя П. Дънов пътува из страната, държи научни сказки, прави проучвания на българския тип и вербува съмишленици. Осъществява нови публикации в списание "Виделина", издавано от д-р Миркович в град Сливен. На 6 април 1900 година свиква първата среща със съмишлениците си в град Варна. Събират се д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов - двамата от град Бургас. На срещата около заседателната маса има обаче и празни столове. Обяснява, че ще присъстват и същества от духовния свят. В тази среща се поставя основата на Бялото Братство в България като клон от Всемирното Бяло Братство - Братството на Великите посветени й на духовете със завършена земна еволюция.

       Със съмишлениците си Учителя П. Дънов организира ежегодно срещи - първо във Варна, Бургас, а по-късно във В. Търново. На тези срещи-събори той обяснява учението и целите му. От 1910 година срещите са редовно във Велико Търново. Той казва: "Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години." "Искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я."

       Срещите се провеждат извън града, във вили или в палатки, а храненето става на общи трапези. Сутрин при изгрев слънце, след молитвено мълчание се произнасят молитви и песни. След изгрева се провеждат гимнастически упражнения и беседи. От бележките на брат Гумнеров научаваме, че Учителя П. Дънов живее постоянно в София от 1904 година у брат Димитър Голов. Всяка седмица държи беседи в различни къщи или в квартирата си. Пътува из страната и също провежда беседи. За периода от 1900 до 1905 година нямаме точни писмени бележки. Първите записки са направени от М. Казакова през 1906 година. Тази сестра пише, че на 11 август 1906 година се е провел седмият събор в град Варна. По това време П. Дънов вече се назовава от съмишлениците му Учителя. Този събор се е състоял в дома на г-жа Анастасия д-р Желязкова и е продължил пет дни. Присъствали са единадесет души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Илия Стойчев, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Мария Казакова, Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. На срещата не се явил д-р Миркович, който на 29 септември 1905 година починал. Обаче на срещата му е бил запазен стол, за да присъства духът му.

       Срещата започва с прочитане на 7-а глава, 7-и стих от Евангелието на Матея: "Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори."

       Осмият събор-среща става на 13 август 1907 година в град Варна и продължил до 19 август. Тук вече присъстват и трима нови членове: Атанас Бойнов, Константин и Елена Иларионови. Тук Учителя П. Дънов казва, че на Бога може да се служи по три начина: чрез свободната воля, която трябва да подчини интелекта, чрез Мъдростта - т.е. чрез развитие на ума и чрез Любовта, като контролира желанията. Цялата група образува така наречената "Верига", която прави връзка с творческите сили на Йехова, със Светия Дух Адо - родственик на Сина Божи, със самия син Божи - Елохим (т.е. с Исуса, тъй като това било името Му преди да дойде на земята).

       Последният събор-среща във Варна е на 10 август 1908 година. Присъствали са същите четиринадесет членове на "Веригата". В стаята за молитва, "горничната", имало 12 цветни ленти, подредени в три групи цветове - бял, син и жълт, т.е. символа на Св. Дух, Истината и Мъдростта. На 14 август 1908 година се организира Господня вечеря. Всеки от членовете трябва да закупи определен продукт. На масата се сервира хляб, вино, лимони, захар, праскови, лешници и бадеми, круши, грозде, маслини, сухо грозде, ябълки, смокини, прясна риба (12 броя), която сготвя Анастасия Желязкова. Ако анализираме проведените през първите години срещи, намираме, че членовете на "Веригата" е трябвало да развият в себе си добродетели, необходими за постигане на духовно съвършенство. Те са "истинска и чиста вяра в Бога; Смирение пред Бога и хората; Постоянство в доброто; Чистота - както физическа, така и духовна; Мъдрост и знание чрез познаване на света и природата; Любов без граници и мерило към всичко живо; Истина, която да направи човека свободен духом."

       От 1909 година съборите на "Веригата" се провеждат вече във Велико Търново. Според П. Дънов Велико Търново е духовен център за българите и неговото желание е "да събуди Божествената вяра у българите". Срещата трае от 15 до 19 август 1909 година. Членовете на "Веригата" са вече 24 души. Провежда се също "Господня вечеря". За да се укрепи вярата и да се стабилизират сърцата, а умът да се устреми към знание, Учителя П. Дънов е поставил членовете на изпит пред "Свидетелствата на Веригата”. Това са десет въпроса, на които всеки един е трябвало да отговори. След положителните отговори на членовете Учителя изрекъл "Божието обещание". Това са обещания пред Бога в духа на един добродетелен живот. За себе си Учителя казва: "Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре е да ви изявя кой съм, но ако се повдигне гонение, колко от вас ще изтърпят? Затова не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Аз не искам да създавам карма на народа. Аз не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен път.”

       Тази мисъл подсказва, че имаме пред себе си един велик Дух, пълен със себеотрицание, Любов, Мъдрост и Истина. Дух, отдал се за благото на хората. Дух, изпълнен с Вяра в Бога; Дух, който желае само съвършенството на човека.

       През 1910 година във Велико Търново "Веригата” има вече 28 членове. От София присъстват Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова, Велико Гръблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров. От Велико Търново: К. Иларионов, Е. Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Атанас Бойнов, Драган Попов, Здравка Попова. От Русе: Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев. От град Бургас: Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров. От Пловдив присъства Петко Епитропов, а от град Шумен -Васил Узунов. Отсъстват д-р Миркович и г-жа Казакова, които са си заминали.

       По отношение на физическото здраве Учителя П. Дънов казва: "Искам всички членове на "Веригата" да правят упражнения, телесни упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно, поне няколко пъти в седмицата. Тъй щото ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души."

       На 18 август 1910 година Учителя за първи път показва и демонстрира физически упражнения, седем на брой, които да се правят през годината. Това са движения на ръцете около тялото, около главата, с навеждане към краката, усукване на кръста, приклякане, стойка на един крак и други.

       През 1911 година съборът-среща на "Веригата", по покана на Учителя, е пак в град Велико Търново в присъствие на 32-ма последователи. Препоръчва на присъстващите да привикнат към пост, като спестените пари от храната да се раздават на бедни и гладни хора.

       На 15 август 1911 година Учителя раздава на всички членове на "Веригата" печатни образи на Пентаграмата. Това е една петолъчка със сплетени едно в друго рамене. Така в Пентаграмата се образуват два петоъгълника, обяснява Учителя, външният, образуван от върховете на петолъчката, и вътрешният, вписан от основата на петте триъгълника. Външният петоъгълник съответства на Божествения свят, а вътрешният - на физическия свят. Пентаграмата трябва да е обърната с върха си нагоре, като в случая вътрешният петоъгълник ще бъде с връх надолу. Това ще рече, че трябва да бъдем справедливи към Божествения свят, а не в противоречие с него. Чрез Пентаграмата, казва Учителя, можем да намерим правилния израз на индивидуалния си живот към самите нас и към обществото. За целта трябва да определим мястото в Пентаграмата, на което се намира лицето, към което вземаме отношение. Ако човек се намира на мястото на върха номер 2, ние ще действаме спрямо него с мъдрост, защото този човек има знание. Ако се намира при върха номер 1 - с Любов, за да се смекчи сърцето му, при върха номер 3 - с Истината, защото той обича свободата; при номер 4 - с добро, а при номер 5 - с Правда. По същия начин човек трябва да действа и спрямо себе си.

       Върховете 1, 2, 3, 4 и 5 в Пентаграмата постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение на Слънцето, образува се дъгообразно движение под ъгъл седемдесет и два градуса.

Пентаграма

       Пентаграмата представлява велики, разумни течения в живота на природата, течения на светлината, които индусите наричат "прана". Те ги наричат още "движения на праната" или "течения на живота". Движението на положителните сили става в следните посоки: от върха номер 1, където е Божествената страна, или Любовта, движението отива към номер 2, където е човекът и Мъдростта. От 2 силите се отправят към 4, където е доброто, Бог, проявен в обществото. От 4 се отправят към върха номер 3 - това е Истината, или отношението към нашите близки и приятели. От 3 силите се отправят към върха 5 -Правдата.

       Около цялата Пентаграма има описан кръг, представляващ пътя, който ученикът трябва да извърви. Този път е обозначен с текста "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа".

       В самата Пентаграма, между малките триъгълници, са вписани фигури със следното значение: сабята показва, че човек трябва да бъде силен в живота и в решенията си; чашата, която от житейските изживявания има горчиво съдържание, което трябва да се изпие. Следва книгата, от която се придобиват знания. Светлината от светилника (следващата фигура) настъпва едва след придобиване тайните на природата. Жезълът се получава като награда от природата, която казва: "Чети от моята книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога".

       След този кръговрат в живота, изразен в движението по пътя на описаните фигури, човек трябва да влезе през вратата на Добродетелта, намираща се като фигура на върха номер 4. Оттук започва ново посвещение. От вратата на добродетелта се минава към Истината, т.е. към върха номер 3, където е образът на Христа, докато се постигне самоотричането. От връх номер 3 човекът трябва да мине през Правдата (връх номер 5), откъдето се насочва към връх номер 1 по пътя на Любовта, където е изобразено "окото”. Накрая от връх номер 1 се стига до Мъдростта, т.е. до връх номер 2, където е дървото на живота.

       След всичкото това странстване идва вътрешният кръг, където човекът ще има възможност да се слее с Господа. Това е последният етап на човешката еволюция (сингуларността).

       В Пентаграмата има и три инициала (букви). Първата е "В", която означава Ръководител на небето. Втората - "У", т.е. известен Учител, Спасител, и третата буква е "X", т.е. Този, Който има власт на небето и земята - Христос. Това са буквите на Христа, Който е Ръководител на Веригата.

       В окончателната редакция на Пентаграмата Учителя е нанесъл в средния петоъгълник фигури, които представят две змии, усукани една в друга, и отделни буквени знаци в самите малки триъгълници.

       Всъщност какво представлява самата Пентаграма като фигура? Установява се, че тя е проекция на едно четиримерно свръхтяло, сродник на тесаракта, т.е., че е от друг четириизмерен свят. Този четириизмерен симплекс, казват учените, трябва да има пет върха, десет ръба, десет "обикновени” двумерни стени и пет тримерни свръхтела - четиристенни пирамиди, които ограждат неговото "свръхтяло". Чрез Пентаграмата установяваме, че Учителя П. Дънов още в 1922-23 година е изследвал формите от различните измерения, анализирал ги е и е избрал една, която подхожда на неговия мироглед и виждане за еволюцията на човека.

       От 15 до 21 август 1912 година срещата на Веригата се е състояла в присъствието на 63 души. През тази година Учителя печата втория си писмен труд "Завета на цветните лъчи на светлината". Тази книжка има 61 страници, като на последната е вписан "Завета на Учителя": "Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

       За себе си Учителя казва: "Вие искате от мен доказателства, аз ще ви ги дам. Но всъщност няма да сторя това, докато не отстраните една лоша мисъл от себе си. За мен не са важни доказателствата, аз не искам доказателства, за да прославя себе си. Не искам да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете и добри мисли. Не искам да изпъквам във вашия ум като някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, то вярвайте в Неговото Слово."

       По отношение на "Веригата", т.е. по отношение членовете на "Бялото Братство", както ги нарича вече Учителя, той обяснява: "Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Вие сте били отпреди в този народ, били сте в Египет, ходили сте с евреите в пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте през Гърция в Рим, а след това се озовахте между славяните. Най-после Братството ви праща между този народ, за да го повдигнете... В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал много с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята... При все това не гледайте, че ние сме едно малцинство, защото достатъчно е малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко." Учителя казва, че европейските народи са на кръстопът и че ще се обяви една велика война. Немислимо било друго нещо или мир, или война. На България през 1914-1915 година щяло да върви добре, но след това щели да настъпят вътрешни смутове. Тези бедствия щели да бъдат преди всичко от материално естество...

       На тази среща Учителя е поставил задачи пред членовете на Бялото Братство с оглед осветяване името на Бога. Това са точки, върху които трябва да се гради, за да дойде Царството Божие. Той произнесъл думите "Йот-Хей-Вав-Хей" и обяснява, че са на еврейски език и символизират принципи и природни сили, които носят благословия на земята.

       През 1913 година не се провежда събор-среща на Бялото Братство, поради обявената световна война и въвличането на България в нея. През 1914 година се осъществява събор във Велико Търново с 81 членове на Братството. Учителя казал, че тази европейска война става сега в ада. Войната, всъщност, е между светлината и тъмната страна на астралния свят.

       През 1915 година, също през август, се организира поредната среща. На нея Учителя казва по отношение Словото на Христа: "Защо Христос е говорил с притчи? Понеже хората по Негово време не са били готови, дал е на света този образ, за да се запази до наше време. Ако сега дойде Христос, Той ще говори по друг начин. Ония, които преди хиляди години не Го разбраха, трябва да Го разберат сега. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното."

       На 8 август 1915 година било съобщено от местното комендантство на град Велико Търново, че поради обявеното военно положение в страната всякакви събрания и събирания са забранени. В 9 часа Учителя и група негови съмишленици били арестувани и освободени едва в дванадесет часа по обед. Учителя бил принуден да напусне Велико Търново. На 9 август 1915 година, след обяд, Учителя П. Дънов напуска града и заминава за град Казанлък.

       Описаните срещи-събори в началната дейност на учителя П. Дънов ни показват тактиката, методите и организацията, които е прилагал за приобщаване на съмишлениците си. Същевременно той е искал да изгради у слушателите си непоколебима вяра в Бога, да се формират добродетели, които могат да осигурят път към духовно съвършенство.