София, "Изгрева" — 1904 година

[Ани]

СОФИЯ, ’’ИЗГРЕВА” - 1904 година

       Учителя Петър Дънов започва да живее постоянно в София от 1904 година първо у Димитър Голов, после на ул. "Опълченска", номер 66, а от 1925-1926 година - на "Изгрева", където израства цяло селище от негови съмишленици-ученици. Към 1921 година последователи на Учителя дават дворно място на улица "Оборище", номер 14, където с общи средства се построява салон за изнасяне на беседи. Ентусиазмът за общ братски живот завладява сърцата на мнозина и в градовете В. Търново, Варна, Пловдив, Айтос, Русе, София и други, където се обединяват и изграждат колективи на комунални основи, т.е. при равен труд всеки получава блага според нуждите. Обработват се лозя, градини, ниви, а плодовете от тях се разпределят между участниците.

       Общите трапези на "Изгрева", събеседванията, екскурзиите са незабравими мигове за участниците. Започват да се изпълняват мелодии и песни, дадени от Учителя Петър Дънов.

       Големият брой съмишленици-ученици дава възможност на Учителя да разграничи беседите си в зависимост от възрастовата група на слушателите. Така от 1922 година се оформя ’’Младежкият окултен клас”, а по-късно и ’’Общият окултен клас”. Тези два класа трябва да разгорят пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината, които той насажда чрез Словото си, в сърцата и умовете на слушателите. Защото, как-то казва той, "малкото квасец е достатъчен да подкваси голямо количество мляко."

       Лекциите пред младежкия окултен клас се провеждат всеки петък от седмицата в пет часа сутринта, а за общия окултен клас - в сряда от пет часа сутринта. Неделен ден от десет часа преди обед се изнасят беседи за всеки посетител на Изгрева, който желае да чуе Словото му. Всички беседи се стенографират вече от четирима стенографи: Боев, Савка, Паша и Еленка.

       В началото на словесната дейност на Учителя Беседите се публикуват в различни градове на страната: Русе, В. Търново, Пловдив, Свищов, Казанлък, София. Но най-много беседи са печатани в печатницата на Славчо Печеников -Славянски и в братската печатница на самото Бяло Братство наречена "Житно зърно".

       Нека напомним, че още от 1912 година Учителя П. Дънов казва, че колективът от последователи около него представлява "Бялото Братство", клон от "Всемирното Бяло Братство", чийто Ръководител е сам Христос. Всички духовно издигнати личности на човечеството, всички души, завършили своята духовна еволюция, всички гении и духовни водачи през вековете изграждат именно Всемирното Бяло Братство, което дава тласък към съвършенство и духовно извисяване. По този начин Христос, казва Учителя, примирява човечеството с Братството на Светлината, което е радетел за приложението на Христовото учение тук, на земята.

       Учителя отрано приучва учениците си да общуват със силите на природата. От 1914-1915 година в София се организират сутрешни разходки в градския парк "Борисовата градина", в местността "Изгрева", а по-късно до планината Витоша. Изпълняват се сутрешни гимнастически упражнения, а при изгрева на Слънцето се произнасят молитви към Всевишния. По повод тези "необичайни" изяви на учениците от Бялото Братство, Учителя казва: "Мнозина говорят за нас, че сме посрещали Слънцето, наблюдавали сме изгряването. Питам кой не мисли и не говори за Слънцето? Всеки търси Слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на Слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго Слънце, което е невидимо. То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати."

       Екскурзиите на Витоша се осъществяват първо до местността "Бивака" или "Ел Шадай" - скалата, която се намира там. Това е място над село Симеоново, изложено на изток, с бистро, хладно изворче. Тук при всяка екскурзия се изнася беседа. Следват екскурзии до връх "Черни връх", който е с височина 2290 м. В беседата "Новият живот" от 1922 година четем дословно: "Извеждам повече от 200 души на Витоша, в най-големия сняг и се качваме на височина 1500-1600 метра. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме един, два, три опита; исках да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да знаят. И още: "Изведох на Мусалла (планината Рила) 104 души, от 18 до 70-годишна възраст, на височина три хиляди метра, без да се разболее някой. Имаше една сестра на 70-годишна възраст. Всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл."

       За времето си такива рискови екскурзии са били рядкост и за почуда на гражданите. Малцина са рискували така масово да посетят връх Мусалла, като се има предвид, че по това време не е имало заслони и хижи.

       За свое улеснение много от учениците на Бялото Братство са започнали да разполагат палатки в областта "Изгрева". Така и сам Учителя през лятото на 1925-1926 година живее тук на палатка. Тази местност по това време е била само ливади или градини, без каквато и да е жилищна постройка. Учениците закупуват свободни площи и през 1926 година построяват голям салон за беседи, кабинет за Учителя и спалня над салона. В съседство има полянка за изпълнение на физически и паневритмични упражнения. Последва масово заселване на учениците на "Изгрева", докато се образува цяло селище от масивни сгради-жилища или бунгала. Строи се също столова и кухня, в които се приготвя храна за общите обеди на учениците.

       Салонът е скромно украсен с репродукции с образа на Христа и други картини с духовно съдържание. Закупува се пиано, като в салона се изнасят и концерти от изтъкнати изпълнители и солисти. Най-тържествени са часовете на 22 март, когато се празнува първият ден на пролетта. Така бе създаден духовният център на Бялото Братство в България.

       През цялата си 50-годишна дейност Учителя П. Дънов е изнесъл над 3500 отпечатани беседи, а още толкова не са печатани. От печатаните се съхраняват 379 томчета в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Учителя казва: "Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй.” От 1922 година Учителя Петър Дънов създава и първите си музикални творби. До днес са известни над 150 такива творби, както и музиката към физическите упражнения, наречени Паневритмия.

       Нека се опитаме да систематизираме хронологично словесното творчество на Учителя П. Дънов. Както споменахме, първите му лични писмени творби са "Наука и възпитание" и "Завета на цветните лъчи на светлината". В 1903 година Учителя публикува в списание "Виделина", издавано от д-р Миркович, в книжка номер 2 статия под наслов "Добродетелта". Пак в същото списание от 1903 година, в кн. номер 3 и 6 статиите "Благонравието" и "Своенравието". А в кн. номер 4-5 намираме стихотворението "Любовта" под псевдоним Емануел.

       Тематично хилядите беседи, стенографирани и отпечатани, можем да систематизираме така:

•        1. Неделни беседи, известни като серия "Сила и живот" от 1914 година до 1944 г. Това са общо тридесет и пет серии или томчета. Тези беседи са едни от най-ценните и автентични беседи, тъй като не са претърпели редакционна корекция.
•        2. Беседи, упътвания и обяснения, държани по време на съборните срещи - общо четири томчета: 1919, 1920, 1921 и 1922 година (отпечатани).
•        3. Беседи пред общия окултен клас: 31 серии, от 1922 до 1943 година.
•        4. Беседи пред младежкия окултен клас - 15 серии, от 1922 до 1933 година включително.
•        5. Беседи пред младежките съборни срещи - 8 серии, от 1923 до 1930 година.
•        6. Беседи, наречени "Утринни слова" - 12 томчета
•        7. Беседи, държани в планината Рила (Рилски беседи), издадени в единадесет серии.
•        8. Беседи, държани при особени случаи: Нова година, празниците 22 март и 22 септември, общи тържества и други. Това са отделни брошури.
•        9. Беседите "Заветът на Любовта" в три томчета, държани в с. Мърчаево през време на Втората световна война, до края на 1944 година. "Заветът на Любовта" са беседите от последните месеци и дни на земния път на Учителя П. Дънов. Те са изпълнени с бащинска и учителска любов към съмишлениците и учениците.

       След 1944 година в братската печатница са издадени допълнително 41 томчета, които отчасти са второ издание на едни от първите беседи, държани от Учителя. С петдесетгодишната си дейност и словесното си творчество Учителя П. Дънов изгради в България една философско-нравствена школа, за млади и стари, в която всеки по желание може да обогати знанията си за живота, да освежи сърцето си с нови възвишени чувства, да просвети душата си със знания за нов духовен живот и да изпълни духа си с надежда за по-разумен и висш живот. Всъщност Учителя пресъздава учението и словото на Христа в духа на новото време - така, както би го предал сам Христос, ако дойде сега при нас. Затова той сам казва: "Сега аз не искам да ви направя индиферентни към живота. Обаче, искам да ви дам една философия за живота, да мислите правилно. Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили на човека трябва да се събудят във всичката своя интелигентност."

       Последователи на Учителя има и в чужбина. В Англия, Франция, Канада, САЩ, Дания, Конго, Япония, Гърция, Русия, Швеция, Прибалтийските държави, Германия и други. Има изградени братски групи или по-големи духовни общества, в които се изучава словото на П. Дънов. Тези съмишленици идват в България на летния рилски събор край Седемте рилски езера през месец август.

       Но като главен завет, предаден на братята от България, остава следната мисъл на Учителя П. Дънов: "Аз съм длъжен това Божествено учение за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта да го предам с живот и дело на вас - учениците на Всемирното Бяло Братство в' България. Вие, учениците, сте длъжни да го предадете на българския народ. Българският народ е длъжен да го предаде на останалите народи по лицето на земята. Ако аз не изпълня своята мисия както трябва, ще давам отчет пред Бога. Ако вие, моите ученици, не изпълните своята мисия както трябва, вие ще дадете отчет пред Бога. Ако българският народ не изпълни своята мисия както трябва, той ще дава отчет пред Бога."